BG | EN

Блог

Какво растение си?

Ако от разстояние си се объркал, че цветето е истинско, винаги можеш да се приближиш и да го докоснеш. Допирът до истинско растение няма как да се сбърка, до изкуственото – също. Изкуственото растение има красота, трайност и безупречен външен вид.

  Виждали сте изкуствени цветя. Обикновено бабите на повечето от нас държат у дома ваза с няколко стръка яркочервени рози, лалета с изкуствени капчици по тях или калии, които вече минават в цвят охра от стоене. Някои ги намират за красиви, други – не. Едно е сигурно обаче – няма как да увехнат. Затова и ги слагат около мемориални плочи, някак си осигуряват красота за по-дълго. Външният им вид няма да бъде засегнат, те все пак са от текстил или найлон. На докосване също се различават от истинските. Ако от разстояние си се объркал, че цветето е истинско, винаги можеш да се приближиш и да го докоснеш. Допирът до истинско растение няма как да се сбърка, до изкуственото – също. Изкуственото растение има красота, трайност и безупречен външен вид. Какво не притежава и не носи обаче то?

„Плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон.“ (Послание към галатяните, гл. 5, ст. 22-23*) Изкуственото растение няма аромат, няма корени, в него не действат биологични процеси (не обработва въглероден диоксид и кислород), не взима и не дава нищо на средата, няма плод. Но изглежда добре.

   В Посланието към галатяните и по-конкретно в гл. 5-6 ап. Павел пише на християните в Галатия за две основни неща – свободата в Иисус Христос и живота по Духа, а не по плът. Свободата, за която той говори, се изразява в това, да не се опитваме отново да живеем като едни добри религиозни хора, спазващи Мойсеевия закон (обрязване, правила, ритуали).

  Свободата също не е в това, да съгрешаваме спокойно. Ап. Павел говори за рамките на достатъчна праведност, които ние като хора сме си поставили или някой друг ни е наложил – в случая някогашните правоверни юдеи, сега станали християни, проповядват рамката на юдейския религиозен закон между галатяните, които преди това са били езичници. 

„Ако правя това, говоря по този начин, спазвам този канон, даря такава сума, изглеждам ето така, ако не правя определени неща, аз съм свят и достатъчно добър в очите на хората и Бога.“

   Какъв е проблемът при такъв тип мислене и живот? Нали все пак Бог е дал Закона на Мойсей, а и очаква от нас дела на покаяние? Както говорихме по-горе, такъв един живот е изкуствено растение. Той е съвършен отвън, хората около нас ще ни виждат добри и покорни Божии служители по някакви човешки външни белези, но в нас няма да се случват духовни процеси (обмяна, приемане от Духа, даване към хората), няма да има промяна, няма да има дълбоки корени, по които да тече сок към стеблото, клоните и листата. Когато някой се приближи и се докосне до нас, ние ще сме пластмасови, сухи и безжизнени – духовна „мушама“. Интересното е, че няма да се виждат грешки или недостатъци, всичко ще е застинало в идеална картина. Ние ще сме нещастни и криещи се, другите ще са ощетени, че не сме това, което Бог ни е призовал да бъдем. Той няма да е фактор за нас, защото и без Него имаме образ на достойни хора. Със своята човешка правда и изпълнителност сме това красиво изкуствено цвете, което обаче е в дълбока празнота и безцелност, а почти винаги и в гордост.

   Къде е изходът от това състояние? Как се живее по Духа, а не по плът? Как да даваме плод? Коя е нашата част и коя е Божията?

  Първо, нека признаем истината – ние сме слаби, грешни и недостатъчни, никога не сме били способни да се измъкнем от хватката на плътта и греха. Затова Иисус идва. Той извършва нужното, Той плаща цената, Той печели властта над тъмнината в живота на всеки един от нас и дава победа конкретно над нещата, за които ти може би си мислиш, че никога няма как да победиш в живота и характера си. След като тази невероятна истина започне да работи с вяра, тя ще доведе до любов. „Защото за последователите на Иисус Христос нито обрязването има сила, нито необрязването, а вярата, която действа чрез любов.“ (Послание към галатяните, гл. 5, ст. 6*)

   Второ, Любовта, която ни приема отново у дома като блудния син от притчата, започва да ни учи как да обичаме този прекрасен Небесен Баща, Който имаме. Иисус не е физически около нас, но сме обградени от хиляди хора, наши братя и сестри. Започваме да осъзнаваме, че да обичаме тях, е най-близкото до това, да обичаме Него. Това променя целия ни начин на живот, на усещане и на действие. Вече центърът на живота ни не сме самите ние, нашите мечти, нашите болки и нашите права. Ние малко по малко започваме „да се смаляваме, а Той да расте“. Паралелно с това расте и замахът на святост, любов и действеност в живота ни – нещата не се ограничават само до това да изпълним закона, да „изминем една миля“, „да дадем връхната си дреха“ или да „претърпим един шамар“. Законът на свободата е много по-обширен от този на делата.

   Трето, любовта ни учи на дълбока искреност и стремеж към Истината. Ние вече не изпитваме страх, защото любовта го е прогонила. Не се крием като Адам и Ева в градината, когато падаме. Напротив, тичаме при своя Баща и търсим помощ и опрощение. Не имитираме християнство и съвършенство, не внушаваме на другите, че не са достойни. Не им предлагаме своя фалшив образ, който да им внушава, че не са достатъчно святи. Споделяме битките си, молим се със и за останалите. Едни на други носим тежестите и скръбта си, но споделяме заедно също смях и радост. Държим на Божието Слово и на Истината в него. Знаем, че сме ограничени в знание и разбиране и се доверяваме на Божията мъдрост и откровение, но и на съветите и примера на верни Божии слуги около нас.


Предизвикателство за седмицата: Купи си цвете! Наистина те насърчаваме да си вземеш малка саксия с някакво растение – кактус, сукулент**, чемшир, теменужки. Постави го на място, на което често ще го виждаш. Всеки път, когато се проваляш през тази седмица и виждаш, че силите ти не са достатъчни, поглеждай към растението. То не се мъчи да зеленее, нали? Припомняй си, че твоите „корени“ са в добрата почва на Божието слово и молитвата и не спирай да прекарваш целенасочено време в тази почва, за да даваш траен плод.

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013. 

**Този тип растения имат месести части, издържат на засушаване и виреят при доста неблагоприятни условия.

Снимка: Albaz Alba/Unsplash.com

Прочети още

Откриване на Божията воля
Откриване на Божията воля
 

Господ работи неизменно, за да създаде от живота ни нещо красиво.

Говор без думи
Говор без думи
 

Дали действията и поведението ни отговарят на изречените от нас думи?

Какво е необходимо?
Какво е необходимо?
 

Дали сме повече посветени на различни служения, отколкото сме посветени на Бога?