BG | EN

Блог

Създаден си гладен

Гладът е болка, празнота, неистово желание, което буквално не ти позволява да мислиш за нищо друго освен за храна. Гладът е физическо усещане, но той има и духовно проявление, което е много по-силно и значимо от физическото.

„Фактът, че сърцата ни копнеят за нещо, което тази земя не може да ни даде, показва, че Небето е нашият дом“ – К. С. Луис

   О, гладът! Всички познаваме парещата болка в стомаха от липсата на храна. Всеки аромат на готвено около теб може да те накара да се разплачеш. Радостта да застанеш пред топлата ухаеща храна след дълго време на гладуване много пъти се равнява на това да срещнеш стар приятел. Тук не говорим за чревоугодничество, а за чистата човешка нужда от храна, за която гладът крещи. Защо мислите, че Бог ни е създал да изпитваме глад? Защо не става по друг начин – лицата ни да почервеняват, цветът на ноктите ни да се променя, гласът ни да се изменя, така че да разберем, че е време да хапнем?

   Гладът е болка, празнота, неистово желание, което буквално не ти позволява да мислиш за нищо друго освен за храна. Гладът е физическо усещане, но той има и духовно проявление, което е много по-силно и значимо от физическото.

   „Съзрях онази грижа, която Бог даде на хората да се терзаят с нея. Той е устроил всичко да бъде прекрасно в своето време. Той вложи вечността в сърцето на човека, макар и човек да не вниква отначало докрай в онова, което Бог извършва“ (Книга Еклисиаст, гл. 3, ст. 10-11*, по-тъмният шрифт е наш) В това малко човешко сърце, което тупти ден и нощ от лявата страна на гърдите ти, Бог е закодирал копнежа по вечността, по безкрая и пълното съвършенство. Какво се сблъсква с този код обаче? Нашата човешка природа, плътта ни, материята около нас е толкова недостатъчна и толкова далече от вложеното в сърцето ни. И ние започваме да търсим още от деца нещо по-голямо, по-силно, по-трайно, по-значимо, по-велико от това, което сме самите ние. И тук започва да се прокрадва разочарованието. Зад всеки завой, след всеки изкачен хълм и преплуван океан човек се чувства все по-сам и по-неудовлетворен. Къде е вечността? Кой ще запълни гладът и празнотата за вечното в сърцето му?

   Опитваме с храна, с постижения и предизвикателства, с екстремни усещания, с пари и всичко, което те купуват, търсим да заситим глада си шумно и скандално или скрито от очите на другите, а накрая опитваме и с хора. Хората не са просто материя, те се явяват сякаш последно спасение от глада за вечността. Те носят душа, притежават чувства и разум, имат идеи и мечти, носят образа на Онзи, Който ни е създал, което ги прави най-подобното на Бога творение. Затова след дълго търсене, болка и глад, се хващаме като удавници за сламка – вкопчваме се в Човека. Кой може да е този човек? Дете, майка, сестра или брат, приятел, любимият човек, известна личност, ние самите? Човекът трябва да е решението… И ето, отново изненада!

   „Без да се допитат до Мене, отиват в Египет, за да се приютят под закрилата на фараона и да търсят подслон под сянката на Египет. За вас фараоновата сила ще бъде срам, а приютът под сянката на Египет – безчестие, защото князете са вече в Цоан, а пратениците са стигнали вече до Ханес. Срам е за тях този народ, който е безполезен, от който няма нито полза, нито помощ, а само позор и укор“ (Книга на пророк Исаия, гл. 30, ст. 2-5*, по-тъмният шрифт е наш) Египет и фараонът не са нищо друго за нас днес от образа на Човека. Хората, които търсим за сигурност, за помощ, за това да снабдят емоционалните ни нужди, да запълнят празнотата и да заситят неистовия глад в нас за вечността и съвършената любов. Бог знае какво изпитваш, какво ти е нужно. Той знае колко сам, неразбран, предаден или недостатъчен се чувстваш, но знае също, че е вложил този глад в теб с цел и той не може да бъде задоволен дори и от най-любящия и добър човек. Не допускай нараняване и разочарование, когато хората не те разбират, не те обичат, както копнееш да бъдеш обичан, не запълват празнотата в теб. Това не е тяхна работа и техен товар. Жестоко и арогантно е да очакваме от другите или от себе си да бъдем Бог. Този глад е за Господ Иисус Христос и за бъдещия ни живот с Него и той ще продължи да стои у нас, за да не спираме да мислим за Бога, да се стремим към Него и да не поставяме нищо безполезно и по-малко от Него на трона на сърцата си. Ти си създаден гладен с цел и тя се изявява в това, да не се задоволяваш с нищо по-малко от Божието присъствие, воля и посока. А „Господ е близо“ (Послание към филипяните, гл. 4, ст. 5б*). Господ е много, много близо.

Предизвикателство за седмицата: Как утоляваш духовния си глад? Кои са начините, с които притъпяваш екзистенциалната празнота, която само Господ Иисус Христос може да запълни? Постът е онова състояние на духа и тялото, което смирява сърцата ни пред Бога, за да бъдем готови искрено да кажем: „Само Ти си ми достатъчен“. Можеш ли да изключиш от духовната или хранителната си диета нещо, което временно притъпява глада ти по Бога? Нека заедно опитаме да заменим тези фалшиви храни с повече време със Божието слово през следващите 7 ценни дена.

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013

Снимка: Sid Balachandran/Unsplash.com

 

Прочети още

Да се молим по Божия начин
Да се молим по Божия начин
 

Чакането може да бъде част от Божия съвършен отговор на молитвите ни.

Радостна вест
Радостна вест
 

„И внезапно с ангела се появи многобройно войнство от небесни ангели, които хвалеха Бога с думите:„Слава на Бога във висините и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лк., гл. 2, ст. 13 - 14 НП).

Изцелен и освободен
Изцелен и освободен
 

"Ето, ръката на Господа не се е скъсила, за да не може да спаси, нито ухото Му е затъпяло, за да не може да чува" (Ис., гл. 59, ст. 1 РИ).