BG | EN

Блог

Разпознаване на ближния

В християнството ближен е другият човек. И не е задължително той да принадлежи към нашата референтна група. Може да е някой, с когото нямаме никакви общи интереси, с когото не ни свързва нищо или дори да имаме различни мнения по различни въпроси.

  Един законник пита Господ Иисус Христос: „Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?”. На това Иисус отговаря с въпрос: „Какво е писано в закона, как четеш?”. Законникът отговоря: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и всичкия си ум и ближния си както себе си”. Отговорът на Иисус е: „Правилно отговори, това прави и ще живееш”. (Ев. от Лука, гл. 10, ст. 25-28*) Любовта към Бога и любовта към ближния са двете основополагащи заповеди, които нашият Господ посочва като крепящи Закона и пророците. (Ев. от Матей, гл. 22, ст. 40*) Последвалият отговор на законника обаче ни сблъсква с един основен проблем: „Кой е моят ближен?“. (Ев. от Лука, гл. 10, ст. 29*)

  Християнството е вяра и служене, насочени към ближния. Християнинът не е себецентричен. Той е призован да бъде проактивен спрямо ближния – чрез благовестие и добри дела. И тук важен момент се явява разпознаването на моя ближен. За да оправдае себе си, законникът запитванашия Господ: „А кой е моят ближен?”. (Ев. от Лука, гл. 10, ст. 29) Кой, наистина, се очаква да бъде обект на нашата християнска любов? По принцип ние по естествен начин припознаваме за ближни тези хора, които са от нашето най-близко обкръжение. Тези, които са наши роднини, приятели, съседи, колеги, хората от църквата, която посещаваме и т.н. Още от начална училищна възраст, човек става част от т.нар. референтнагрупа– това са тези, с които се асоциираме и отъждествяваме, с които имаме общи интереси, цели, въжделения. В зависимост от различните взаимоотношения, които създаваме с хората, ние ставаме волни или неволни участници вразлични референтни групи. И от тук можем да кажем, че е лесно да припознаеш като ближни тези, които са част от референтна група, към която принадлежиш. Но какво да кажем за тези, които са извън нея? Те наши ближни ли са или по-скоро чужди и далечни?!

  За да отговорим на този въпрос, ще се върнем отново на разговора между законника и нашият Господ Иисус Христос. На въпроса: „Кой е моят ближен?“, нашият Господ отговаря с притча – притчата за добрия самарянин. (Ев. от Лука, гл. 10, ст. 30-37*) В нея се разказва за човек, който, слизайки от Йерусалим за Йерихон, се натъква на разбойници, които го ограбват, нараняват и оставят полумъртъв на пътя. През този път минава свещеник, който вижда пострадалия, но вместо да му помогне, отминава на отсрещната страна. След него минава и един левит, но и той, виждайки ранения, отминава на отсрещната страна. Тогава по пътя се задава друг човек, самарянин, който като вижда пострадалия, смилява се за него, веднага промива раните му, качва го на своето добиче и го отвежда в една гостоприемница, където го настанява, храни го и казва да се погрижат за него, като за всичко това той лично заплаща на гостилничаря. Примерът на Иисус не е случаен. Самаряните не са особено обичани от юдеите и са считани за нечисти, като юдеите дори избягват да общуват с тях. И точно този, който е външният, чуждият, в случая показва милост към пострадалия. Човек от друга референтна група извършва добро дело към наш човек. Въпросът на Иисус е: „Кой от тези трима ти се вижда да се е показал ближен на нападнатия от разбойниците?“. Законникът отговаря: „Онзи, който му показа милост“. Иисус му казва: „Иди и ти прави така“. (Ев. от Лука, гл. 10, ст. 36-37*)

  В християнството ближен е другият човек. И не е задължително той да принадлежи към нашата референтна група. Може да е някой, с когото нямаме никакви общи интереси, с когото не ни свързва нищо или дори да имаме различни мнения по различни въпроси. Бог, обаче, иска да гледаме на хората така, както Той гледа на всеки един от нас. Той иска да виждаме в другия ценността, която Бог е вложил във всеки човек, сътворявайки ни по Свой образ и подобие. Бог иска да вършим добро и да помагаме на другите, изявявайки по този начин Божията любов към всеки един човек. Да вършим добро заради призива, който имаме, а не защото някой ни е симпатичен или не. Бог иска да обичаме ближния както себе си! Ще успеем ли да разпознаем своя ближен? 

„Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си.“ Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят, за да бъдете синове на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните. Защото ако обичате само онези, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците? И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец”. (Ев. от Матей, гл. 5, ст. 43-48*, по-тъмният шрифт е наш)


Предизвикателство: Замислете се дали има някого, когото сте пренебрегвали досега, защото не го чувствате за свой ближен. Опитайте да погледнете на него с очите на Христос. Направете крачка към ближния до вас и нека това бъде едно добро начало!

 

Снимка: Craig Philbrick/Unsplash.com

Прочети още

Откриване на Божията воля
Откриване на Божията воля
 

Господ работи неизменно, за да създаде от живота ни нещо красиво.

Да се молим по Божия начин
Да се молим по Божия начин
 

Чакането може да бъде част от Божия съвършен отговор на молитвите ни.

Трайни приятелства
Трайни приятелства
 

Взаимната обич, уважение и посвещение са в основата на инстинското приятелство.