Може би го знаеш и си си го повтарял много пъти: „ Всичко мога чрез Христос Който ми дава сила“. (Послание към филипяните, гл. 4, ст. 13*) И все пак… денят е твърде дълъг, седмицата – изтощителна, годината е хаотична, а лятото и почивката не носят мечтания мир. Къде е проблемът?
Нашето тяло се влияе от външни фактори и това е безспорен факт. Нужни са ни вода, полезна и питателна храна, добър сън, движение и хубав въздух, за да се чувстваме добре и организмът ни да функционира правилно. Какво става обаче, когато средата в сърцето и ума ни не е здравословна? Какви са причините да нямаме сила и как да променим „духовната диета“?
Грехът, вярата в лъжи и сломеният дух са три често срещани причини за липсата на духовна сила у нас. Те са взаимно свързани и често преливащи една в друга. Нека ги разгледаме обаче поотделно:
Грехът
Нашето тяло се влияе от външни фактори и това е безспорен факт. Нужни са ни вода, полезна и питателна храна, добър сън, движение и хубав въздух, за да се чувстваме добре и организмът ни да функционира правилно. Какво става обаче, когато средата в сърцето и ума ни не е здравословна? Какви са причините да нямаме сила и как да променим „духовната диета“?
Грехът, вярата в лъжи и сломеният дух са три често срещани причини за липсата на духовна сила у нас. Те са взаимно свързани и често преливащи една в друга. Нека ги разгледаме обаче поотделно:
Грехът
Цар Давид пише в Псалмите за битката със собствената си природа. Осъзнал греховете и слабостите си, той споделя: „Изнемощях и съвсем съм разбит; аз викам от мъките на своето сърце. Господи, пред Тебе са всичките ми желания и моето стенание не е скрито от Тебе. Сърцето ми бие силно; моите сили ме напуснаха, изчезва и светлината на очите ми“. (Псалом 38, ст. 9-11*, по-тъмният шрифт е наш)
Случва се и на нас, нали? Сигурно всеки е имал момент, в който го обзема такова отчаяние от него самия, че е в пълно недоумение как Бог би могъл да го погледне някога отново с любов и приемане. В тези моменти идва безнадеждност, болка, разочарование, тъга, а дори и смърт, ако не скърбим по правилен начин за греха си: „Скръбта, дошла от Бога, помага за истинско покаяние, водещо към спасение. А скръбта, която идва от света, води към смърт“. (Второ послание към коринтяните, гл. 7, ст. 10*) Когато усетим, че грехът и неговите последствия в живота ни са ни довели до пълна загуба на вяра, сили и дори отдръпване от Святия Бог, трябва да знаем, че това не е скръбта, дошла от Бога. Това, което трябва да направим, е бързо да дотичаме при нашия Небесен Баща с изповед за греха си и твърдо решение да живеем свято и чисто чрез Неговата сила и благодат в нас. След това да станем, да се изтупаме и да следваме това решение. Тогава ще сме силни в пътя си напред.
Вярата в лъжи
Липсата на вяра всъщност не е липса, а наличие на добре изградена лъжа, която блокира гледката ни към Иисус Христос. Как се чувствате в моментите, когато някой ви каже, че не ставате? Налагало ли ви се е да се оправяте „сами“ в ситуации, за които ви е трябвало чудо, а не сте го получили по очаквания от вас начин? Да, усещането е на разочарование и безсилие – от себе си, от хората, от Бога. Самата идея, че „нещо няма как да стане“ вече наполовина е предотвратила успеха на начинанието, защото лъжите или грешните убеждения водят до отрицателни резултати. Демотивират вярващия, а мотивират в лоша посока невярващия. В книга Съдии в Стария завет се разказва за 12 съгледвачи, които Мойсей изпраща в обещаната за Израил страна Ханаан. Там живеят исполини (великани), които са страшна гледка за съгледвачите. Единствено Халеф не се поддава на страха и настоява да завладеят веднага тази страна. Всички останали съгледвачи с него реагират така: „ Онези обаче, които бяха отишли заедно с него, казаха: „Не можем да излезем против този народ, защото е по-силен от нас.“ И пръснаха ужасни слухове сред израилтяните за страната, която бяха огледали, като казваха: „Страната, която обходихме, за да огледаме, е страна, която поглъща своите жители, и всички, които видяхме в нея, са хора, огромни на ръст. Там видяхме исполините – Енаковите синове са от исполинския род; пред тях ние изглеждаме като скакалци, такива бяхме и в техните очи.“ (Числа, гл. 13, ст. 31-33*) Ето така действа лъжата и страхът, идващ от нея – обезсилват те, правят те да се чувстваш малък, нищожен и без никаква помощ.
Сломеният дух
Сломените духовно хора нямат едно – радост. Не намират причина да се радват, да се борят, да мечтаят и да вярват. Всъщност липсата на радост е общата нишка в изброените фактори досега. Неемия казва на народа на Израил следното, след като ги вижда съкрушени и тъгуващи: „Не скърбете, защото радостта в Господа е вашата сила“. (Неемия, гл. 8, ст. 10б **) Да, има моменти, в които скръбта трябва да се изживее и Бог я допуска с цел в живота ни, но е важно да не оставаме прекалено дълго в това състояние. Как да привдигнем някого със сломен дух или как сами да бъдем привдигнати? Какво помага в ситуация на пълно отчаяние и крах? „Господи, спомнях си Твоите решения от древни времена и се утешавах.“ (Псалом 119, ст. 52*) Това е лекарството на цар Давид срещу тъгата – припомнянето на Божиите дела. Нека се стараем с всичко в нас да си припомняме постоянно това, което Бог е направил за нас, за хората, които обичаме, за чудесата в Словото Му, за чудните Му дела около нас, за Неговия чуден характер.
Предизвикателство за седмицата: Както може би усещаш, ще си припомняме! Можеш ли да се сетиш за един от най-щастливите моменти в живота си? Имаш ли снимка от този период или ден? Ако да, намери я и я постави на видно място вкъщи или на работа, за да я виждаш всеки ден и да благодариш на Бога за тази изживяна радост. Ако пък нямаш документиран този момент, би ли взел лист и молив и би ли нарисувал картина, която представлява това щастливо време за теб. През цялото време нека си припомняме, че Бог има още много такива радости, приготвени за нас.
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
**Библейският цитат е според текста на Библия, ревизирано издание © Българско библейско дружество 2015.
Случва се и на нас, нали? Сигурно всеки е имал момент, в който го обзема такова отчаяние от него самия, че е в пълно недоумение как Бог би могъл да го погледне някога отново с любов и приемане. В тези моменти идва безнадеждност, болка, разочарование, тъга, а дори и смърт, ако не скърбим по правилен начин за греха си: „Скръбта, дошла от Бога, помага за истинско покаяние, водещо към спасение. А скръбта, която идва от света, води към смърт“. (Второ послание към коринтяните, гл. 7, ст. 10*) Когато усетим, че грехът и неговите последствия в живота ни са ни довели до пълна загуба на вяра, сили и дори отдръпване от Святия Бог, трябва да знаем, че това не е скръбта, дошла от Бога. Това, което трябва да направим, е бързо да дотичаме при нашия Небесен Баща с изповед за греха си и твърдо решение да живеем свято и чисто чрез Неговата сила и благодат в нас. След това да станем, да се изтупаме и да следваме това решение. Тогава ще сме силни в пътя си напред.
Вярата в лъжи
Липсата на вяра всъщност не е липса, а наличие на добре изградена лъжа, която блокира гледката ни към Иисус Христос. Как се чувствате в моментите, когато някой ви каже, че не ставате? Налагало ли ви се е да се оправяте „сами“ в ситуации, за които ви е трябвало чудо, а не сте го получили по очаквания от вас начин? Да, усещането е на разочарование и безсилие – от себе си, от хората, от Бога. Самата идея, че „нещо няма как да стане“ вече наполовина е предотвратила успеха на начинанието, защото лъжите или грешните убеждения водят до отрицателни резултати. Демотивират вярващия, а мотивират в лоша посока невярващия. В книга Съдии в Стария завет се разказва за 12 съгледвачи, които Мойсей изпраща в обещаната за Израил страна Ханаан. Там живеят исполини (великани), които са страшна гледка за съгледвачите. Единствено Халеф не се поддава на страха и настоява да завладеят веднага тази страна. Всички останали съгледвачи с него реагират така: „ Онези обаче, които бяха отишли заедно с него, казаха: „Не можем да излезем против този народ, защото е по-силен от нас.“ И пръснаха ужасни слухове сред израилтяните за страната, която бяха огледали, като казваха: „Страната, която обходихме, за да огледаме, е страна, която поглъща своите жители, и всички, които видяхме в нея, са хора, огромни на ръст. Там видяхме исполините – Енаковите синове са от исполинския род; пред тях ние изглеждаме като скакалци, такива бяхме и в техните очи.“ (Числа, гл. 13, ст. 31-33*) Ето така действа лъжата и страхът, идващ от нея – обезсилват те, правят те да се чувстваш малък, нищожен и без никаква помощ.
Сломеният дух
Сломените духовно хора нямат едно – радост. Не намират причина да се радват, да се борят, да мечтаят и да вярват. Всъщност липсата на радост е общата нишка в изброените фактори досега. Неемия казва на народа на Израил следното, след като ги вижда съкрушени и тъгуващи: „Не скърбете, защото радостта в Господа е вашата сила“. (Неемия, гл. 8, ст. 10б **) Да, има моменти, в които скръбта трябва да се изживее и Бог я допуска с цел в живота ни, но е важно да не оставаме прекалено дълго в това състояние. Как да привдигнем някого със сломен дух или как сами да бъдем привдигнати? Какво помага в ситуация на пълно отчаяние и крах? „Господи, спомнях си Твоите решения от древни времена и се утешавах.“ (Псалом 119, ст. 52*) Това е лекарството на цар Давид срещу тъгата – припомнянето на Божиите дела. Нека се стараем с всичко в нас да си припомняме постоянно това, което Бог е направил за нас, за хората, които обичаме, за чудесата в Словото Му, за чудните Му дела около нас, за Неговия чуден характер.
Предизвикателство за седмицата: Както може би усещаш, ще си припомняме! Можеш ли да се сетиш за един от най-щастливите моменти в живота си? Имаш ли снимка от този период или ден? Ако да, намери я и я постави на видно място вкъщи или на работа, за да я виждаш всеки ден и да благодариш на Бога за тази изживяна радост. Ако пък нямаш документиран този момент, би ли взел лист и молив и би ли нарисувал картина, която представлява това щастливо време за теб. През цялото време нека си припомняме, че Бог има още много такива радости, приготвени за нас.
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
**Библейският цитат е според текста на Библия, ревизирано издание © Българско библейско дружество 2015.
Снимка: Ian Stauffer/Unsplash.com
