BG | EN

Блог

Имаш сила за всичко

Нашето тяло се влияе от външни фактори и това е безспорен факт. Нужни са ни вода, полезна и питателна храна, добър сън, движение и хубав въздух, за да се чувстваме добре и организмът ни да функционира правилно. Какво става обаче, когато средата в сърцето

    Може би го знаеш и си си го повтарял много пъти: „ Всичко мога чрез Христос Който ми дава сила“. (Послание към филипяните, гл. 4, ст. 13*) И все пак… денят е твърде дълъг, седмицата – изтощителна, годината е хаотична, а лятото и почивката не носят мечтания мир. Къде е проблемът?
Нашето тяло се влияе от външни фактори и това е безспорен факт. Нужни са ни вода, полезна и питателна храна, добър сън, движение и хубав въздух, за да се чувстваме добре и организмът ни да функционира правилно. Какво става обаче, когато средата в сърцето и ума ни не е здравословна? Какви са причините да нямаме сила и как да променим „духовната диета“?
Грехът, вярата в лъжи и сломеният дух са три често срещани причини за липсата на духовна сила у нас. Те са взаимно свързани и често преливащи една в друга. Нека ги разгледаме обаче поотделно:
 
Грехът

    Цар Давид пише в Псалмите за битката със собствената си природа. Осъзнал греховете и слабостите си, той споделя: „Изнемощях и съвсем съм разбит; аз викам от мъките на своето сърце. Господи, пред Тебе са всичките ми желания и моето стенание не е скрито от Тебе. Сърцето ми бие силно; моите сили ме напуснаха, изчезва и светлината на очите ми“. (Псалом 38, ст. 9-11*, по-тъмният шрифт е наш)
Случва се и на нас, нали? Сигурно всеки е имал момент, в който го обзема такова отчаяние от него самия, че е в пълно недоумение как Бог би могъл да го погледне някога отново с любов и приемане. В тези моменти идва безнадеждност, болка, разочарование, тъга, а дори и смърт, ако не скърбим по правилен начин за греха си: „Скръбта, дошла от Бога, помага за истинско покаяние, водещо към спасение. А скръбта, която идва от света, води към смърт“. (Второ послание към коринтяните, гл. 7, ст. 10*) Когато усетим, че грехът и неговите последствия в живота ни са ни довели до пълна загуба на вяра, сили и дори отдръпване от Святия Бог, трябва да знаем, че това не е скръбта, дошла от Бога. Това, което трябва да направим, е бързо да дотичаме при нашия Небесен Баща с изповед за греха си и твърдо решение да живеем свято и чисто чрез Неговата сила и благодат в нас. След това да станем, да се изтупаме и да следваме това решение. Тогава ще сме силни в пътя си напред.
 
Вярата в лъжи
 
    Липсата на вяра всъщност не е липса, а наличие на добре изградена лъжа, която блокира гледката ни към Иисус Христос. Как се чувствате в моментите, когато някой ви каже, че не ставате? Налагало ли ви се е да се оправяте „сами“ в ситуации, за които ви е трябвало чудо, а не сте го получили по очаквания от вас начин? Да, усещането е на разочарование и безсилие – от себе си, от хората, от Бога. Самата идея, че „нещо няма как да стане“ вече наполовина е предотвратила успеха на начинанието, защото лъжите или грешните убеждения водят до отрицателни резултати. Демотивират вярващия, а мотивират в лоша посока невярващия. В книга Съдии в Стария завет се разказва за 12 съгледвачи, които Мойсей изпраща в обещаната за Израил страна Ханаан. Там живеят исполини (великани), които са страшна гледка за съгледвачите. Единствено Халеф не се поддава на страха и настоява да завладеят веднага тази страна. Всички останали съгледвачи с него реагират така: „ Онези обаче, които бяха отишли заедно с него, казаха: „Не можем да излезем против този народ, защото е по-силен от нас.“ И пръснаха ужасни слухове сред израилтяните за страната, която бяха огледали, като казваха: „Страната, която обходихме, за да огледаме, е страна, която поглъща своите жители, и всички, които видяхме в нея, са хора, огромни на ръст. Там видяхме исполините – Енаковите синове са от исполинския род; пред тях ние изглеждаме като скакалци, такива бяхме и в техните очи.“ (Числа, гл. 13, ст. 31-33*) Ето така действа лъжата и страхът, идващ от нея – обезсилват те, правят те да се чувстваш малък, нищожен и без никаква помощ.
 
Сломеният дух
 
    Сломените духовно хора нямат едно – радост. Не намират причина да се радват, да се борят, да мечтаят и да вярват. Всъщност липсата на радост е общата нишка в изброените фактори досега. Неемия казва на народа на Израил следното, след като ги вижда съкрушени и тъгуващи: „Не скърбете, защото радостта в Господа е вашата сила“. (Неемия, гл. 8, ст. 10б **) Да, има моменти, в които скръбта трябва да се изживее и Бог я допуска с цел в живота ни, но е важно да не оставаме прекалено дълго в това състояние. Как да привдигнем някого със сломен дух или как сами да бъдем привдигнати? Какво помага в ситуация на пълно отчаяние и крах? „Господи, спомнях си Твоите решения от древни времена и се утешавах.“ (Псалом 119, ст. 52*) Това е лекарството на цар Давид срещу тъгата – припомнянето на Божиите дела. Нека се стараем с всичко в нас да си припомняме постоянно това, което Бог е направил за нас, за хората, които обичаме, за чудесата в Словото Му, за чудните Му дела около нас, за Неговия чуден характер.
 
Предизвикателство за седмицата: Както може би усещаш, ще си припомняме! Можеш ли да се сетиш за един от най-щастливите моменти в живота си? Имаш ли снимка от този период или ден? Ако да, намери я и я постави на видно място вкъщи или на работа, за да я виждаш всеки ден и да благодариш на Бога за тази изживяна радост. Ако пък нямаш документиран този момент, би ли взел лист и молив и би ли нарисувал картина, която представлява това щастливо време за теб. През цялото време нека си припомняме, че Бог има още много такива радости, приготвени за нас.

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
 
**Библейският цитат е според текста на Библия, ревизирано издание © Българско библейско дружество 2015. 
 
Снимка: Ian Stauffer/Unsplash.com

Прочети още

Имаш ли нужда от почивка?
Имаш ли нужда от почивка?
 

Средата на м. август. Улиците са значително опустели. Много от познатите ни вече са се запътили нанякъде, за да изкарат там своите отпуски. На други съвсем скоро това им предстои. Правилното отношение към физическата ни нужда от почивка е ключово.

Иска се нещо мое
Иска се нещо мое
 

Не е приятно да губиш вещи, пари, време, усилия, емоции или дори взаимоотношения независимо, че знаеш в какво инвестираш, когато даваш.

Пътя свърши, вярата опази
Пътя свърши, вярата опази
Пастор Виктор Вирчев (01.10.1950-14.05.2019) - Председател на Управителния съвет на ББД

Посвещението му към библейското дело и неговата отдаденост на благовестието бяха източник на вдъхновение за всички, които са работили с него и се докосваха до неговия благ характер.