Замислял ли си се дали има разлика между истината и реалността? Дали това са две различни неща? Наред с всички останали въпроси към Иисус, Пилат Понтийски задава и един, който разкрива цялата вътрешна битка в сърцето на един човек: „Иисус отговори: „Ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствам за истината. Всеки, който е за истината, слуша Моя глас.“ Тогава Пилат Го запита: „Какво е истина?“. (Ев. от Йоан, гл. 18, ст. 37б-38а*, по-тъмният шрифт е наш)
Всички търсим това, нали? Търсим истински неща, истински хора, истински взаимоотношения, истински смисъл, а дори и истинска храна. Със сигурност днес е още по-трудно да различиш какво е истината в сравнение с времето на Пилат. Тук обаче се намесва и факторът реалност. Как така реалността е различна от истината, по какъв начин пречи и на какво всъщност се основава тя?
Реалността е това, което можем да пипнем, вкусим, усетим, видим, помиришем и констатираме сега, в този конкретен момент. Реалността е силно натрапчива и мощна илюзия, която създава усещане, че знаем какво всъщност се случва с нас и около нас. В Библията има много истории, в които реалността се променя за един миг. Тази промяна наричаме чудо. Именно тогава реалността се уеднаквява с истината – когато се трансформира чрез изговорено Божие слово и стане отражение на Неговата воля.
В историята с бурята и учениците на Господ Иисус реалността е, че духа ураганен вятър, че огромни вълни заливат лодката, а учениците са в смъртна опасност. Реалност е също и това, че Иисус спи на дъното на лодката: „Изведнъж бурен вятър се спусна над езерото, вълните ги заливаха и те се оказаха в опасност. Учениците Му се приближиха до Него и Го събудиха с викове: „Учителю, Учителю, загиваме!“ А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълните; и те утихнаха и настъпи пълно затишие. Тогава Той им рече: „Къде е вярата ви?“. (Ев. от Лука, гл. 8, ст. 23-25а*) Каква е истината обаче?
Тя се крие в края на историята, а именно в урока, който Иисус дава на апостолите. Той ги учи на вяра и упование чрез бурята. Тя е допусната от Бога и не идва, за да ги убие, а за да ги направи по-силни и уверени в Него. Иисус им показва, че ситуацията не е такава, каквато изглежда, а такава, каквато Бог казва, че е. Не е случаен и фактът, че докато бурята бушува, Той спи. Псалмистът пише: „Той няма да допусне да се поклатят краката ти; няма да заспи Този, Който е твой пазител. Не спи и не почива, Който пази Израил“. (Псалм 121, ст. 3-4*) Тоест, не трябва да се доверяваме на това, което очите ни виждат или на това, което мислим за Бога, а на Неговото слово.
Истината не се влияе от обстоятелствата, не се основава само на наблюдения, макар че може да бъде наблюдавана. Не се подчинява на чувства, човешка логика, предишен опит, физически закони, макар че ги формира. Истината е Божията воля, притворена чрез вяра.
Предизвикателство за седмицата: Вслушвай се в нещата, които изговаряш за себе си, за другите, за хората, които не харесваш, за страната си и обстоятелствата около теб. Те отразяват убежденията и вярата ти. Дали тази вяра се основава на истината или на реалността, която наблюдаваш? Насърчаваме те да забележиш за коя област ти е трудно да вярваш в истината и да четеш целенасочено от Божието слово през тази седмица по тази тема.
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
Снимка: Daniil Kuželev/Unsplash.com