BG | EN

Блог

Дори и да не го направи

Бог е силен и добър, нали? На това сме научени – Бог ни обича, иска най-доброто за нас, Той е справедлива, най-силният Защитник, Той е добрият Пастир. Всичко това е абсолютно вярно. Какво мислим за Бога, когато очакванията ни не се сбъднат обаче?

  Бог е силен и добър, нали? На това сме научени – Бог ни обича, иска най-доброто за нас, Той е справедлива, най-силният Защитник, Той е добрият Пастир. Всичко това е абсолютно вярно. Какво мислим за Бога, когато очакванията ни не се сбъднат обаче? Какво чувстваме към Него, когато нещо покъртително дойде в живота ни и ни нарани? Каква е реакцията към Небесния ни Баща, когато „Той не си свърши работата“ според нас?

  Много често ние вярващите растем физически или духовно, приемайки Бог за даденост, за свой длъжник, за златната рибка, за Някой, Който едва ли не трябва да ни даде всяко нещо, което желаем, само защото сме се „снизходили“ да повярваме в Него. Това е много грешен и небиблейски начин на мислене. Бог не съществува заради нас, а напротив, ние сме създадени за Него: „Вие сте избран род, царско свещенство, свят народ; народ, който Бог придоби, за да възвестите величието на Онзи, Който ви е призовал от тъмнината в чудната Своя светлина“. (Второ послание на ап. Петър, гл. 2, ст. 9*, по-тъмният шрифт е наш) 

  Въпреки, че няма абсолютно нищо, което да задължи Господ да ни сътвори, да ни обича, да се грижи за нас и да проявява състрадание към грешките ни, Той го прави. Всеки един ден, всяка една минута от живота ни е абсолютен подарък. Нещо повече, Бог не просто е създал обект на любовта Си в лицето на човека. Той е създал причината за Своята саможертва. Защо ли? Защото чрез това ни учи на най-важния урок за любовта – любовта понася страдание. Тогава отново си задаваме въпроса: „Какво ще направим, ако Бог реши да не ни даде това, за което копнеем и се молим?“.

  Първо, трябва да приемем два основни факта – Бог е суверенен и Бог ни обича. Тези истини не съществуват отделно една от друга и ни държат в смирение, когато трябва да допуснем или да преживеем възможността Бог да каже „не“ на нещо, което ние искаме до болка. Второ, ако молитвата ни завършва с „да бъде Твоята воля“, то горните два факта могат да ни дадат пълна увереност да го изречем. И все пак, ако се окаже, че Бог допусне смърт или самота, или несправедливо обвинение? Какво трябва да е нашето отношение?

  В книгата на пророк Даниил се разказва историята за три млади момчета евреи от царско потекло, които са отведени като пленници във Вавилон от цар Навуходоносор. След като им дава нови имена, царят заповядва да ги хранят, обучават и подготвят в продължение на 3 години, за да постъпят след това на служба при него. Те се превръщат в едни от най-ценните и доверени хора на царя заради мъдростта, дадена им от Бога. В един момент обаче Навуходоносор е изкушен да направи огромна златна статуя на себе си и да накара всички свои подчинени да се поклонят на статуята като знак на почит и преданост. Тримата мъже Седрах, Мисах и Авденаго обаче знаят, че трябва да се покланят само на своя Бог. Те единствени остават прави, когато всички се покланят на идола. Реално те се отричат от всичко – от авторитет, от благоволението на царя, от богатството си, може би дори и от семействата, които вече са създали, от живота си. След като царят заповядва да се явят пред него и им дава „втори шанс“ да засвидетелстват покорството си, като се поклонят на статуята, те отговарят така: „Ние имаме Бог, на Когото служим. Той има силата да ни спаси от пламтящата огнена пещ, и от твоята власт, царю, ще ни избави. Дори Той да не стори това, знай, царю, че нито ще служим на твоите богове, нито ще се молим на златната статуя, която си построил”.(Книга на пр. Даниил, гл. 3, ст. 17-18*, по-тъмният шрифт е наш) Може би повечето от нас знаят как продължава историята – царят хвърля и тримата в огнена пещ, но те не умират, а се разхождат свободни сред огъня, а с тях в огъня царят вижда четвърта фигура – Господ. 

  Това, което трябва да запомним, не е краят на историята, а думите на тримата младежи. Те не знаят края, но познават и обичат своя Бог, Който дори и сега да реши да им отнеме всичко, което им е дал преди това във Вавилонската империя, е справедлив, силен, могъщ, истински, любящ. Същото е и с нас, дори и да не получим очакваното, дори и да страдаме, дори и да загубим живота си, трябва да помним, че любовта ни към Бога не се основава на малкия обозрим участък от пъзела на човешкия ни живот. Каквото и да допусне Бог, „ние знаем, че всичко води към добро онези, които обичат Бога и са призовани по Неговата воля“. (Римляни, гл. 8, ст. 28*, по-тъмният шрифт е наш)

Предизвикателство за седмицата: Има ли нещо, за което обвиняваш Бога? Дали това е загуба, несбъдната мечта, разочарование, нещастни обстоятелства? Говори за това с Него и сподели болката си. Вземи решение да предадеш разочарованието си в Неговите ръце и да поискаш прошка и емоционално изцеление. 

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013

Снимка: Jeremy Perkins/Unsplash.com 

Прочети още

Да се молим по Божия начин
Да се молим по Божия начин
 

Чакането може да бъде част от Божия съвършен отговор на молитвите ни.

Не е честно!
Не е честно!
 

Христос ни предизвиква да обичаме тези, които са трудни за обичане. Лесно е да обичаме хората, които се съгласяват с нас. Господ обаче ни е призовал към по-висок стандарт.

Радостна вест
Радостна вест
 

„И внезапно с ангела се появи многобройно войнство от небесни ангели, които хвалеха Бога с думите:„Слава на Бога във висините и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лк., гл. 2, ст. 13 - 14 НП).