BG | EN

Блог

Рутината може да е смъртоносна

Влезли ли сме в един добре отъпкан коловоз, който толкова ни отегчава, че това да кара ума ни да блуждае в най-различни и често недобри посоки? Рутината тласка ли ни към нездравословни начини да се справим с еднообразието?

  Грехът не идва от днес за утре. Понякога осъзнаваме, че сме се отдалечили от Бога едва когато забележим нещо в поведението си, което ни изненадва неприятно или когато се случи нещо фатално. Обикновено преди самото действие на грях има много дълга предистория, а тя често е толкова естествена, еднообразна и дори скучна, че грехът винаги изглежда все едно се е появил от нищото. Преди цар Давид да спи с Вирсавия, жената на Урия, и да заповяда убийството на съпруга ѝ, той прекарва месеци в бездействие. Давид е водачът на армията си, а по времето, в което царете излизат на война, той решава не просто да не излезе с войската, а да си остане в хубавата къща и да практикува „нищоправене“. Разходката по покрива на дома му е продиктувана от скука – царят просто няма какво да прави. Така именно попада в изкушението да погледне чужда жена, да я пожелае и да съгреши пред Бога, пред мъжа ѝ, а може би дори и пред нея самата (той е царят, той заповядва). (срв. Втора книга на царете, гл. 11)

  До какъв извод можем да стигнем от историята на Давид и Вирсавия? Влезли ли сме в един добре отъпкан коловоз, който толкова ни отегчава, че това да кара ума ни да блуждае в най-различни и често недобри посоки? Рутината тласка ли ни към нездравословни начини да се справим с еднообразието?

  Нещо, което трябва задължително да си припомним за характера и същността на Бога е, че Той със сигурност не действа клиширано и еднообразно. Може би това е една от причините да имаме толкова много християнски конфесии и църкви днес – всеки приема за характерен и водещ някакъв аспект от проявлението на Бога. От друга страна, Божият уникален начин да достига хората на различни места и в различни епохи, както и всички описани свидетелства на Неговата действена сила и в Стария, и в Новия завет могат да ни потвърдят това: Бог не позволява еднообразие. Защо?

  Еднообразието създава усещане за сигурност в повечето хора. Както казва самият Соломон: „Храни ме с хляба, който ми се полага, та да не би да се преситя, да се отрека от Тебе и да кажа: „Кой е Господ?“. (Притчи, гл. 30, ст. 8б-9а*, по-тъмният шрифт е наш) Усещането за сигурност, което може да дойде от пари, хора, наши лични знания, опит и умения, от всякакъв вид „пресищане“ може да ни накара да забравим, че сме в пълна зависимост от Бога. Това води до едно фалшиво спокойствие и блуждаене. Колкото и да е тъжно, Бог знае, че това, което ни държи най-близо до Него в повечето случаи са изпитанията, нуждите и трудностите, а не спокойствието. Затова с цената на малко болка тук на земята, Той ни опазва от много по-тежки неща с възможни фатални последици: „Щом сме деца, ние сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос, но само ако страдаме с Него, така че с Него и да се прославим. Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се открие за нас“. (Послание към римляните, гл. 8, ст. 17-18*)

 

Предизвикателство (не само за тази седмица): Усещаш ли, че се носиш по течението и блуждаеш мисловно или духовно? Чувстваш ли как еднообразието те поглъща и убива желанието ти да търсиш Бога ежедневно? Помисли за правилни и здравословни начини за излизане от коловоза. Ето някои идеи от нас: включи се в благотворителна инициатива, направи приятна изненада на съседите, сготви за възрастни хора в блока, използвай свой талант и зарадвай някого, давай частни уроци безплатно, запиши се на курс и научи нещо ново.

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013

Прочети още

Не разбирам
Не разбирам
 

Откъде идва тази нужда в нас да си обясняваме всичко, да „видим“, да „пипнем“, да имаме наша собствена теория за нещо, за да можем да го приемем.

Отхвърлянето
Отхвърлянето
 

Всеки път, когато си отхвърлен или отхвърлиш друг човек, светът става едно по-опасно място. Или ние се превръщаме в разбити хора или превръщаме някого другиго в „болен“ и нараняващ човек.

Законът на свободата
Законът на свободата
 

Лош ли е Законът? Не. Спасява ли ни? Не. Необходимо ли е да го спазваме? Невъзможно е да НЕ го, ако сме наистина Божии. Как тогава не сме под Закона, а под благодатта?