Грехът не идва от днес за утре. Понякога осъзнаваме, че сме се отдалечили от Бога едва когато забележим нещо в поведението си, което ни изненадва неприятно или когато се случи нещо фатално. Обикновено преди самото действие на грях има много дълга предистория, а тя често е толкова естествена, еднообразна и дори скучна, че грехът винаги изглежда все едно се е появил от нищото. Преди цар Давид да спи с Вирсавия, жената на Урия, и да заповяда убийството на съпруга ѝ, той прекарва месеци в бездействие. Давид е водачът на армията си, а по времето, в което царете излизат на война, той решава не просто да не излезе с войската, а да си остане в хубавата къща и да практикува „нищоправене“. Разходката по покрива на дома му е продиктувана от скука – царят просто няма какво да прави. Така именно попада в изкушението да погледне чужда жена, да я пожелае и да съгреши пред Бога, пред мъжа ѝ, а може би дори и пред нея самата (той е царят, той заповядва). (срв. Втора книга на царете, гл. 11)
До какъв извод можем да стигнем от историята на Давид и Вирсавия? Влезли ли сме в един добре отъпкан коловоз, който толкова ни отегчава, че това да кара ума ни да блуждае в най-различни и често недобри посоки? Рутината тласка ли ни към нездравословни начини да се справим с еднообразието?
Нещо, което трябва задължително да си припомним за характера и същността на Бога е, че Той със сигурност не действа клиширано и еднообразно. Може би това е една от причините да имаме толкова много християнски конфесии и църкви днес – всеки приема за характерен и водещ някакъв аспект от проявлението на Бога. От друга страна, Божият уникален начин да достига хората на различни места и в различни епохи, както и всички описани свидетелства на Неговата действена сила и в Стария, и в Новия завет могат да ни потвърдят това: Бог не позволява еднообразие. Защо?
Еднообразието създава усещане за сигурност в повечето хора. Както казва самият Соломон: „Храни ме с хляба, който ми се полага, та да не би да се преситя, да се отрека от Тебе и да кажа: „Кой е Господ?“. (Притчи, гл. 30, ст. 8б-9а*, по-тъмният шрифт е наш) Усещането за сигурност, което може да дойде от пари, хора, наши лични знания, опит и умения, от всякакъв вид „пресищане“ може да ни накара да забравим, че сме в пълна зависимост от Бога. Това води до едно фалшиво спокойствие и блуждаене. Колкото и да е тъжно, Бог знае, че това, което ни държи най-близо до Него в повечето случаи са изпитанията, нуждите и трудностите, а не спокойствието. Затова с цената на малко болка тук на земята, Той ни опазва от много по-тежки неща с възможни фатални последици: „Щом сме деца, ние сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос, но само ако страдаме с Него, така че с Него и да се прославим. Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се открие за нас“. (Послание към римляните, гл. 8, ст. 17-18*)
Предизвикателство (не само за тази седмица): Усещаш ли, че се носиш по течението и блуждаеш мисловно или духовно? Чувстваш ли как еднообразието те поглъща и убива желанието ти да търсиш Бога ежедневно? Помисли за правилни и здравословни начини за излизане от коловоза. Ето някои идеи от нас: включи се в благотворителна инициатива, направи приятна изненада на съседите, сготви за възрастни хора в блока, използвай свой талант и зарадвай някого, давай частни уроци безплатно, запиши се на курс и научи нещо ново.
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.