BG | EN

Блог

Времето, пространството и Бог

През 1905 г. и по-късно (1915 г.) светът е бил променен от революционната теория на Айнщайн – Теорията на относителността. Дотогава всички са смятали времето и пространството за еднородни и константни.

  Отваряме очи и поглеждаме към прозореца. Ако е по-светло, осъзнаваме, че сме се успали и най-вероятно минава 9 ч. Друго нещо, което почти винаги правим, е да погледнем часовника или дисплея на телефона си. В момента, в който видим заветните четири цифри, нещата в главата ни се подреждат в последователност. Знаем какво, как и към колко часа да направим, като придобиваме цялостна представа за поредните 24 ч., отпуснати ни от небето. Следим разписания на автобуси, отмерваме време за обедна почивка, закъсняваме уж с пет, а се появяваме след петнайсет минути при уговорка. Бързаме, тичаме, бутаме се в хората по булеварда. Изпреварваме бавната кола пред нас. Имаме 3 песни време в трафика. Всичко това са секунди, минути, часове, които се превръщат в сезони, години и цял един земен човешки живот. През всичкото това време ние се намираме някъде – у дома, в магазина, на работното място, в църква, в ресторант, болница, банка, в колата. Намираме се някъде в реална физически обособена част от пространството около нас. Това са границите на нашето човешко разбиране за света. А както знаем – границите пазят, но и ограничават. През 1905 г. и по-късно (1915 г.) светът е бил променен от революционната теория на Айнщайн – Теорията на относителността. Дотогава всички са смятали времето и пространството за еднородни и константни. С новите открития във физиката се стига до теорията, че пространството е изкривено, а времето се влияе от гравитационни сили и от движението на наблюдателя. Ако осъзнаването ни за света е било и продължава да е толкова ограничено, то представяме ли си Бог някъде в тези измерения – времето и пространството?

„Когато чу, че Лазар е болен, Той престоя още два дена на мястото, където се намираше“.

„Тогава Марта каза на Иисус: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти го даде.“ Иисус ѝ рече: „Брат ти ще възкръсне.“ Марта Му каза: „Зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.“ Иисус ѝ рече: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, дори и да умре, ще оживее“ 

„А Мария дойде на мястото, където стоеше Иисус, видя Го, падна при нозете Му и рече: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“ (Евангелие от Йоан, гл. 11, ст. 6, ст. 21-25, ст. 32*, по-тъмният шрифт е наш) 

  Дали се питаш къде е Бог и кога ще се намеси? Ако погледнем историята с Лазар, Марта и Мария, ще видим, че всяко Негово забавяне е абсолютно обмислено. Всъщност това, което ние смятаме за забавяне, е просто несъответствие с нашите очаквания или желания. Той знае кога е подходящото време да се прояви, дори това да означава да преминем през нещо необратимо или фатално. Защо сякаш Той остава нещата да излязат извън контрол?

  Това, което можем да знаем или открием за времето, пространството, бъдещето и света около нас, ограничава и очакванията ни. Опитваме се да впишем някак си и Бога в това ни разбиране, но Той далече не се побира там. Затова трябва да си напомняме, че Господ никога не закъснява, не е далече или на грешното място, не е изгубил контрол над ситуацията. Той действа за наше най-добро и за да бъде възвеличено името Му. Бог работи с и отвъд времето и пространството, което не трябва да ни плаши, а само да ни радва – за Него няма граници.  

Предизвикателство за седмицата: Можеш ли да отделиш по един час „безвремие“ всеки ден от тази седмица? Дори да не са точно 60 минути, опитай се да отделяш качествено време на пълно спокойствие някъде насаме с Бога и Неговото слово, като съзнателно изключиш телефона си и всичко, което би те разсеяло.

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013

Снимка: Jonatan Pie/Unsplash.com 

Прочети още

Разум->Чувства
Разум->Чувства
 

Много от нас са чували фразата: „Не можеш да забраниш на сърцето си да чувства това, което чувства“ и то изречена от хора, имащи добра обща култура по анатомия. Културата на чувствата, в която живеем, твърди, че ти не контролираш емоциите си...

Бог в повече?
Бог в повече?
 

Съществува един много интересен феномен, който може би и вие в някакъв момент сте усещали, но дали поради християнско благоприличие или липса на разбиране от страна на другите, сте решили да потиснете и да не обсъждате – феноменът „духовно пресищане“.

Какво растение си?
Какво растение си?
 

Ако от разстояние си се объркал, че цветето е истинско, винаги можеш да се приближиш и да го докоснеш. Допирът до истинско растение няма как да се сбърка, до изкуственото – също. Изкуственото растение има красота, трайност и безупречен външен вид.