BG | EN

Блог

Малко и много

Какви са последиците от недоволството, което един човек изпитва от себе си или живота си? Какво става, когато решим, че сме малко, имаме малко или можем да дадем малко? Ето три възможни негативни реакции: да завидим на другите, да станем пасивни или ...

  Къде се намираш сега и защо си на това място? Кой е до теб, каква е посоката ти, какви са ресурсите ти? Възможно ли е да не си доволен и да подценяваш този етап от живота си, смятайки го за неуспех? Социалните мрежи не са добър приятел в такъв момент, защото само могат да засилят това усещане – в онлайн профилите си всички сме успешни, щастливи, развиващи се усмихнати хора. Древните евреи не са имали Facebook, Instagram или LinkedIn, но авторът на Псалм 73 има същите борби като нас днес: „Краката ми почти се разклатиха, едва не се подхлъзнах, защото завиждах на надменните, като виждах благоденствието на нечестивите. Няма мъки при тяхната смърт, пълни и здрави са телата им. Те нямат грижи като другите хораи не са измъчвани като тях“. (Псалм 73, ст. 2-5*)

  Какви са последиците от недоволството, което един човек изпитва от себе си или живота си? Какво става, когато решим, че сме малко, имаме малко или можем да дадем малко? Ето три възможни негативни реакции: да завидим на другите, да станем пасивни или да решим да променим ситуацията си със свои сили.

  Завистта идва от ниската самооценка и непрестанното сравняване с другите. Тя е плод на дълбокото убеждение, че единственият начин да бъдем забелязани, оценени и обичани е ако няма никой по-добър от нас. Тя е разрушаваща сила, която пречи на самия човек и на другите около него да растат и да се развиват. Каин убива брат си Авел поради завист, цар Саул преследва Давид и се стреми да го унищожи пак от завист. Плодът на завистта е смърт – дали убийство или духовна смърт за завиждащата душа. В завистта няма място за милост нито към себе си, нито към другите. Противоотровата на завистта е любов – осъзнаването на Божията любов към нас самите без да има нужда да Му се доказваме или „рекламираме“, защото „още когато бяхме немощни, Христос умря в определеното време за нас – нечестивите. Заради праведен човек едва ли ще умре някой; заради добър човек може би някой и да се реши да умре. Бог обаче доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни“. (Послание към римляните, гл. 5, ст. 6-8*)

  Пасивността е плод на безнадеждност и страх. Пълното отчаяние идва, когато повярваме на лъжите, че не можем повече, че сме дотук, че дори и Бог не би могъл да направи нещо повече с това парче глина, което сме ние в ръцете Му. Това мисли и третият слуга от притчата за талантите, той е убеден в неща за себе си и за господаря си, които не са истина, и които водят до страх и безплодие: „Господарю, аз те знаех, че си суров човек; жънеш, където не си сял, и събираш, където не си пръскал, затова се уплаших и отидох, та скрих таланта ти в земята, ето ти твоето“. (Евангелие от Матей, гл. 25, ст. 24-25*, по-тъмният шрифт е наш) Пасивността и страхът се побеждават с освобождаващата истина, че „Неговата божествена сила ни е дарила всичко, потребно за живот и благочестие, чрез познанието за Онзи, Който ни е призовал със Своята слава и съвършенство“. (Второ послание на ап. Петър, гл. 1, ст. 3*, по-тъмният шрифт е наш) 

  Самоувереността е проявление на гордост или разочарование. Когато сме много успешни, сме склонни да се самозабравим и да разчитаме на себе си и своя потенциал. Какво става обаче, когато се чувстваме предадени и разочаровани от себе си, другите и дори от Бога? Да, резултатът е същият. Започваме да вярваме, че е нужно да вложим повече усилия, за да се променим, за да не сме „слабаци“ и „разочарования“, да не сме като другите. Превръщаме се в смисъл и цел за самите себе си, като изключваме огромната трансформираща сила на Божията благодат. Къде е тънката граница между необходимия труд, който трябва да положим пред Бога и доверието само в себе си? Крие се в смирението и в благодатта: „Бог се противи на горделивите, а на смирените дарява благодат. Затова, смирете се под крепката Божия ръка, за да ви въздигне в избраното от Него време. Възложете на Него всичките си грижи, защото Той се грижи за вас“. (Първо послание на ап. Петър, гл. 5, ст. 5-7*)

Предизвикателство за седмицата: Кое оценяваш като „малко“ в себе си – интелект, външен вид, духовни подвизи, професионални успехи? Тази оценка прави ли те да завиждаш на някого? Предизвикваме те да бъдеш честен пред Бога и да Го помолиш за освобождение чрез Неговата любов, истина и смирение. Можеш ли да напишеш съобщение на човека, на когото завиждаш, и да му кажеш, че се възхищаваш на неговите/нейните успехи?

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013. 

Снимка: Markus Spiske/Unsplash.com 

Прочети още

Дори и да не го направи
Дори и да не го направи
 

Бог е силен и добър, нали? На това сме научени – Бог ни обича, иска най-доброто за нас, Той е справедлива, най-силният Защитник, Той е добрият Пастир. Всичко това е абсолютно вярно. Какво мислим за Бога, когато очакванията ни не се сбъднат обаче?

Рутината може да е смъртоносна
Рутината може да е смъртоносна
 

Влезли ли сме в един добре отъпкан коловоз, който толкова ни отегчава, че това да кара ума ни да блуждае в най-различни и често недобри посоки? Рутината тласка ли ни към нездравословни начини да се справим с еднообразието?

Времето, пространството и Бог
Времето, пространството и Бог
 

През 1905 г. и по-късно (1915 г.) светът е бил променен от революционната теория на Айнщайн – Теорията на относителността. Дотогава всички са смятали времето и пространството за еднородни и константни.