Едно от първите неприятни неща, с които децата се сблъскват, докато растат, е размяната: „Дай тази играчка на Пепи, той е по-малък, ще ти купим друга“ или „Нали ти дадохме тези два лева, можеш да си купиш близалката с тези парички, ако толкова я искаш“.
Самата идея, че те трябва да дадат нещо „свое“ в замяна на нещо, което искат да получат, е чужда за детския ум. Не е приятно да губиш вещи, пари, време, усилия, емоции или дори взаимоотношения независимо, че знаеш в какво инвестираш, когато даваш.
Какво стои зад даването, след като сме свидетели, че много пъти хората, получават и без да дадат. Обикновено наричаме такива личности крадци, мошеници, използвачи или манипулатори и смятаме, че това, което правят е нечестно и вредно. Но защо?
Даването е оценка
Когато Сарра умира, Авраам страда силно и я оплаква дълго сред народа на хетите, при които се намира тогава. След това ги моли да му позволят да купи земя от тях за гробница. Хетите почитат високо Божия човек и му предлагат да му подарят който парцел си избере. Той се спира на пещерата на хета Ефрон и го моли да я купи от него. Ефрон иска да му я подари заедно с нивата към нея. Тогава Авраам му казва: „Моля те, послушай ме, плащам ти цената на нивата. Вземи я от мене и аз ще погреба там покойницата си“. (Битие, гл. 23, ст. 13б*) Можеше ли Авраам да се възползва от милия жест на своите съседи? Можеше да не се занимава с претегляне на четиристотин сикли сребро, да не говори въобще за пари в такъв емоционален момент. Любовта му към Сарра обаче не му позволява да не пожертва нищо за нея. Любовта дава, жертва, откъсва от себе си и почита. Тя е справедлива и винаги оценява високо. Когато даваме, даваме оценка на това, което искаме да получим. След това го пазим по-внимателно и сме по-благодарни. В този случай даването е израз на любов и почит.
Даването е освобождаване
Помним историята за моавката Рут и нейния покровител евреина Вооз. Преди да я вземе за съпруга, той предоставя това право на по-близък от него роднина на починалия съпруг на Рут. Той има възможност да откупи земите на починалия, да вземе овдовялата му съпруга и да продължи рода на починалия човек. Роднината отказва пред Вооз, тъй като ще навреди на своите деца и род по този начин. Тогава Вооз поема отговорността и освобождава него от това решение. Той казва пред всички: „Вие сега сте свидетели, че аз купувам от Ноемин всичко, което принадлежеше на Елимелех, Хилеон и Махлон. Също така вземам за жена моавката Рут, вдовицата на Махлон, за да възстановя името на умрелия при наследството му, за да не изчезне името на умрелия между братята му и от рода му: вие сте днес свидетели на това“. (Рут, гл. 4, ст. 9-10*) Освен че освобождава роднината от това задължение, Вооз дава пари, за да откупи всички тези земи, той дава имота, силите и любовта си, за да освободи Ноемин от подигравки и одумване, а Рут от живот на самота и бедност. Той освобождава цял един род от проклятието на забравата, а знаем, че десетки години по-късно Иисус идва на земята от същия този род. В този случай даването е продиктувано от милост и щедрост и служи за освобождение на благословения към другите.
Даването е поемане на отговорност
Ако си счупил или повредил вещ на свои приятел, най-логичното е да му платиш ремонта или да възстановиш вещта. Не винаги нещата стоят така обаче. Има неща, които повреждаме, които не могат да бъдат възстановени отново в първото си състояние. Доверие, взаимоотношения, време, спомени, живот, здраве и психика са едни от най-крехките и трудни за поправяне неща. Такъв е и случаят с цар Давид. След като прави нещо, което знае, че Бог не позволява, той докарва наказание от епидемия на целия си народ. Умират стотици хора. За да престане масовата смърт, Бог му казва да принесе жертва на нивата на евусееца Орна. Когато Давид поисква да купи нивата от мъжа, Орна казва, че я подарява на царя заедно с животните си за изгаряне. Давид отвръща: „Не, аз искам да купя от тебе всичко това срещу заплащане. Защото няма да принеса на Господа, своя Бог, жертва, взета безплатно“. (Втора книга на царете, гл. 24, ст. 24*)
Всяка наша грешка изисква даване. Какво даваме? Понякога може да ни се наложи да дадем от парите си, да дадем време за възстановяване на разбито приятелство, да жертваме комфорт и гордост и да се извиним, да жертваме престиж и публичен образ или дори да предадем себе си на правосъдието. Даването е плод на разкаяние и справедливост.
Предизвикателство за седмицата: Има ли нещо твое, което можеш да дадеш на някого другиго по една от тези линии – почит, щедрост, разкаяние? Насърчаваме те да помолиш Бога за мъдрост и смелост, за да го направиш.
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
Снимка: Meghan Thompson/Unsplash.com
