Известният теолог, философ и писател К. С. Луис казва (перифразираме), че любовта гледа към настоящето, а страхът – напред. В класиката „Писмата на Душевадеца“ той споделя, че според него, живеейки в настоящето, точно в този конкретен отрязък от време тук и сега, сме най-близо до Бога, тъй като Той е извън нашите времеви представи. Извън това, което разбираме под минало или очакваме като бъдеще.
Ето какво Иисус казва на учениците и последователите Си за бъдещето: „Не се безпокойте за живота си, какво да ядете и да пиете, нито за тялото си, какво да облечете. Животът не е ли по-ценен от храната и тялото – от облеклото? Погледнете птиците, че нито сеят, нито жънат, нито в житници събират, а вашият небесен Отец ги храни. Вие не сте ли по-ценни от тях? И кой от вас с усилията си може да прибави към ръста си един лакът?“. (Евангелие от Матей, гл. 6, ст. 25-27*, по-тъмният шрифт е наш)
Това може да прозвучи странно на един човек в XXI век. Какво значи да не мислиш за бъдещето, да се откажеш от амбициите си, да не разчиташ на себе си и усилията си? Светът, в който живеем, действа точно наопаки. От нас се очаква да се борим за позиция, за заслуги, за постижения, за пари, за децата си и себе си. Светът около нас ни учи да разчитаме на себе си. От там идва объркването и страха за утрешния ден – „себе си“ не е достатъчно мъдро или силно, за да разреши проблемите си, да посрещне нуждите си, да се опази или да защити любимите си хора, но се опитва. Стремим ли се да постигнем това сами, без помощ от Бога, започваме да виждаме бъдещето в тъмни краски, в сянката на съмнението, страха и самотата.
Защо Господ Иисус задава този реторичен въпрос за живота и тялото, като пита не са ли те по-важни от храната и облеклото. Насочва мислите ни към това, което не можем сами да си набавим, изработим или отгледаме. Животът е дар от Бога и ние няма как да го удължим или сътворим. Дори учените еволюционисти нямат отговор на въпроса как от мъртва материя се стига до жива клетка. Тялото в цялата му цялостност и съзависимост между всяка отделна част, тъкан и клетка е чудо, което науката все още изучава и обяснява. Бог ни насочва да мислим за чудесата около нас, за невъзможното за хората, за да ни покаже, че щом Той е създал всичко това, колко повече би промислил и за всички останали трудни за нас неща. Бъдещето няма да бъде страшно, неясно или застрашително, ако живеем със съзнанието, че Създателят на всичко знае как да поддържа сътвореното.
Днес имаме достатъчно битки, имаме избори, които трябва да направим в момента, изкушения, на които трябва да се съпротивим незабавно и работа, която трябва да вършим сега. Ако позволяваме мисли и вероятни сценарии за утрешния ден да ни безпокоят, те ще ни обезсилят в настоящето, ще ни демотивират и отдалечат от единствения източник на сила и безопасност. Ще отместим поглед от Този, Който държи бъдещето и ще заложим на собствените си сили. А Бог иска да сме осъзнато присъстващи в настоящето, давайки всичко от себе си и очаквайки всичко от Него.
Предизвикателство за седмицата: Насърчаваме те всеки ден от тази седмица да научаваш по един нов за теб научно-популярен факт: за животните, за природата, за космоса или за човешкото тяло. Размишлявай над замисъла и величието на Създателя и си припомняй, че „утре“ е в Неговите силни и грижовни ръце.
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
Снимка: Elijah Hiett/Unsplash.com
