BG | EN

Блог

Какво търсим в Египет

Египет е добър вариант за бягство, за търсене на защита от нашественици. Египет е силен, в него има изобилие, символ е на увереност и благополучие.

  Египет обикновено е на малко повече от 300 км. югозападно от теб. Страната ти е позната, защото праотците ти са били роби там и са предали вълнуващи истории на поколенията, които дори и да са се случили преди стотици години, са живи в съзнанието ти. Египет е добър вариант за бягство, за търсене на защита от нашественици. Египет е силен, в него има изобилие, символ е на увереност и благополучие.

  Склонни сме да се хващаме за „реалното“, физически обозримото или познатото – това, което ни носи някакво спокойствие. След излизането си от Египет израилтяните роптаят пред Бога и Мойсей в пустинята, защото не могат да си представят бъдещето, то изглежда рисковано. Въпреки че в земята на робството са били измъчвани, трябвало е да вършат най-тежката и мръсна работа, а дажбите им от храна са били малки и недостатъчни, те предпочитат да се върнат там, защото е единственото, което познават добре.

  Това е ситуацията в стана на Израил, описана в книга Изход. Какво се случва няколко века по-късно обаче, когато поколението, родено в робство, вече го няма, а народът е в опасност да бъде пленен от вавилонците. Бог говори чрез Своя пророк Йеремия: „А сега, защо ти е пътят към Египет? Да пиеш вода от Нил ли? И за какво ти е да отиваш в Асирия – да пиеш вода от реката Ефрат ли? Твоето нечестие ще те накаже и твоето отстъпничество ще те изобличи. Тогава познай и виж, че е лошо и горчиво да изоставиш Господа, своя Бог, и у тебе да няма страхопочитание пред Мене, казва Господ, Бог Вседържител“. (Книга на пр. Йеремия, гл. 2, ст. 18-19*)

  Цялата пророческа книга носи едно общо послание: не търсете други богове, други народи, други защитници, търсете вашия Господ. Ако досега сме чели тези глави с мисълта, че Бог изобличава Израил за идолопоклонството, изразено в търсенето на военен съюз със съседите езичници, то нека сега погледнем на Египет през друга призма.

  „Египет“ днес са хората, чието мнение може да ни смачка или изстреля в космоса, Фейсбук лайковете, които ни дават увереност, дипломите ни, гримът и прическата, успехите на децата ни, собствената ни праведност, хубавото тяло или дори красивата молитва, която сме изрекли. „Египет“ би могло да е всичко, което ни дава чувство за достойнство и ценност извън кръстната жертва и цената, платена с кръвта на Господ Иисус Христос.

  Египет е илюзия и пустиня, води до гордост или подценяване, но никога до истината: „Така казва Господ: „Проклет да е онзи човек, който се уповава на човек, и плът прави своя сила, и чието сърце се отклонява от Господа. И ще бъде като храст в пустинята, така че няма да види, когато дойде добро, но ще обитава на изсъхнали места в пустинята, в солена и ненаселена страна. Благословен да бъде онзи човек, който се уповава на Господа и чиято надежда е Господ. И ще бъде като дърво, засадено при вода, което навред разпростира корените си при поток, така че няма да се бои, когато настъпи пек, но листата му ще се зеленеят и няма да се бои в суша, нито ще престане да дава плод“. (Книга на пр. Йеремия, гл. 17, ст. 5-8*, по-тъмният шрифт е наш)

Предизвикателство за седмицата: Водата е физическа и духовна необходимост. Всеки път, когато пиеш вода тази седмица, си спомняй и мисли за Бога и Неговата необикновена и необяснима любов към теб, която те прави ценен и приет.

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013

Снимка: Spencer Davis/Unsplash.com

Прочети още

Достатъчно е злото на всеки ден
Достатъчно е злото на всеки ден
 

Какво значи да не мислиш за бъдещето, да се откажеш от амбициите си, да не разчиташ на себе си и усилията си? Светът, в който живеем, действа точно наопаки. От нас се очаква да се борим за позиция, за заслуги, за постижения, за пари, за децата си.

Защо Бог задава въпроси?
Защо Бог задава въпроси?
 

Имал ли си усещането, че няма какво да кажеш на Бога? Не, че няма какво, а че няма смисъл. Нали Бог знае всичко, знае думите, преди още да сме ги изказали. (срв. Псалм 139, ст. 4) А чудил ли си се защо Бог задава въпроси на различни хора в Библията?

Гневи се, но...
Гневи се, но...
 

В Библията Иисус също изпитва гняв – към лицемерите, себеправедните законоучители, към търговците в храма, към неверието на народа. Разликата между Неговия свят грях и нашият човешки гняв се вижда в мотива и в резултата.