Египет обикновено е на малко повече от 300 км. югозападно от теб. Страната ти е позната, защото праотците ти са били роби там и са предали вълнуващи истории на поколенията, които дори и да са се случили преди стотици години, са живи в съзнанието ти. Египет е добър вариант за бягство, за търсене на защита от нашественици. Египет е силен, в него има изобилие, символ е на увереност и благополучие.
Склонни сме да се хващаме за „реалното“, физически обозримото или познатото – това, което ни носи някакво спокойствие. След излизането си от Египет израилтяните роптаят пред Бога и Мойсей в пустинята, защото не могат да си представят бъдещето, то изглежда рисковано. Въпреки че в земята на робството са били измъчвани, трябвало е да вършат най-тежката и мръсна работа, а дажбите им от храна са били малки и недостатъчни, те предпочитат да се върнат там, защото е единственото, което познават добре.
Това е ситуацията в стана на Израил, описана в книга Изход. Какво се случва няколко века по-късно обаче, когато поколението, родено в робство, вече го няма, а народът е в опасност да бъде пленен от вавилонците. Бог говори чрез Своя пророк Йеремия: „А сега, защо ти е пътят към Египет? Да пиеш вода от Нил ли? И за какво ти е да отиваш в Асирия – да пиеш вода от реката Ефрат ли? Твоето нечестие ще те накаже и твоето отстъпничество ще те изобличи. Тогава познай и виж, че е лошо и горчиво да изоставиш Господа, своя Бог, и у тебе да няма страхопочитание пред Мене, казва Господ, Бог Вседържител“. (Книга на пр. Йеремия, гл. 2, ст. 18-19*)
Цялата пророческа книга носи едно общо послание: не търсете други богове, други народи, други защитници, търсете вашия Господ. Ако досега сме чели тези глави с мисълта, че Бог изобличава Израил за идолопоклонството, изразено в търсенето на военен съюз със съседите езичници, то нека сега погледнем на Египет през друга призма.
„Египет“ днес са хората, чието мнение може да ни смачка или изстреля в космоса, Фейсбук лайковете, които ни дават увереност, дипломите ни, гримът и прическата, успехите на децата ни, собствената ни праведност, хубавото тяло или дори красивата молитва, която сме изрекли. „Египет“ би могло да е всичко, което ни дава чувство за достойнство и ценност извън кръстната жертва и цената, платена с кръвта на Господ Иисус Христос.
Египет е илюзия и пустиня, води до гордост или подценяване, но никога до истината: „Така казва Господ: „Проклет да е онзи човек, който се уповава на човек, и плът прави своя сила, и чието сърце се отклонява от Господа. И ще бъде като храст в пустинята, така че няма да види, когато дойде добро, но ще обитава на изсъхнали места в пустинята, в солена и ненаселена страна. Благословен да бъде онзи човек, който се уповава на Господа и чиято надежда е Господ. И ще бъде като дърво, засадено при вода, което навред разпростира корените си при поток, така че няма да се бои, когато настъпи пек, но листата му ще се зеленеят и няма да се бои в суша, нито ще престане да дава плод“. (Книга на пр. Йеремия, гл. 17, ст. 5-8*, по-тъмният шрифт е наш)
Предизвикателство за седмицата: Водата е физическа и духовна необходимост. Всеки път, когато пиеш вода тази седмица, си спомняй и мисли за Бога и Неговата необикновена и необяснима любов към теб, която те прави ценен и приет.
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
Снимка: Spencer Davis/Unsplash.com
