BG | EN

Блог

Защо Бог задава въпроси?

Имал ли си усещането, че няма какво да кажеш на Бога? Не, че няма какво, а че няма смисъл. Нали Бог знае всичко, знае думите, преди още да сме ги изказали. (срв. Псалм 139, ст. 4) А чудил ли си се защо Бог задава въпроси на различни хора в Библията?

   Имал ли си усещането, че няма какво да кажеш на Бога? Не, че няма какво, а че няма смисъл. Нали Бог знае всичко, знае думите, преди още да сме ги изказали. (срв. Псалм 138, ст. 4) А чудил ли си се защо Бог задава въпроси на различни хора в Библията? Защо търси Адам в Едемската градина, при положение, че знае много добре къде и защо се е скрил първият човек. Защо пита Каин за брат му Авел, след като е чул и видял караницата им малко по-рано същия ден. В Новия Завет Иисус Христос също много често задава въпроси. Може би помним разговора Му с ап. Петър и трите пъти, в които го пита: „Обичаш ли ме?“ (срв. Ев. от Йоан, гл. 21, ст. 15-17). Към един от тези въпроси искаме да насочим вниманието ти тази седмица. 

„Пилат пак влезе в преторията и повика Иисуса и Му рече: Ти ли си Иудейският Цар? Иисус му отговори: от себе си ли говориш това, или други ти казаха за МенеПилат отговори: та аз иудеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене; какво си сторил?“ (Ев. от Йоан, гл. 18, ст. 33-35*, по-тъмният шрифт е наш)

   От себе си ли казваш това, това ли е в твоето сърце или повтаряш нечии други думи? Можем да интерпретираме или разширим с разсъждения този въпрос, но основното ще остане – искрен ли си пред Бога и пред себе си?

   Експертите по комуникация знаят, че правилните въпроси осигуряват 50% и повече от успеха в общуването. Ако знаеш какво и как да попиташ, би могъл да отвориш такива врати в човек, за които той дори не е подозирал. Също така, въпросите много пъти водят до изводи и съждения, които, ако бъдат просто заявени от някой страничен, няма да доведат до никакъв резултат в онзи, който ги чува. Когато самият човек е провокиран да достигне до изводи за себе си чрез въпроси, той не застава в защитна позиция и не блокира истината, а точно обратното – приема я. Виждаме, че във всички случаи, когато Бог задава въпроси, Той не го прави за Себе Си. Няма нужда ние да Го информираме за нещо, тъй като Той сам знае какво има в човека. (срв. Ев. от Йоан, гл. 2, ст. 25б). Бог пита, за да може ние да помислим, после да изкажем мислите си на глас и да проумеем нещо. Да съпреживеем истината, която да доведе до свобода. Истината не е просто информация, тя е преживяване. 

   Бог иска да общува с нас, иска да говорим с Него и да слушаме, когато Той говори, не защото Той ще научи нещо ново, а защото ние имаме нужда да разберем нещо. Той идва като човек, слиза на нашето ниво на общуване, много пъти говори чрез устните на приятел, шепти чрез мисъл, насочва погледа ни към конкретен библейски текст, но и очаква отговори от нас. Защо? За да можем самите ние да чуем или видим себе си. Да опознаем мотивите на сърцето си, да видим болните си места и да разберем от какво имаме нужда всъщност.   

Предизвикателство за седмицата: Следи внимателно какви въпроси ти се задават през цялата седмица. Може да идват чрез хора, чрез Божието слово или в собствените ти мисли. Какво разкриват отговорите ти за теб самия?

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, синодално издание (1982 г.); Дигитализирана версия © Българско библейско дружество 2016.

Снимка: Evan Dennis/Unsplash.com

Прочети още

Разум->Чувства
Разум->Чувства
 

Много от нас са чували фразата: „Не можеш да забраниш на сърцето си да чувства това, което чувства“ и то изречена от хора, имащи добра обща култура по анатомия. Културата на чувствата, в която живеем, твърди, че ти не контролираш емоциите си...

Бог в повече?
Бог в повече?
 

Съществува един много интересен феномен, който може би и вие в някакъв момент сте усещали, но дали поради християнско благоприличие или липса на разбиране от страна на другите, сте решили да потиснете и да не обсъждате – феноменът „духовно пресищане“.

Създаден си гладен
Създаден си гладен
 

Гладът е болка, празнота, неистово желание, което буквално не ти позволява да мислиш за нищо друго освен за храна. Гладът е физическо усещане, но той има и духовно проявление, което е много по-силно и значимо от физическото.