BG | EN

Блог

Нямаме врагове, имаме враг

Дори и за един аматьор е видимо, че това са реални военни стратегии, прилагани от хората в продължение на векове. Или заблуждаваш врага си, че няма опасност, или, ако няма как да се прикриеш, „раздухваш“ слухове за себе си, за да всееш ужас у противника

„Съществуват две еднакво сериозни, макар и противоположни грешки, които хората допускат по отношение на дяволите. Едната е да не вярват, че те съществуват. Другата е да вярват, че ги има, и да проявяват прекален и нездрав интерес към тях. Самите те са еднакво доволни и в двата случая и приветстват с еднаква радост както материалиста, така и магьосника“ – К. С. Луис[1]

 

     Хората сме сетивни същества. Приспособяваме се към околната среда и се ориентираме в нея чрез сетивата си. Анализираме опасностите и рисковете чрез мозъка си. Осъзнаваме собственото си съществуване и това на всички около нас, защото… ами, защото ги виждаме. Защото можем да докоснем, вкусим, помиришем, чуем и видим.

   Тази ни природа се явява проблем, когато трябва да обясним на атеистите защо вярваме в Бога, когато не Го виждаме във физическа форма. Парадоксално, също толкова трудно е да обясним и на самите себе си, които сме вярващи, че има и враг, който е невидим и същевременно абсолютно реален. Защо ли? Защото пред нас има едно изкривено човешко лице, което ни крещи, една фалшива усмивка, която мозъкът ни е разгадал, един масивен юмрук в лицето, откраднати от нас пари, прибрани в нечий джоб. Пред очите ни винаги има човешко въплъщение на злото, което ни кара да хапем тоягата, а не ръката, която я държи.

   Какво казва Божието слово за враговете ни? 

„Облечете се в пълно снаряжение от Бога, за да можете да устоите срещу дяволските козни,  защото ние се сражаваме не против хора, а против поднебесните духове на злото – началствата, властите, владетелите на този тъмен свят“ (Послание към ефесяните, гл. 6, ст. 11-12*, по-тъмният шрифт е наш)  

   Както и самият К. С. Луис казва в цитата по-горе, някои хора вярват в това и нездраво се вълнуват от зли сили, дявол или демони в някакъв  пагубен стремеж да се доберат до власт, сила или скрито знание. Има такива, които вярват и се ужасяват от идеята за наличието на тъмна страна. Когато се говори на тази тема, те настръхват и предпочитат да не слушат. Има ги и „материалистите“, за които писахме по-горе: „Не го виждам, ти също – значи го няма, стига с тези бабини деветини!“.

   Дори и за един аматьор е видимо, че това са реални военни стратегии, прилагани от хората в продължение на векове. Или заблуждаваш врага си, че няма опасност, или, ако няма как да се прикриеш, „раздухваш“ слухове за себе си, за да всееш ужас у противника и да го объркаш. И двата подхода са свързани със заблуда и игра с ума на врага. След като виждаме какво казва Свещеното Писание за нашия противник, след като знаем историята със Сатана и първите хора в Едем, след като разбираме, че човекът срещу нас, какъвто и да е той, не е враг, изводът е един. Не се борим с хора, борим се с духовен враг, но най-хубавото е, че зад, пред и около нас е най-великият Защитник. Не сме в позицията на губещи, тъй като, както ще си припомним след две седмици, Иисус Христос разгроми дявола на кръста много отдавна. А ние „тържествуваме с победа чрез Онзи, Който ни обикна“ (Послание към римляните, гл. 8, ст. 37*).

   Няма нужда да се страхуваме от тъмните сили, те отдавна са на светло, мотивите и възможностите им са разкрити. Нашият Спасител „обезсили падналите небесни началства и власти, изложи ги на явен позор и възтържествува над тях на кръста“ (Послание към колосяните, гл. 2, ст. 15*). Нашата отговорност е да не се поддаваме на страхове, лъжи и примамки в лицето на хора. 

Предизвикателство за седмицата: Отдели време да изследваш сърцето си и да си спомниш за хора, които си смятал или смяташ за врагове. Помоли Бога да ти помогне да гледаш на тези хора по правилен начин.


[1]Луис, К. С. Писмата на Душевадеца. София, Нов човек, 2010


*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013

Снимка: Steve Johnson/Unsplash.com

Прочети още

Трудно ли ти е да си различен?
Трудно ли ти е да си различен?
 

Създадени сме да живеем в общност и във взаимоотношения с други хора. Нашият враг сатана много добре знае тази основна човешка нужда. Затова усещаме и голям натиск от негова страна именно чрез обществото около нас.

Защо Бог задава въпроси?
Защо Бог задава въпроси?
 

Имал ли си усещането, че няма какво да кажеш на Бога? Не, че няма какво, а че няма смисъл. Нали Бог знае всичко, знае думите, преди още да сме ги изказали. (срв. Псалм 139, ст. 4) А чудил ли си се защо Бог задава въпроси на различни хора в Библията?

Как гледаш на хората около теб?
Как гледаш на хората около теб?
 

Приемаме физически качества и социални характеристики за духовни такива. Гледаме на хората наоколо през призмата на собствените си предразсъдъци и очаквания, преценяваме ги спрямо външността, облеклото, професията, позицията, а дори и по личната хигиена.