BG | EN

Блог

Нямаме врагове, имаме враг

Дори и за един аматьор е видимо, че това са реални военни стратегии, прилагани от хората в продължение на векове. Или заблуждаваш врага си, че няма опасност, или, ако няма как да се прикриеш, „раздухваш“ слухове за себе си, за да всееш ужас у противника

„Съществуват две еднакво сериозни, макар и противоположни грешки, които хората допускат по отношение на дяволите. Едната е да не вярват, че те съществуват. Другата е да вярват, че ги има, и да проявяват прекален и нездрав интерес към тях. Самите те са еднакво доволни и в двата случая и приветстват с еднаква радост както материалиста, така и магьосника“ – К. С. Луис[1]

 

     Хората сме сетивни същества. Приспособяваме се към околната среда и се ориентираме в нея чрез сетивата си. Анализираме опасностите и рисковете чрез мозъка си. Осъзнаваме собственото си съществуване и това на всички около нас, защото… ами, защото ги виждаме. Защото можем да докоснем, вкусим, помиришем, чуем и видим.

   Тази ни природа се явява проблем, когато трябва да обясним на атеистите защо вярваме в Бога, когато не Го виждаме във физическа форма. Парадоксално, също толкова трудно е да обясним и на самите себе си, които сме вярващи, че има и враг, който е невидим и същевременно абсолютно реален. Защо ли? Защото пред нас има едно изкривено човешко лице, което ни крещи, една фалшива усмивка, която мозъкът ни е разгадал, един масивен юмрук в лицето, откраднати от нас пари, прибрани в нечий джоб. Пред очите ни винаги има човешко въплъщение на злото, което ни кара да хапем тоягата, а не ръката, която я държи.

   Какво казва Божието слово за враговете ни? 

„Облечете се в пълно снаряжение от Бога, за да можете да устоите срещу дяволските козни,  защото ние се сражаваме не против хора, а против поднебесните духове на злото – началствата, властите, владетелите на този тъмен свят“ (Послание към ефесяните, гл. 6, ст. 11-12*, по-тъмният шрифт е наш)  

   Както и самият К. С. Луис казва в цитата по-горе, някои хора вярват в това и нездраво се вълнуват от зли сили, дявол или демони в някакъв  пагубен стремеж да се доберат до власт, сила или скрито знание. Има такива, които вярват и се ужасяват от идеята за наличието на тъмна страна. Когато се говори на тази тема, те настръхват и предпочитат да не слушат. Има ги и „материалистите“, за които писахме по-горе: „Не го виждам, ти също – значи го няма, стига с тези бабини деветини!“.

   Дори и за един аматьор е видимо, че това са реални военни стратегии, прилагани от хората в продължение на векове. Или заблуждаваш врага си, че няма опасност, или, ако няма как да се прикриеш, „раздухваш“ слухове за себе си, за да всееш ужас у противника и да го объркаш. И двата подхода са свързани със заблуда и игра с ума на врага. След като виждаме какво казва Свещеното Писание за нашия противник, след като знаем историята със Сатана и първите хора в Едем, след като разбираме, че човекът срещу нас, какъвто и да е той, не е враг, изводът е един. Не се борим с хора, борим се с духовен враг, но най-хубавото е, че зад, пред и около нас е най-великият Защитник. Не сме в позицията на губещи, тъй като, както ще си припомним след две седмици, Иисус Христос разгроми дявола на кръста много отдавна. А ние „тържествуваме с победа чрез Онзи, Който ни обикна“ (Послание към римляните, гл. 8, ст. 37*).

   Няма нужда да се страхуваме от тъмните сили, те отдавна са на светло, мотивите и възможностите им са разкрити. Нашият Спасител „обезсили падналите небесни началства и власти, изложи ги на явен позор и възтържествува над тях на кръста“ (Послание към колосяните, гл. 2, ст. 15*). Нашата отговорност е да не се поддаваме на страхове, лъжи и примамки в лицето на хора. 

Предизвикателство за седмицата: Отдели време да изследваш сърцето си и да си спомниш за хора, които си смятал или смяташ за врагове. Помоли Бога да ти помогне да гледаш на тези хора по правилен начин.


[1]Луис, К. С. Писмата на Душевадеца. София, Нов човек, 2010


*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013

Снимка: Steve Johnson/Unsplash.com

Прочети още

Разпознаване на ближния
Разпознаване на ближния
 

В християнството ближен е другият човек. И не е задължително той да принадлежи към нашата референтна група. Може да е някой, с когото нямаме никакви общи интереси, с когото не ни свързва нищо или дори да имаме различни мнения по различни въпроси.

Какво е истина?
Какво е истина?
 

Наред с всички останали въпроси към Иисус, Пилат Понтийски задава и един, който разкрива цялата вътрешна битка в сърцето на един човек.

Трудно ли ти е да си различен?
Трудно ли ти е да си различен?
 

Създадени сме да живеем в общност и във взаимоотношения с други хора. Нашият враг сатана много добре знае тази основна човешка нужда. Затова усещаме и голям натиск от негова страна именно чрез обществото около нас.