BG | EN

Блог

Гневи се, но...

В Библията Иисус също изпитва гняв – към лицемерите, себеправедните законоучители, към търговците в храма, към неверието на народа. Разликата между Неговия свят грях и нашият човешки гняв се вижда в мотива и в резултата.

       Има един доста познат стих в Библията за гнева, много хора, които не са християни, също го цитират. В него се говори за това как не трябва залезът да ни завари ядосани. Първата част на стиха обаче също е много интересна, защото от там разбираме, че гневът е естествена човешка емоция: „Когато се гневите, не стигайте до грях: слънчевият залез да не ви заварва гневни, и не давайте място на дявола“. (Послание към ефесяните, гл. 4, ст. 26-27*, по-тъмният шрифт е наш)

      Думата „когато“ в началото на стиха внушава идеята, че гневът се проявява и е факт, не се казва „ако“. А и всички ние знаем, че няма как да избегнем тази емоция. За разлика от всички останали чувства, гневът се заражда и проявява най-бързо, а и изключително трудно се прикрива. В Библията има много примери на проява на гняв, които винаги имат лош край. Мойсей удря скалата, за да потече вода пред роптаещите израилтяни в пустинята, а Бог му казва само да изговори думи към камъка и затова е наказан да не влезе в Обетованата земя (срв. Книга Числа, гл. 20, ст. 7-12), гневът на Авесалом към неговия полубрат Амнон, който се превръща в омраза и завършва с убийство и разцепление в целия дом на цар Давид ( срв. Втора книга на царете, гл. 13, ст. 22-29). Гневът на Йона към ниневийците, който му пречи да изпълни Божията заповед с радост (срв. Книга Йона, гл. 4). 

     Гневът сам по себе си е нормална човешка емоция. Изпитваме я, когато виждаме несправедливост спрямо себе си или някого другиго. В Библията Иисус също изпитва гняв – към лицемерите, себеправедните законоучители, към търговците в храма, към неверието на народа. Разликата между Неговия свят грях и нашият човешки гняв се вижда в мотива и в резултата. Когато Иисус изгонва търговците от храма, учениците си спомнят думите на псалмиста: „Ревността за Твоя дом Ме изяде“. (Евангелие от Йоан, гл. 2, ст. 17*) 

       Когато Иисус се гневи, Той изобличава и поправя публично хора, за да не бъде предаден лошия им пример на целия народ. Когато ние се гневим, обикновено се чувстваме застрашени, наранени или притеснени за себе си, което ни води в това да се защитаваме или справяме сами. Гневът обръща погледа ни към нас самите, нашата болка, разочарование и как ние можем да си отмъстим. 

       Резултатът от проявата на Божия гняв е смирение и страхопочитание в сърцата на съгрешилите или подвелите се в грях. Резултатът от човешкия гняв в няколко стъпки може да достигне до смърт, „защото човек в гнева си не постъпва според Божията правда. Затова отхвърлете всяка нечистота и неизказана злоба, за да приемете с кротост посаденото във вас учение, което може да спаси душите ви. (Послание на ап. Яков, гл. 1, ст. 20-21*)

     В началото започнахме със стиха от Посланието към ефесяните, в който ап. Павел съветва вярващите, а и нас днес – да не оставаме ядосани до залез-слънце, а във втората част на стиха – да не даваме място на дявола.  

     Залезът е вечерта, времето преди сън, когато много пъти лежим в леглото, обмисляйки трескаво как и какво ни е казал през деня някой заядлив клиент или озлобен човек в градския транспорт. Когато отделяме време да мислим за тези неща, когато ги преповтаряме в главата си или си измисляме сценарии с наши страхотни ответни реплики, даваме място на дявола. Даваме му пространство в ума си, после в сърцето си, а от там в отношението си към другите, към самите нас, а дори и към Бога. Ние имаме Защитник, Той знае, вижда и ни разбира. Единствено Неговият свят гняв може да ни защити и възстанови в достойнство: „Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото е писано: Отмъщението е Мое. Аз ще въздам отплата, казва Господ“. (Послание към римляните, гл. 12, ст. 19*)

 

Предизвикателство: Когато се случи да се ядосаш през тази седмица, положи съзнателно усилие да не задържаш ума си върху случката или думите, които са те разгневили. Намери начин бързо да се разсееш от случилото се. Ако имаш нужда да споделиш с някого, направи го в молитва пред най-добрия си Приятел.

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013

 

Снимка: freepik.com

Прочети още

Защо Бог задава въпроси?
Защо Бог задава въпроси?
 

Имал ли си усещането, че няма какво да кажеш на Бога? Не, че няма какво, а че няма смисъл. Нали Бог знае всичко, знае думите, преди още да сме ги изказали. (срв. Псалм 139, ст. 4) А чудил ли си се защо Бог задава въпроси на различни хора в Библията?

Гордост или послушание?
Гордост или послушание?
Благовещение през погледа на покорството

Десетки векове по-късно в една страна, много далече от градчето Назарет, на 25-тия ден от третия месец празнуваме деня, в който архангел Гавриил се явява на Дева Мария и ѝ съобщава, че ще роди Спасителя. За хора, които знаят как се развива историята, то

Увереност
Увереност
 

Нашата увереност като християни трябва да идва не от собствените ни способности, нито от знанията или уменията, които притежаваме. Нито пък усилията, които полагаме, защото ако Господ не ни благослови в това, което правим, напразен би бил трудът ни.