„Нима не мога да правя с парите си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, понеже съм добър?“(Мт., гл. 20, ст. 15*).
Едно от децата ми има вродено чувства за справедливост. На него може да се разчита, че ще раздели лакомствата така, че всеки да получи равен дял. Когато става въпрос за домашни задължения, той настоява, че, ако почисти масата, то тогава е честно сестра му да измие чиниите.
И аз съм склонна да се придържам към подобна стриктност по отношение на справедливостта. Когато обаче размишлявам върху това, осъзнавам, че „справедливият“ подход често се базира на определени ограничителни фактори: децата се редуват, понеже има само едно въже за скачане; разпределяме ягодите, защото са останали една шепа. Ами ако имаше неограничен брой лакомства, тротинетки, въжета за скачане и трамплини за всички деца? Кой щеше да се тревожи за броя изядени ягоди или минутите за игра на всяко дете с дадена играчка? Никой, понеже щеше да има достатъчно за всички.
За мен е лесно да бъда съпричастна към чувството за несправедливост, което изпитват наетите от сутринта работници на лозето от притчата, която разказва Христос (Мт., гл. 20, ст. 1-16). Те получават същото заплащане като другите, които работят само няколко часа и не изглежда честно. Отговорът, който дава Господ Иисус обаче не се базира на честността. Вместо това, Той изтъква щедростта на нашия небесен Отец. Божията благодат е неизчерпаема и изобилна. Бог винаги ни дава повече от достатъчно.
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2026-02-04
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
