„О, човече, Господ ти е казал какво е добро и какво очаква Той от тебе: да се придържаш към справедливостта, да обичаш милосърдни дела и смирено да живееш пред своя Бог“ (Мих., гл. 6, ст. 8*).
Когато станах християнин, аз бях ентусиазиран и исках да радвам Господ. Мислех, че единственият начин да Му угодя е чрез дела, затова се включвах във всякакви служения в църквата и общността, в която се намирах. За съжаление, с моята свръхактивност ентусиазмът ми намаля. Уморявах се и започнах да се чувствам сякаш се провалям като християнин.
Мина доста дълго време от тези ранни години, когато се учех как да раста и да споделям вярата си. Все още се вълнувам по отношение на любовта си към Бога и продължавам с желание да търся възможности да споделям тази любов с останалите. Научих обаче, че не служението само по себе си радва Бога, но начинът, по който го вършим. За да Му угодя, няма нужда да се посвещавам на всякаква работа, ако не я върша от цяло сърце – но трябва да се посветя на Бога.
В Матей, гл. 22, ст. 37 – 39 Христос повтаря думите на Михей, който говори за важността на това да обичаме Бога и ближния. Всяко житейско преживяване е възможност смирено да възвеличаваме Господ, като постъпваме справедливо, обичаме другите и проявяваме милост и доброта.
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2024-05-30
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
