“Истината ви казвам: този, който не приеме Божието царство като дете, няма да влезе в него” (Мк., гл. 10, ст. 15*).
Илай беше на четири години и се учеше да плува. В плитката част на басейна той се справяше с лекота, но се страхуваше да плува в дълбокия край. Един ден обаче, по време на урока Илай го направи.
Докато вървяхме към вкъщи, аз го похвалих за това изключително постижение. Попитах го:
- Как успя?
Без колебание, Илай отвърна:
- Бог ми помогна.
Помислих си: „Само ако и моята първа мисъл, когато съм се изправял пред сериозни предизвикателства в живота, беше „Бог ми помогна“! Къде ли щеше да ме отведе това в пътя ми с Бога?“
Христос обича децата, заради тяхната простичка вяра. Те с готовност идват в прегръдките Му, като знаят, че Той ги обича и са в безопасност. Божията сила се изявява съвършено в детската вяра. Давид демонстрира такава вяра, когато използва речен камък, за да победи Голиат (вж. 1 Цар., гл. 17). Камъкът не е магически, но вярата на Давид надвива великана.
Следващият път, когато се изправим пред страх, който заплашва да ни смаже, моля се да имаме тази детска вяра, за да нагазим в дълбокото и да поверим себе си на Бога. Той ще ни помогне!
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2024-03-07
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
