„Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте онези, които ви проклинат, правете добро на онези, които ви мразят, и се молете за онези, които ви обиждат и гонят“ (Мат., гл. 5, ст. 44*).
Наследих една семейна вражда, съществуваща вече повече от петдесет години. Това беше битка за парче земя, която продължаваше от поколение на поколение. Нарича се „наследствена собственост“ и може да се получи голяма бъркотия, когато всички искат същото наследство. По време на съдебните подготовки, аз получих документ, който ме раздразни дотолкова, че се разгневих.
Исках да отвърна с отмъстителни думи. В ума си въртях всичко, което мислех да кажа. Гневът не е плод на Духа и аз имах нужда някой да ме чуе. Обадих се на приятелка и ѝ обясних ситуацията. Честно казано, исках да чуя от нея: „Какво е направила!?“ и това да ме разпали още повече. Вместо това обаче моята духовна сестра попита:
- Помоли ли се за нея? Как се казва?
Тогава ние се помолихме. Какво откровение! Молитвата промени целия ми фокус и аз започнах да споменавам името на братовчедка си в своите ежедневни молитви.
Нещата се развиха така, че съдебните разправии бяха избегнати и Господ сложи край на петдесетгодишната вражда с един компромис. През онзи ден спечелих много повече от земя. Придобих нова перспектива, която ме накара да си искам прошка. Молитвите за хора, с които сме в разногласие, отклоняват ума ни от гнева и болката и насочват фокуса ни към новия живот в Христос за всички, замесени в конфликта.
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2024-03-04
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
