Нашата психика се влияе от всичко, което виждаме, чуваме, усещаме, докосваме, дори помирисваме. Влияем се от невербалните действия на хората около нас, от усмивки, погледи, гримаси, жестове, от това, което правят и от това, което не правят. Като знаем това, как да предотвратим манипулацията от и към нас? Всъщност какво има да ни каже Библията по този въпрос?
Божието слово говори за искреността, това е качеството, най-чуждо на манипулацията. Искрените хора говорят, мислят и излагат ясно очакванията си. Цар Давид е познавал своя Бог: „Ето Ти желаеш да има истина в сърцето на човека и ще ми дадеш мъдрост вътре в мене“. (Псалм 51, ст. 8*)
Манипулацията почти никога не действа явно. Тя успява чрез объркване, целенасочено подмамване и скрит натиск. Понякога може да се осъществи и чрез явни действия, които обаче са преценени от манипулиращия така, че да създадат ответна реакция в манипулирания. Децата са добър пример за това, когато се проснат на пода в магазина или решат да питат родителите си за нещо вече забранено пред други хора. Те инстинктивно усещат безсилието, слабостите или компромисите на своите родители. Не искат да проведат открита комуникация, защото ще получат негативен отговор. Затова залагат на сцени и действия, които по косвен начин ще осъществят техните желания. Ние всички сме били деца и още оттогава се научаваме, че ако не успеем да получим нещо по открит начин, има и други методи.
Целта на манипулацията е именно контролът, а желанието за контрол идва от страх. От какво се страхуваме? Ако разгледаме живота на много от библейските герои, ще видим как много пъти техните страхове са ги карали да манипулират и лъжат. Ревека се страхува, че Исак ще благослови Исав, а не Яков, затова се намесва, за да „спаси положението“ (срв. Битие, гл. 27*). Лия ражда деца на Яков от страх да не бъде отхвърлена (срв. Битие, гл. 29, ст. 31-35*). Давид се преструва на луд пред цар Анхус, защото се бои да не бъде убит (срв. Първа книга на царете, гл. 21*). Между лъжата и манипулацията има много тънка линия, но и двете обслужват страха. Страхът идва от съмнението, че Бог не е достатъчно силен или добър, за да ни даде това, което желаем или ни е нужно. Разчитаме на себе си, на своите умения, на действията на други хора, но не и на Него.
От какво се страхуваш? Ако искрено признаеш пред себе си и Бога своите страхове, ще знаеш в коя област трябва да внимаваш, за да не бъдеш манипулатор и манипулиран. Страх ли те е, че мнението ти не се чува, че няма да получиш това, което си заслужил с много труд, че семейството ти ще се разпадне, че децата ти не вървят в правия път, че няма да бъдеш защитен? Не мисли, че това е в твоя или нечия друга човешка власт. Не търси скрити методи да се справиш сам. Признай страха си пред Бога. Той е казал: „И кой баща от вас, ако синът му поиска хляб, ще му даде камък, или ако поиска риба, ще му даде змия вместо риба, или ако поиска яйце, ще му даде скорпион? И тъй, ако вие, колкото и да сте греховни, умеете да давате добри неща на децата си, то колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на онези, които Му искат“. (Евангелие от Лука, гл. 11, ст. 11-13*)
Предизвикателство за седмицата: Когато си безсилен или изплашен, не прибягвай до манипулация или лъжа. Признай това пред Бога и очаквай най-добрият Баща да се намеси на Своето време.
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
Снимка: Wilco Van Мeppelen/Unsplash.com
