BG | EN

Блог

Семейството. С Любов

Изпитанията са неизбежни. Но точно там, в изпитанията и трудностите, се калява любовта. Точно там любовта добива сила и устойчивост. И именно Бог, пред Когото са дадени обетите и Който е благословил брака, положил началото на новото семейство, ще им даде

   За  мнозина изминалите дни от тази седмица са преминали под знака на любовта, която можем да видим изразена по много и най-различни начини – от плюшени сърчица и романтични картички с послания, до специални вечери за двама в романтична обстановка или пътуване до екзотична дестинация. Сякаш в тези дни любовта се извисява над всяко друго чувство и за пореден път се опитва да ни увери в своята непреходност. Всичко би било много хубаво, ако не траеше само няколко дена или дори един единствен ден. След това животът продължава със своите забързани обороти, а ние складираме любовта някъде дълбоко в себе си, за да я изкараме отново на показ точно след една година.

   Любов – красиво чувство, възвишено, опияняващо и даващо криле на онзи, който бива докоснат от него, възпята от поети и овековечена в творбите на художници. Аз обаче искам да насоча вниманието ви към една друга любов, описана в Библията. Любов, която намира своето освещение в семейството. Защото и сам Бог вижда, че „не е добре за човека да бъде сам” (книга Битие, гл. 2, ст. 18*). Нужен му е подходящ помощник, но от всички животни, които Бог бе създал, такъв не се намира. Защото е нужен помощник, който да бъде до Адам не просто в труда му, докато се грижи за и обработва земята, а такъв, който да може да участва наравно с него в сътворчеството с Бога, което като потенциал Бог е вложил в човека. Нужен е не просто помощник, а равностоен партньор.

„Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото беше взета от Мъжа”. (книга Битие, гл. 2. ст. 21-23*) „И Бог саздаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. И Бог ги благослови...” (книга Битие, гл. 1 ст. 27-28а*). От посочените текстове виждаме, че Бог взима частица от мъжа, за да създаде жената – т.е. те имат едно естество. След което привежда жената при мъжа и нещо, което е много важно – Бог ги благославя! Това е моментът, в който мъжът и жената се свързват като семейство. Днес много хора омаловажават стойността на брака. Можем да видим различни форми на съжителство, борещи се за статут да бъдат „семейство“, заобикаляйки Църквата и брака. Но точно в тайнството на венчанието, в онзи момент, когато мъжът и жената биват благословени от свещенослужителя и Бога, бракът се превръща в свещен съюз между мъж и жена и се създава едно ново семейство.

  Има нещо наистина тайнствено и сакрално в момента, в който застаналите пред Бога младоженци дават своите обети. Моментът, в който се вричат един на друг във вярност, в добро и зло, в здраве и болка, в радост и тъга – докато смъртта ги раздели. Тъжната статистика за множеството разводи показва само, че всяко семейство минава през своите трудни моменти. Изпитанията са неизбежни. Но точно там, в изпитанията и трудностите, се калява любовта. Точно там любовта добива сила и устойчивост. И именно Бог, пред Когото са дадени обетите и Който е благословил брака, положил началото на новото семейство, ще им даде и нужната благодат и сили, за да устоят и да останат верни един на друг.

  Живеем във време, в което семейството и семейните ценности са подложени на изпитание. Виждаме опити за налагане на нови стандарти и за промяна на заложените от Бога принципи за съжителство между мъж и жена. Свещеният съюз в брака е подложен на обезценяване. Независимо от всичко, обаче, семейството, благословено от Бога, остава единствената среда, в която любовта намира своето освещение и най-пълно проявление. В семейството независимо от трудностите и изпитанията, мъжът и жената успяват да съхранят любовта помежду си и да останат верни на своите обети. Така се ражда една нова любов, още по-силна и несъкрушима. Любов, която не се нуждае от специален ден, защото бива засвидетелствана ежедневно в малките жестове на грижа и отдаденост към другия. Любов, изпитана във времето и устояла във вярност на думите: докато смъртта ни раздели.

„Любовта е дълготърпелива, пълна с доброта, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не търси своята изгода, не се дразни, не е злопаметна, не се радва на несправедливостта, а се радва на правдата, всичко прощава, на всичко се доверява, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не умира… А сега остават тези три неща: вярата, надеждата и любовта, но най-велика от тях е любовта“

 

(Първо послание на ап. Павел към Коринтяни, гл. 13, ст. 4-8а, 13*)

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

 

Снимка: bristekjegor/freepik.com

Категория: Статии

Прочети още

Да приемеш, когато искаш да откажеш
Да приемеш, когато искаш да откажеш
 

Когато изберем да се доверим на Бога, вместо на чувсъвата си, ще бъдем благословени.

Божията любов не прави изключения
Божията любов не прави изключения
 

Любовта на Бога не се базира на нашия характер или поведение; тя произлиза от самата Негова същност.

Опасността от закоравяване на сърцето
Опасността от закоравяване на сърцето
 

Можем да пропуснем да чуем Божия глас, ако сърцето ни не е подготвено да го чуе.