За мнозина изминалите дни от тази седмица са преминали под знака на любовта, която можем да видим изразена по много и най-различни начини – от плюшени сърчица и романтични картички с послания, до специални вечери за двама в романтична обстановка или пътуване до екзотична дестинация. Сякаш в тези дни любовта се извисява над всяко друго чувство и за пореден път се опитва да ни увери в своята непреходност. Всичко би било много хубаво, ако не траеше само няколко дена или дори един единствен ден. След това животът продължава със своите забързани обороти, а ние складираме любовта някъде дълбоко в себе си, за да я изкараме отново на показ точно след една година.
Любов – красиво чувство, възвишено, опияняващо и даващо криле на онзи, който бива докоснат от него, възпята от поети и овековечена в творбите на художници. Аз обаче искам да насоча вниманието ви към една друга любов, описана в Библията. Любов, която намира своето освещение в семейството. Защото и сам Бог вижда, че „не е добре за човека да бъде сам” (книга Битие, гл. 2, ст. 18*). Нужен му е подходящ помощник, но от всички животни, които Бог бе създал, такъв не се намира. Защото е нужен помощник, който да бъде до Адам не просто в труда му, докато се грижи за и обработва земята, а такъв, който да може да участва наравно с него в сътворчеството с Бога, което като потенциал Бог е вложил в човека. Нужен е не просто помощник, а равностоен партньор.
„Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото беше взета от Мъжа”. (книга Битие, гл. 2. ст. 21-23*) „И Бог саздаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. И Бог ги благослови...” (книга Битие, гл. 1 ст. 27-28а*). От посочените текстове виждаме, че Бог взима частица от мъжа, за да създаде жената – т.е. те имат едно естество. След което привежда жената при мъжа и нещо, което е много важно – Бог ги благославя! Това е моментът, в който мъжът и жената се свързват като семейство. Днес много хора омаловажават стойността на брака. Можем да видим различни форми на съжителство, борещи се за статут да бъдат „семейство“, заобикаляйки Църквата и брака. Но точно в тайнството на венчанието, в онзи момент, когато мъжът и жената биват благословени от свещенослужителя и Бога, бракът се превръща в свещен съюз между мъж и жена и се създава едно ново семейство.
Има нещо наистина тайнствено и сакрално в момента, в който застаналите пред Бога младоженци дават своите обети. Моментът, в който се вричат един на друг във вярност, в добро и зло, в здраве и болка, в радост и тъга – докато смъртта ги раздели. Тъжната статистика за множеството разводи показва само, че всяко семейство минава през своите трудни моменти. Изпитанията са неизбежни. Но точно там, в изпитанията и трудностите, се калява любовта. Точно там любовта добива сила и устойчивост. И именно Бог, пред Когото са дадени обетите и Който е благословил брака, положил началото на новото семейство, ще им даде и нужната благодат и сили, за да устоят и да останат верни един на друг.
Живеем във време, в което семейството и семейните ценности са подложени на изпитание. Виждаме опити за налагане на нови стандарти и за промяна на заложените от Бога принципи за съжителство между мъж и жена. Свещеният съюз в брака е подложен на обезценяване. Независимо от всичко, обаче, семейството, благословено от Бога, остава единствената среда, в която любовта намира своето освещение и най-пълно проявление. В семейството независимо от трудностите и изпитанията, мъжът и жената успяват да съхранят любовта помежду си и да останат верни на своите обети. Така се ражда една нова любов, още по-силна и несъкрушима. Любов, която не се нуждае от специален ден, защото бива засвидетелствана ежедневно в малките жестове на грижа и отдаденост към другия. Любов, изпитана във времето и устояла във вярност на думите: докато смъртта ни раздели.
„Любовта е дълготърпелива, пълна с доброта, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не търси своята изгода, не се дразни, не е злопаметна, не се радва на несправедливостта, а се радва на правдата, всичко прощава, на всичко се доверява, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не умира… А сега остават тези три неща: вярата, надеждата и любовта, но най-велика от тях е любовта“
(Първо послание на ап. Павел към Коринтяни, гл. 13, ст. 4-8а, 13*)
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
Снимка: bristekjegor/freepik.com
