„Идва час за всичко, има време, отредено за всяко нещо под небето” (Екл., гл. 3, ст. 1*)
Разхождах се около царевичните ниви близо до дома ми. Бяха пусти, голи и лишени от живот. Единственият звук в ниските полегати хълмове идваше от вятъра. Усещах себе си като тези запустели полета. Нямах работа, живеех с родителите си и чаках някой, който и да е, да отговори на търсенето ми. Чувствах се като провал. Защо напуснах учителската си позиция и се върнах обратно вкъщи, след три години в чужбина? Дали бях разчела погрешно Божието водителство? Дали не бях постъпила правилно? Подобно на все още незасадените ниви, аз бях празна.
Докато се взирах в полето, си спомних разговора си с един фермер преди години. Той стоеше в края на една такава гола нива и аз го попитах дали скоро ще я засади. „Не още, – каза ми той – трябва да изчакаме подходящото време, в противен случай нищо няма да порасне“. Сега като стоях сама до царевичната нива, осъзнах, че в момента трябваше да бъда именно „празна“. Исках предложения за работа, но може би, като тази нива, не бях готова. Вероятно ако предложението дойдеше твърде рано, нямаше да произведе нищо в живота ми.
Лесно е да мислим, че времето на чакане е пропиляно време. Но Господ, подобно на фермер, знае, че има време за всяко нещо. Както празната нива чака фермера, така ние можем да чакаме Божието време.
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2023-08-31
Photo by Loren King on Unsplash
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
