„Всичко мога чрез Христос, Който ми дава сила“ (Фил., гл. 4, ст. 13*).
За мен шофирането до вкъщи е нещо изключително страшно. Притеснявам се, че няма да мога да преценя разстоянието, докато карам през кръговото движение, по тесни пътища или зони със задръстване. Въпреки това, шофирам, както за да се сменяме със съпруга ми, така и за да мога да реагирам при някой спешен случай. Всеки път, докато съм зад волана, аз се моля: „Господи, не мога да се справя. Моля Те, карай вместо мен!“ След тази молитва не започвам да шофирам безпогрешно, нито ставам напълно спокойна, но усещам Божието присъствие и това, че Той ме прави способна да извърша това, което не мога със собствени сили. Все още правя грешки на пътя, но се уча от тях и се надявам да стана по-добър шофьор.
Мисля, че това е един от начините, по които Бог прави вярата ми да расте. Господ Иисус сравнява Божието царство с малко синапово семе, което е засято и пораства в толкова голямо дърво, че птиците си правят гнезда в клоните му (вж. Мат., гл. 13, ст. 31 – 35). Може би ситуациите на предизвикателство ни помагат да израстваме, като засилват вярата ни и ни помагат да се доверяваме на Бога. Докато раста в своята вяра, аз виждам все повече отговори на свои молитви и така Божието царство расте.
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2023-06-03
*Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
