„Плътта и сърцето ми изнемогват, но Бог е моя закрила и съм завинаги с Него“ (Пс. 73, ст. 6*).
Синът ми, Дейвид, се учи да ходи. Веднъж, докато стоеше, хванат за един стол, майка му мина покрай него на път за балкона. Дейвид пусна стола, за да тръгне след нея. Той направи две крачки, но на третата падна. Известно време почака някой да му се притече на помощ. Когато никой не дойде, той се изправи и направи още няколко стъпки, преди да падне отново и да запищи. Този път майка му изтича при него да го вдигне.
Това ме накара да се замисля: ако бебетата не правеха нови опити след падане, никой никога нямаше да се научи да ходи. В ума ми изникна притчата за настоятелната вдовица. Въпреки че ѝ беше отказана справедливост няколко пъти, тя не се предаде и в крайна сметка получи това, което желаеше.
В пътя си на вяра съм падал много пъти и съм се уморявал. Но с Божията благодат съм се изправял и продължавал напред. Да устояваш във вярата въпреки трудностите винаги си заслужава. Независимо колко често падаш, дерзай, изправи се и направи още една крачка.
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2023-02-20
*Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
