Улавяте ли се понякога да си казвате: „Да бях постъпил по друг начин!“ или „Да не бях премълчал!“ Много често ни липсва смелост, за да постъпим правилно: избягваме умишлено темата за вярата, за да не се злепоставим; съгласяваме се да участваме в нещо нередно, за да не се „делим от колектива“. Вероятно можете да добавите още примери от своето ежедневие. Изглежда като че ли чуждото мнение е по-важно за нас от това дали сме били верни на Бога и на своите убеждения.
Когато Господ Иисус е заловен и въведен при първосвещеника, апостол Петър е отвън и седи около огъня с непознати. Явно е загрижен за съдбата на своя Учител и иска да е наблизо. Една жена обаче го разпознава и казва: „И този беше с него“ (Лк., гл. 22, ст. 56*). В този момент всички погледи се насочват към него и апостолът, който малко преди това заявява категорично: „Господи, с Тебе съм готов да отида и в тъмница, и на смърт!“ (ст. 33*), реагира със страх и малодушие. Той започва да лъже: „Не Го познавам“ (ст.57*). В Евангелието на Марк дори се казва, че се кълне, когато казва: „Не познавам Този Човек, за Когото говорите“ (Мк., гл. 14, ст. 71*). Когато петелът пропява и Господ Иисус поглежда Своя ученик, ап. Петър е смазан: той излиза вън и плаче горчиво. Със сигурност Христос не го е погледнал с укор или обвинение. В погледа Му вероятно е имало болка, също и любов.
Измъчвате ли се от това, че последния път, когато ви попитаха за вярата ви, премълчахте или отрекохте? Терзаете ли се, че не помогнахте на човек в нужда или не показахте любов, когато имахте подходяща възможност? Гузни ли сте, че не защитихте принципите си?
Спрете да го правите. Господ ви обича и ви прощава. Той познава слабостите ви. Но следващия път се помолете да ви даде смелост, за да направите необходимото. Независимо кой какво ще си помисли.
*Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013
