Започва четвъртата седмица от новата година. Може би в началото на тази мисловно разделяща миналото от бъдещето линия си си поставил(а) цели. Добре, де, може би не цели, но поне имаш желание да се развиваш повече, да растеш духовно, да свалиш или качиш някой друг килограм. Самата идея, че пред нас стои бъдещето със своите неизвестни, носи надежда за различен, по-добър резултат от миналогодишния, но и поражда притеснения: „Как аз ще се справя тази година?“.
Всъщност притесненията имат точно един единствен корен и той е личното местоимение в единствено число аз. Единствено число е, защото в уравнението не включваме единствения Източник на „бъдеще и надежда“ Господ Иисус Христос. Сигурно така казано звучи странно. Ние, християните, вярващите, не изключваме Господ и Неговата мощ, как бихме могли да го направим?!
Да, но страхът говори друго. Страхът идва от подсъзнателното съмнение в Божията сила или доброта, а от там идва и разчитането на нашите собствени сили. Имаме ли своите „логични“ доводи за съмненията си? Безспорно да. Логиката ти казва, че ако Бог не се намеси, когато ти се подиграваха в пети клас, когато ти отнесоха стопа на колата на онова кръстовище преди две лета или вчера, когато си изгуби ключовете, то Той може да не се намеси и сега. Откъде можеш да си сигурен как ще действат Създателят на вселената?
Идеята, че Господ е непредсказуем е точно толкова плашеща, колкото и мисълта за незнайното бъдеще пред нас. Има един библейски принцип обаче, който цар Давид следва през целия си живот. Той може би е един от най-смелите библейски герои, макар че е известен основно със своя специален начин на поклонение пред Бога – псалмите. В действителност псалмите са плод на неговите увереност и сигурност в Яхве. Давид пише: „Спомних си за отминалите дни, замислих се за всичко, сторено от Тебе, размишлявах за делата на Твоите ръце“. (Псалм 143, ст. 5*)
В цялата книга се наблюдава една и съща нишка – Давид непрестанно си напомня какъв е Бог. Той размишлява и благодари, припомня си битките и изпитанията, в които е бил е победител чрез Яхве и Неговата милост. Смелостта на „човека по Божието сърце“ идва от познаването на Божия характер – Яхве е справедлив, Яхве е милостив, Яхве е мощен, Яхве е най-великият защитник.
Предизвикателство: Постави си за цел да си припомняш през тази седмица, а и през годината, за всичко, което Господ, твоят Бог е направил за теб. Само така ще опознаеш характера Му и ще си сигурен за развръзката във всяка една несигурна ситуация.
„Бог е твърде добър, за да бъде немилостив и твърде мъдър, за да бъде в грешка. Когато не можем да проследим ръката Му, трябва да имаме доверие в Неговото сърце“ – Чарлз Спърджън, автор и богослов
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
Снимка: Bacila Vlad/Unsplash.com
