BG | EN

Блог

Колко хляба имаш?

Ако сме чели поне веднъж Новия Завет, със сигурност сме забелязали, че Иисус Христос не задава въпроси, за да научи нещо. Въпросите Му са или реторични, или с цел да накарат попитания да се замисли.

   Ако сме чели поне веднъж Новия Завет, със сигурност сме забелязали, че Иисус Христос не задава въпроси, за да научи нещо. Въпросите Му са или реторични, или с цел да накарат попитания да се замисли. Така става с богатия младеж, който се чуди какво не му достига („Какво пише в закона, какво четеш?“), повтаря се и при ап. Петър („Петре, обичаш ли Ме?“), и при хитрите еврейски учители, които го изпитват („Чий образ е този?“).

 

  Иисус задава въпроси. Понякога отговорите им са толкова очевидни, че самият попитан е склонен да ги подцени или просто не разбира какъв е смисълът от тях. В така известната история за нахранените пет хиляди души (само мъжете) отново се появява един от тези на пръв поглед странни въпроси: „Колко хляба имате?“.

   

„И когато Иисус излезе, видя много хора. Тогава Той се съжали над тях, защото бяха като овце без пастир, и започна да ги поучава за много неща.

А понеже стана късно, учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Мястото е безлюдно и вече е късно. Разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат какво да ядат.“ А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат.“ Но те Му казаха:Да идем ли да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат? И Той ги попита:Колко хляба имате? Идете и вижте.“ След като узнаха, казаха: „Пет хляба и две риби.“ Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини. И насядаха на групи по сто и по петдесет. И като взе петте хляба и двете риби, Той погледна към небето, благослови, разчупи хлябовете и даде на учениците, за да ги наслагат пред тях. Също и двете риби раздели на всички. И всички ядоха и се наситиха“. (Евангелие от Марк, гл. 6, ст. 34-42*, по-тъмният шрифт е наш)

 

  Ако сме достатъчно искрени, ще си признаем, че въпросът на учениците звучи доста оправдано. В  един по-съвременен превод този текст гласи: „Наистина ли очакваш от нас да купим сандвичи за 200 римски надници пари?“. Със сигурност дванадесетте са били доста объркани от това, което Господ Иисус очаква от тях – как така те трябва да нахранят толкова много народ, с какви пари и откъде да купят храната? И ето първият синдром, блокиращ ни да действаме според Божия призив: „Какво мога да направя аз, та аз нямам нищо!“. Когато Бог призовава Мойсей да се върне в Египет, той изрежда поне три причини, за да обясни защо не е точният човек за работата: няма дар слово, заеква, фараонът няма да го послуша.

  Вторият синдром, който виждаме да се проявява при учениците на Христос, е „аз мислех“. Те са наясно, че множеството би могло да намери храна само по един начин – всеки да се спасява сам, като търси храна в близките села. Това е логичното заключение.

  Помните ли онази история от Стария Завет, когато един от сирийските военачалници Нееман, който е болен от проказа, отива при пророк Елисей за изцеление? Той също има своя представа как точно би трябвало да се случи изцелението, има даже свой сюжет, очаква Бог да води пророка според неговия личен сценарий: „Но Нееман се разгневи и понечи да си тръгне. Той каза: „Ето аз мислех, че той наистина ще излезе, ще застане и ще призове името на Господа, своя Бог, ще възложи ръката си на болното място и ще премахне проказата“. (Четвърта книга на царете, гл. 5, ст. 11*, по-тъмният шрифт е наш)

   От „аз мислех“ не страдат само Нееман и учениците. Ние всички „си мислим“, че трябва нещата да станат по нашите представи, което често блокира идеите, които идват към нас чрез Божието водителство.

  Ако се върнем и погледнем отново всички споменати библейски истории, ще видим, че Бог иска само едно неща от всички тези хора. Той не очаква те да извършат велики военни подвизи, да са най-добрите оратори, да извадят от джоба си милиони и да ги дарят на някого в нужда.

  Той желае тяхното покорство – просто да бъдат готови. Да са ръцете и краката, които ще отидат да разнесат вече преумножените от Него хляб и риби. Да са съгласни да тръгнат за Египет, да имат такова доверие в Него, че да се потопят седем пъти в Йордан.

  Бог не търси нищо от нас, което преди това не ни е дал, не изисква да бъдем някого другиго. Той казва: „Какво имаш? Донеси го при Мен, Аз имам план“. И само така ще можеш да нахраниш пет хиляди гладни мъже.

 

*Библейските цитати е според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013


Снимка: ahyakal, Flickr

Прочети още

Защо Бог задава въпроси?
Защо Бог задава въпроси?
 

Имал ли си усещането, че няма какво да кажеш на Бога? Не, че няма какво, а че няма смисъл. Нали Бог знае всичко, знае думите, преди още да сме ги изказали. (срв. Псалм 139, ст. 4) А чудил ли си се защо Бог задава въпроси на различни хора в Библията?

Нямаме врагове, имаме враг
Нямаме врагове, имаме враг
 

Дори и за един аматьор е видимо, че това са реални военни стратегии, прилагани от хората в продължение на векове. Или заблуждаваш врага си, че няма опасност, или, ако няма как да се прикриеш, „раздухваш“ слухове за себе си, за да всееш ужас у противника

Увереност
Увереност
 

Нашата увереност като християни трябва да идва не от собствените ни способности, нито от знанията или уменията, които притежаваме. Нито пък усилията, които полагаме, защото ако Господ не ни благослови в това, което правим, напразен би бил трудът ни.