„Като видя това, фарисеят, който Го бе поканил, си рече: „Ако Този беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се докосва до Него; защото тя е грешница.“ А Иисус се обърна към него и рече: „Симоне, имам нещо да ти кажа.“ Той отвърна: „Кажи, Учителю!“ (Ев. от Лука, гл. 7, ст. 39-40*, по-тъмният шрифт е наш)
„А когато дойдоха в Капернаум, приближиха се до Петър онези, които събираха дидрахмите, и му рекоха: „Вашият Учител не плаща ли дидрахма?“ Той отговори: „Плаща.“ И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и попита: „Как мислиш, Симоне, земните царе от кого взимат налог или данък – от своите синове или от чуждите?“
(Ев. от Матей, гл. 17, ст. 24-25*, по-тъмният шрифт е наш)
„А книжниците и фарисеите започнаха да се питат: „Как смее Този да богохулства? Кой може да прощава грехове освен само Бог?“ Иисус, като разбра техните помисли, отговори: „Защо си мислите такива неща? Кое е по-лесно? Да кажа „прощават ти се греховете“ ли, или да кажа „Стани и ходи“?“ (Ев. от Лука, гл. 5, ст. 21-23*, по-тъмният шрифт е наш)
Както прочитаме в по-горните стихове, можем да видим поне няколко, описани в Новия Завет случая, в които Иисус изпреварва нечий въпрос или отговаря на такъв, който дори не е зададен на глас. В цитираните случаи има два общи елемента, които се повтарят: имаме хора, които имат на пръв поглед логични доводи, но нямат смелост да зададат въпрос на Иисус.
Понякога в комуникацията си с хора сме склонни да премълчим нещо, което знаем, че няма да бъде разбрано правилно. Или смятаме, че не бихме могли да го обясним пред другия човек, затова предпочитаме да не повдигаме въпроса. Да, но за разлика от хората, Бог разбира всичко, което си мислим, и има отговор на всеки въпрос. Той не е смутен от нашите доводи, не се чувства неудобно или притиснат от незнание. Много пъти виждаме как Иисус казва неща на учениците си, които на пръв поглед нямат връзка с въпросите, които те Му задават и за които се главоболят. Той не се чувства длъжен да отговаря спрямо очакванията на хората, а спрямо истината. Защо?
1. За Бога състоянието на нашето сърце е от най-голяма важност
Част от това да премълчаваме, прикриваме, преглъщаме се дължи на нашата човешка гордост. Дали за да не останем неразбрани, осъдени, отхвърлени, счетени за глупави, груби, нетактични, ние сме склонни да мълчим и да не разкриваме какво тежи в сърцето ни. Някои от нас считат, че е по-добре да премълчат, защото така няма да създават напрежение и проблеми, но таят в себе си тежест или раздвоение, което няма как да донесе мир и дългосрочно навлича проблеми. Бог знае и вижда това. Той познава нашите сърца и затова и казва: „и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“. (Ев. от Йоан, гл. 8, ст. 32*) В истината има свобода, тя ни развързва да действаме спрямо това, което мислим, за да няма разминаване между вътрешния и външния ни човек.
2. Бог се намесва, когато ние сме стигнали своя лимит
Нашата невъзможност е моментът, в който Бог се намесва. Той няма да извърши нещо, което изисква от теб и за което ти е дал способност. Но няма да те остави да се опитваш да направиш нещо, за което нямаш способност и сили. Нашият Бог е добър баща – обучава ни, но не ни измъчва. Следователно, когато вижда смущаващите въпроси в едно човешко сърце, което си има своите доводи, Той не остава безмълвен. По един или друг начин провокира човека първо да назове открито проблема или дилемата в себе си, а после да стигне до истината, която да го освободи. Пътят за това може да е дълъг, при някои хора може да отнеме цял един човешки живот. Виждаме обаче как Божият Син ни показва какво е отношението на Отец към нашите неотговорени въпроси: Бог не мълчи, за да ни измъчва, не предпочита прикритост и мълчание на цената на истината, Той желае да ни освободи от собствените ни дилеми, но при всеки човек това отнема различно време и период за израстване. Затова трябва да сме търпеливи както към себе си, така и в обстоятелствата, които не зависят от нас.
3. Бог може да ти даде отговор, който да те изненада
Без значение дали обичаме изненади или не, дали ги свързваме с нещо приятно или не, действията на Бога в живота ни често могат да ни изненадат. Това се случва особено при този тип личности, които обичат да контролират всичко и да имат отговор на всеки въпрос. Понякога не казваме на Бога въпросите си, защото смятаме, че вече сме стигнали сами до правилния извод. Какво ще рече това? Не искаме отговор, защото вярваме на себе си и собствената си преценка, съответно, вярваме, че нямаме нужда от отговор. Ако обаче нашата логика е грешна, тогава Господ може много да ни „изненада“, показвайки ни ситуацията от друг ъгъл, който е бил скрит от очите ни досега. Тази изненада може и да е приятна, може и да не е, но при всички случаи е необходима и за наша полза. Едно от най-тъжните състояния в живота на вярващия е самозаблудата и заблудата, затова Бог не желае да останем излъгани.
Предизвикателство за седмицата: Имаш ли въпроси към Бога? Имаш ли такива въпроси, които дори си задавал на хора, но реакцията им те е карала да замълчиш и никога да не попиташ отново? Смяташ ли, че Бог се притеснява от някоя тема или проблем и не може да отговори? Представи въпросите си пред Него. Не ги потискай и не ги премълчавай. Той иска да си свободен от всяко раздвоение в душата си, за да укрепнеш във вяра. Говори с хора, които познават Библията и на които можеш да се довериш. Намери библейски коментари с разсъждения по търсената от теб тема. Бъди отворен да слушаш и да получиш своите отговори. Дай си време и се довери на Божия график.
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
Снимка: Matese Fields/Unsplash.com
