BG | EN

Блог

Духът или плътта

Плътта е лъжлива, горда и фасадна. Тя прикрива раната, а не я лекува. Духът се занимава с вътрешното състояние на сърцето. Изцелява и променя желанията, усещанията, възприятията и вярванията дълбоко в човека.

„Защото Божието слово е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч. То пронизва до разделяне на душа и на дух, на стави и на мозък и то е съдник на помисли и желания на сърцето.“ (Послание към евреите, гл. 4, ст. 12*)

„Защото плътското мислене е враждебност към Бога – то не се покорява на Божия закон, а и не може. Затова онези, които живеят според плътта, не могат да вършат това, което се нрави на Бога. Ако Божият Дух живее у вас, вие живеете не според плътта, а според Духа. Но ако у човека няма Духа на Христос, той не Му принадлежи.“ (Послание към римляните, гл. 8, ст. 7-9*)

„Затова казвам: живейте според изискванията на Духа и няма да изпълнявате прищевките на плътта. Защото плътта желае противното на Духа, а Духът – противното на плътта. Те се противят един на друг, за да не правите онова, което бихте пожелали. Ако живеете според Духа, вие не сте под закона.“ (Послание към галатяните, гл. 5, ст. 16-18*)

 

Виждаме, че вътре в нас има битка. Двете страни на този военен конфликт са плътта и Духът. Много пъти ап. Павел насърчава в посланията си вярващите християни да отстояват духовната си свобода. За някогашните повярвали юдеи основният проблем е обрязването – трябва или не трябва да се обрязват по Мойсеевия закон, след като вече са приели Христос като Спасител и Господ. Ние днес не живеем според старозаветното правило за обрязването, но може би следваме други наши си правила и закони. Те се определят от националната ни принадлежност, историята ни, семейството и възпитанието ни, дори от собствените ни предразположености и преживявания. Затова чуваме как някои хора казват: „Аз харесвам искрените хора“, а други: „Аз уважавам борбените хора“ и т.н. Всеки от нас има някакъв морален закон в ума си, който следва и по който отсъжда за себе си и останалите дали и доколко са праведни и морално достойни.

Кое ни оправдава обаче? По линия на какво можем да кажем, че някой е Божи човек? Виждаме в Божието слово, че „всички, които са водени от Божия Дух, са Божии синове“. (Послание към римляните, гл. 8, ст. 14*) Затова ап. Павел често и по различни начини подчертава, че ако някой положи друга основа на своята вяра и оправдание, различна от жертвата и делото на Христос, той е плътски. Тоест, той разчита на своите собствени сили и дела, а не на Божията спасителна жертва. 

Именно това е духовната битка, която се води в нас като Божии деца – битката между плътта, която иска своето, и Духа, Който ни води към Бога. Плътта е независима от Бога, гордее се, разчита на своите собствени сили, интелект, морал, издръжливост. Тя е покварена още от първородния грях в Едем и за нея е естествено да желае низшото, коварното, горделивото, бунтовното, жестокото, унищожителното. Независимо какви са официалните мотиви на плътта и колко добре могат да звучат доводите ѝ, тя винаги води към смърт, защото ето нейните плодове: „Делата на плътта са известни. Те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство, идолослужение, магии, вражди, свади, ревност, гняв, разпри, разногласия, разцепления, завист, убийства, пиянство, оргии и други подобни. Казвал съм ви и пак ви казвам: които вършат това, няма да наследят Божието царство“. (Послание към галатяните, гл. 5, ст. 19-21*)

Може би докато четем това, си казваме: „Е, тук няма нищо дори привидно добро. Как тогава бихме се заблудили да живеем според плътта, ако сме Божии?“.

Влизаме в зоната на плътта и човешката праведност, когато се опитваме да се оправдаем или да изпълним Божия закон с наши собствени сили. Ап. Павел казва: „като знаем, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът“. (Послание към галатяните, гл. 2, ст. 16*, по-тъмният шрифт е наш)

Забравим ли поради Кого сме изкупени и счетени за праведни, започваме да се опитваме с човешки и плътски методи да заслужим своето оправдание, а това е невъзможно. Няма как да изпълним изискванията на Божия закон в Стария Завет и именно затова Иисус Христос идва – за да изпълни тези изисквания вместо нас, да понесе нашата вина и да стане „нашата мъдрост от Бога, справедливост, освещаване и изкупление“. (Първо послание към коринтяните, гл. 1, ст. 30б*)

Добре, де, а това означава ли, че нищо не се изисква от нас? От нас се изисква вяра. Искрено вярващият в това, че някой друг е наказан, осъден или убит поради негови грешки и престъпления, не може да остане същия човек. Той се променя вследствие на вярата си. Тази вяра започва да дава резултати, да си личи вътре в човека по неговите действия, по промяната в ума, в сърцето, в навиците, в нещата, които обича или не обича, в нещата, които върши или не върши. Плътта търси външното, тя се бори за имиджа, за това нещата да изглеждат добре пред останалите, но не се грижи за вътрешното състояние на сърцето. Плътта е лъжлива, горда и фасадна. Тя прикрива раната, а не я лекува. 

Духът се занимава с вътрешното състояние на сърцето. Изцелява и променя желанията, усещанията, възприятията и вярванията дълбоко в човека. Тази промяна задължително ще се прояви и външно под формата на дела. Тя е моментална за някои неща, но за други може да отнеме време, защото е процес. 

 

Предизвикателство за седмицата: Има ли нещо, което виждаш като правилно и знаеш, че трябва да правиш, но дълбоко в себе си не желаеш? А има ли навик или мисли в сърцето ти, за които знаеш, че са грешни, но от които не можеш да се освободиш? Може би досега си полагал усилия, упражнявал си воля, но не си видял промяна или свобода. Насърчаваме те да говориш с Бога в молитва и да Му разкриеш сърцето си и най-съкровените си мисли и желания. Ако не желаеш да вършиш нещо добро и се обвиняваш, кажи Му. Ако вършиш нещо лошо, от което искаш да се откажеш, но не можеш, сподели Му и за това. Бог желае да промени сърцето ти, а действията ще последват естествено. Довери Му се. 

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Nowshad Arefin/Unsplash.com

Прочети още

Изкушенията/Изпитанията
Изкушенията/Изпитанията
 

Като хора, повлияни от съвременната култура, музика, литература, кино, може би естествено свързваме изкушението с нещо, което силно ни се иска, но от което по една или друга причина се възпираме. Древните гърци обаче очевидно са виждали нещата различно.

Неразпознатият подарък
Неразпознатият подарък
 

Това, което виждаме като обективни факти, не ни прави „виждащи“ и оценяващи реално стойността на „подаръците“ от Бога. В Библията освен за физическите ни очи се говори и за още един вид очи.

Забрави за себе си
Забрави за себе си
 

Когато предаваме прекалено голяма стойност на своите умения или липсата на такива, всъщност изключваме Този, Който ни прави способни да извършим това, за което сме призовани.