BG | EN

Блог

Припомни си

„Ще си спомням делата Ти, Господи; всички онези древни дела ще припомням. Ще размишлявам над всичко, което си извършил и ще вниквам във всички Твои дела, Боже, Твоят път е свят. Кой бог е велик като нашия Бог." (Псалми, гл. 77, ст. 12-14*)

„Ще си спомням делата Ти, Господи; всички онези древни дела ще припомням. Ще размишлявам над всичко, което си извършил и ще вниквам във всички Твои дела, Боже, Твоят път е свят. Кой бог е велик като нашия Бог. Ти си този Бог, Който прави чудеса. Ти показа на народите мощта Си.“ (Псалми, гл. 77, ст. 12-15*)

 

Като хора притежаваме един рефлекс, когато сме изправени пред неясно или трудно бъдеще – връщаме се в спомените си за миналото с цел да сме подготвени за тежкото време, което очакваме да настъпи. Напоследък много се говори за икономическа криза, инфлация, енергийни режими, а хората, които са преживели такива минали времена, естествено си припомнят т.нар. „Жан-Виденова зима“ от 1997 г., по-младите пък мислят за банковата криза от 2008 г. Защо се връщаме именно към тези моменти? Как ни помага това и дали наистина помага?

Самозаблудата, в която много от нас попадат, и по-специално българският народ като мислене, е, че ако си със занижени очаквания, няма да бъдеш „изненадан“ от евентуален лош развой на нещата и с това ще си по-подготвен за него. Ако пък негативните ти очаквания не се оправдаят, още по-добре. Това обаче не е библейски принцип и не е принципът на вярата, според който са живели Божите хора в Библията. Цар Давид е един от най-ярките примери за оптимизъм в Библията. Ще си кажем, че това е защото е цар и нищо не му липсва, но това не е вярно. Преди още да се възкачи на престола, младият Давид е подценяван, презиран и клеветен от собствените си братя: „Тогава Давид попита мъжете, които стояха с него: „Какво ще бъде направено за мъжа, който убие този филистимец и заличи позора на Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, който хули бойните редици на живия Бог?“ И народът му повтори същите думи: „Царят ще направи това и това за мъжа, който го убие.“ А Елиав, най-големият брат, чу какво той говореше на мъжете. Елиав се разгневи много срещу Давид и каза: „Защо си дошъл? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз познавам твоята горделивост и лошото ти сърце. Дошъл си само да гледаш сражението.“ А Давид каза: „Какво съм сторил сега? Това са само думи!“. (Първа книга на царете, гл. 17, ст. 26-29*, по-тъмният шрифт е наш) 

В последствие това отношение към него продължава от страна на цар Саул, без Давид да е дал повод за това: „Когато Саул видя и разбра, че Господ е с Давид, а Сауловата дъщеря Мелхола го обича, Саул започна да се бои от Давид още повече. Така Саул стана враг на Давид завинаги“. (Първа книга на царете, гл. 18, ст. 28-29*) По-късно Давид става цар на Израил, а синът му Авесалом се вдига на бунт срещу собствения си баща и се опитва да завземе царството. В такъв момент Семей, човек от рода на Саул, среща царя и свитата му: „Като злословеше, Семей крещеше така: „Махай се, махай се, ти, който си убиец и злосторник! Господ стовари върху тебе цялата вина за пролятата кръв на дома на Саул, вместо когото ти се възцари, и Господ даде царството на сина ти Авесалом. Затова ти си в неволя, тъй като си кръвопиец!“. (Втора книга на царете, гл. 16, ст. 7-8*) Цар Давид спира мъжете си, за да не убият Семей, а самият той тъжно отговаря: „Ето синът ми, който е произлязъл от мене, търси да отнеме живота ми, а колко повече един син на вениаминец. Оставете го, нека злослови, защото Господ така му е заповядал. Може би Господ ще погледне милостиво на унижението ми и ще ми въздаде добро вместо днешното му злословие“. (Втора книга на царете, гл. 16, ст. 11б-12*, по-тъмният шрифт е наш)

Освен всичко това първото дете на Давид от Вирсавия се разболява и умира и още, и още…

Виждаме колко много причини и поводи има в живота на Давид, за да бъде той песимист или поне, както ние българите обичаме да казваме, реалист. Какво е реализъм обаче? Много пъти наричаме реализъм негативните си прогнози, за които откриваме доводи в настоящето или миналото. Давид обаче не живее спрямо това, което е преживял като болка, нараняване, обезкуражаване или омраза. Той си припомня миналото само за да се окуражи и да си припомни кой и какъв е Бог, какво е извършил в историята на народа Си, какво е направил за самия Давид.

Изглежда ни наивно понякога да вярваме за нещо добро, когато всичко пред нас крещи, че идват тежки дни. Така функционира светът и хората около нас – с виждане, анализ, човешки прогнози, изчисления на риска, запасяване. Ние вярващите обаче „постъпваме според вярата, а не според това, което виждаме“. (Второ послание към коринтяните, гл. 5, ст. 7*)  

За финал нека си припомним още една старозаветна история, в която се разказва за тежката обсада на град Самария от войските на арамейския цар Венадад. Гладът в града е толкова тежък, че се стига до човекоядство. Цените на последните запаси от храна стигат чудовищни висоти. Тогава пророк Елисей изпраща своя слуга до израилския цар, за да му съобщи, че Господ ще промени обстоятелствата и ще благослови града: Елисей каза: „Чуйте словото от Господа! Така говори Господ: „Утре по това време при портите на Самария една мярка чисто брашно ще струва една сикла и двойна мярка ечемик – една сикла.“ Тогава сановникът, дясната ръка на царя, каза на Божия човек: „Господ е Този, Който прави прозорци на небето. Ще стане ли това нещо?“ И Елисей отговори: „С очите си ще видиш това, но няма да ядеш“. (Четвърта книга на царете, гл. 7, ст. 1-2*, по-тъмният шрифт е наш)

Хубаво е, ако имаш повече време, да прочетеш цялата история в гл. 7, но нека ти разкажем накратко развръзката. Това, което Господ казва, наистина се случва по чуден начин още на следващия ден, когато арамейските войски са прогонени по свръхестествен начин, като в страха си изоставят покъщнината и богатствата си на самаряните. Кралският сановник е стъпкан от развълнуваната гладна тълпа, която напуска града през портата, за да разграби стана на арамейците. Бог е силен да извърши много повече, отколкото можем да си представим. От нас се иска само да Му вярваме.


Предизвикателство за седмицата: Нека бъдат две тази седмица:

  •  Не слушай новини през следващите 7 дена, това би ти подействало детоксикиращо и същевременно би потиснало всичко, което трови вярата и оптимизма ти, защото знаем, че „вярата идва от слушане“. Новини четем и слушаме през цялото време, може би е добре да правим паузи, в които да не го правим.
  • Направи си списък с характеристики, които смяташ, че Бог притежава, като срещу всяка запиши свое лично преживяване, ситуация, усещане или среща с човек, при която си видял Бог да проявява тази Своя черта. Припомни си всички Негови милости в живота ти. Бог не е отслабнал, не се е променил и не те обича по-малко от вчера или от преди две години.

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Andrik Langfield/Unsplash.com   

Прочети още

Изкушенията/Изпитанията
Изкушенията/Изпитанията
 

Като хора, повлияни от съвременната култура, музика, литература, кино, може би естествено свързваме изкушението с нещо, което силно ни се иска, но от което по една или друга причина се възпираме. Древните гърци обаче очевидно са виждали нещата различно.

Неразпознатият подарък
Неразпознатият подарък
 

Това, което виждаме като обективни факти, не ни прави „виждащи“ и оценяващи реално стойността на „подаръците“ от Бога. В Библията освен за физическите ни очи се говори и за още един вид очи.

Духът или плътта
Духът или плътта
 

Плътта е лъжлива, горда и фасадна. Тя прикрива раната, а не я лекува. Духът се занимава с вътрешното състояние на сърцето. Изцелява и променя желанията, усещанията, възприятията и вярванията дълбоко в човека.