BG | EN

Блог

Състезанията, в които да не участваш

Ако нашите човешки награди носят признание, водещо до гордост/надменност, а неуспехът в състезанието ни огорчава и прави да завиждаме и злобеем, то Бог раздава друг тип награди.

„Ето и ние някога бяхме неразумни, непокорни, заблудени, робувахме на разни желания и страсти,живеехме в злоба и завист, бяхме отвратителни и се мразехме един друг.

(Тит, гл. 3, ст. 3*, по-тъмният шрифт е наш)


„Всеки, който се състезава, се въздържа от всичко: те – за да получат тленен венец, а ние – нетленен. Аз всъщност тичам не като след нещо неизвестно, нито удрям, като да бия въздуха, но изнурявам тялото си и се отнасям с него като с роб, за да не би като проповядвам на другите, сам да отпадна.“ (Първо послание към коринтяните, гл. 9, ст. 25-27*, по-тъмният шрифт е наш)

 

Ако знаеш, че нещо ти се отдава и трябва да го демонстрираш пред някого, подхождаш много по-спокойно, отколкото ако вършиш нещо, което не умееш, нали? Да, но всъщност много често ни се налага да правим неща, които не умеем, в които не сме уверени или които са нови за нас и по презумпция смятаме, че са трудни и няма да се справим. В тези моменти сме склонни да наблюдаваме останалите или поне тези, които виждаме да се справят успешно, като се сравняваме с тях и техните умения.

Разбира се, на база сравнение с останалите или ще се поставим в графа „способен“, или в графа „неуспешен“. Тук идва моментът на състезанието, човек влиза в режим на състезател, за да се „класира в лигата" на можещите, а не в тази на неуспешните. И двете категории обаче са човешки понятия, които крият различни опасности за душата на човека. Способният е заплашен от гордост, а неуспешният – от завист.

Значи ли това, че не трябва да се развиваме, да се стремим към успех и да се борим за него? 

В Първо послание към Коринтяните ап. Павел говори за състезания и надбягвания, като казва следното: „Не знаете ли, че всички, които се надбягват на игрището тичат, а един получава наградата? Така тичайте, че да я получите“. (Първо послание към коринтяните, гл. 9, ст. 24*) Стихът е широко познат, но контекстът му – не дотам. 

В цялата глава апостолът говори за това, от което той се лишава, макар че му се полага по право. Говори за жертвите и служението му пред Бога и хората, като казва следното: „Ако доброволно върша това, заслужавам награда, но ако не го правя доброволно, просто изпълнявам служба, която ми е поверена. А каква ми е наградата? Тази, че проповядвам безплатно Христовото благовестие, без да използвам правото си от благовестието“. (Първо послание към коринтяните, гл. 9, ст. 17-18*) Това, което разбираме от тези думи, е, че духовното състезание е различно от човешките такива, там има различни дисциплини и различен критерий за отчитане на крайния резултат. 

Ако при нас хората е водещо доколко по-бързи, по-умели, по-добри, по-успешни или дори по-красиви сме, то пред Бога е важно доколко чисти са сърцата и мотивите ни, когато вършим нещо и доколко го правим с желание.

Ако ние като хора се сравняваме с останалите около нас, борим се да сме добри поне колкото тях, ако не и повече, то Бог желае да се сравняваме единствено с Неговия стандарт на святост, а именно, с Христос, като се състезаваме единствено и само срещу своята човешка плът с цел да я победим.

Ако нашите човешки награди носят признание, водещо до гордост/надменност, а неуспехът в състезанието ни огорчава и прави да завиждаме и злобеем, то Бог раздава друг тип награди. Те невинаги се получават тук на земята, защото са „нетленни“, но от друга страна това ги прави практически неизчерпаеми и неразрушими. Никой не може да ти отнеме „венеца“, който Христос ще ти даде освен собствената ти греховна плът. Затова и състезанието е срещу нея, а не срещу други хора.

Състезанията, в които не трябва да участваме, са тези: 

    • при които се борим и сравняваме с другите
    • при които печелим вредни или нетрайни неща, които водят до гордост
    • при които бихме огорчили други около себе си или собствените си души
    • при които целим да издигнем и прославим себе си, а не Христос

 

Състезанието, в което трябва да участваме:

    • е срещу собственото ни его и човешка природа
    • ни печели „нетленен венец“
    • издига и отдава почит на всички участници 
    • следва небесни правила, при които е важен мотивът

 

Предизвикателство за седмицата: Има ли човек, с когото се сравняваш? А има ли човек, който постоянно „се състезава“ с теб? Как това „състезание“ те кара да се чувстваш или да действаш? Насърчаваме те да „преобърнеш правилата на играта“, като започнеш да отдаваш почит и признание на човека, с когото досега сте се „състезавали“. Бъди позитивен и безпристрастен към него/нея, като за целта можеш да звъннеш/пишеш/коментираш в социалните мрежи за нещо положително, което човекът прави, може или е. Дори емоциите ти да не са в съгласие с действията ти, знай, че така се състезаваш по най-успешния начин срещу нашия общ противник – човешкото его, което ти гарантира „небесната награда“ горе и духовна безопасност тук на земята.      

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.   

Снимка: Steven Lelham/Unsplash.com                                                                                                                                                                                            

 

Прочети още

Припомни си
Припомни си
 

„Ще си спомням делата Ти, Господи; всички онези древни дела ще припомням. Ще размишлявам над всичко, което си извършил и ще вниквам във всички Твои дела, Боже, Твоят път е свят. Кой бог е велик като нашия Бог." (Псалми, гл. 77, ст. 12-14*)

Чистите и нечистите съдове
Чистите и нечистите съдове
 

По един или друг начин дори личности като цар Навуходоносор, император Дарий, Юлий Цезар, дори Ленин и Хитлер са участвали ключово в Божия план.

Рисковете, които поемаш
Рисковете, които поемаш
 

Освен че самарянинът помага на нападнатия от разбойници и го отвежда до страноприемница, където да се погрижат за него, обещава нещо на гостилничаря.