BG | EN

Блог

Състезанията, в които да не участваш

Ако нашите човешки награди носят признание, водещо до гордост/надменност, а неуспехът в състезанието ни огорчава и прави да завиждаме и злобеем, то Бог раздава друг тип награди.

„Ето и ние някога бяхме неразумни, непокорни, заблудени, робувахме на разни желания и страсти,живеехме в злоба и завист, бяхме отвратителни и се мразехме един друг.

(Тит, гл. 3, ст. 3*, по-тъмният шрифт е наш)


„Всеки, който се състезава, се въздържа от всичко: те – за да получат тленен венец, а ние – нетленен. Аз всъщност тичам не като след нещо неизвестно, нито удрям, като да бия въздуха, но изнурявам тялото си и се отнасям с него като с роб, за да не би като проповядвам на другите, сам да отпадна.“ (Първо послание към коринтяните, гл. 9, ст. 25-27*, по-тъмният шрифт е наш)

 

Ако знаеш, че нещо ти се отдава и трябва да го демонстрираш пред някого, подхождаш много по-спокойно, отколкото ако вършиш нещо, което не умееш, нали? Да, но всъщност много често ни се налага да правим неща, които не умеем, в които не сме уверени или които са нови за нас и по презумпция смятаме, че са трудни и няма да се справим. В тези моменти сме склонни да наблюдаваме останалите или поне тези, които виждаме да се справят успешно, като се сравняваме с тях и техните умения.

Разбира се, на база сравнение с останалите или ще се поставим в графа „способен“, или в графа „неуспешен“. Тук идва моментът на състезанието, човек влиза в режим на състезател, за да се „класира в лигата" на можещите, а не в тази на неуспешните. И двете категории обаче са човешки понятия, които крият различни опасности за душата на човека. Способният е заплашен от гордост, а неуспешният – от завист.

Значи ли това, че не трябва да се развиваме, да се стремим към успех и да се борим за него? 

В Първо послание към Коринтяните ап. Павел говори за състезания и надбягвания, като казва следното: „Не знаете ли, че всички, които се надбягват на игрището тичат, а един получава наградата? Така тичайте, че да я получите“. (Първо послание към коринтяните, гл. 9, ст. 24*) Стихът е широко познат, но контекстът му – не дотам. 

В цялата глава апостолът говори за това, от което той се лишава, макар че му се полага по право. Говори за жертвите и служението му пред Бога и хората, като казва следното: „Ако доброволно върша това, заслужавам награда, но ако не го правя доброволно, просто изпълнявам служба, която ми е поверена. А каква ми е наградата? Тази, че проповядвам безплатно Христовото благовестие, без да използвам правото си от благовестието“. (Първо послание към коринтяните, гл. 9, ст. 17-18*) Това, което разбираме от тези думи, е, че духовното състезание е различно от човешките такива, там има различни дисциплини и различен критерий за отчитане на крайния резултат. 

Ако при нас хората е водещо доколко по-бързи, по-умели, по-добри, по-успешни или дори по-красиви сме, то пред Бога е важно доколко чисти са сърцата и мотивите ни, когато вършим нещо и доколко го правим с желание.

Ако ние като хора се сравняваме с останалите около нас, борим се да сме добри поне колкото тях, ако не и повече, то Бог желае да се сравняваме единствено с Неговия стандарт на святост, а именно, с Христос, като се състезаваме единствено и само срещу своята човешка плът с цел да я победим.

Ако нашите човешки награди носят признание, водещо до гордост/надменност, а неуспехът в състезанието ни огорчава и прави да завиждаме и злобеем, то Бог раздава друг тип награди. Те невинаги се получават тук на земята, защото са „нетленни“, но от друга страна това ги прави практически неизчерпаеми и неразрушими. Никой не може да ти отнеме „венеца“, който Христос ще ти даде освен собствената ти греховна плът. Затова и състезанието е срещу нея, а не срещу други хора.

Състезанията, в които не трябва да участваме, са тези: 

    • при които се борим и сравняваме с другите
    • при които печелим вредни или нетрайни неща, които водят до гордост
    • при които бихме огорчили други около себе си или собствените си души
    • при които целим да издигнем и прославим себе си, а не Христос

 

Състезанието, в което трябва да участваме:

    • е срещу собственото ни его и човешка природа
    • ни печели „нетленен венец“
    • издига и отдава почит на всички участници 
    • следва небесни правила, при които е важен мотивът

 

Предизвикателство за седмицата: Има ли човек, с когото се сравняваш? А има ли човек, който постоянно „се състезава“ с теб? Как това „състезание“ те кара да се чувстваш или да действаш? Насърчаваме те да „преобърнеш правилата на играта“, като започнеш да отдаваш почит и признание на човека, с когото досега сте се „състезавали“. Бъди позитивен и безпристрастен към него/нея, като за целта можеш да звъннеш/пишеш/коментираш в социалните мрежи за нещо положително, което човекът прави, може или е. Дори емоциите ти да не са в съгласие с действията ти, знай, че така се състезаваш по най-успешния начин срещу нашия общ противник – човешкото его, което ти гарантира „небесната награда“ горе и духовна безопасност тук на земята.      

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.   

Снимка: Steven Lelham/Unsplash.com                                                                                                                                                                                            

 

Прочети още

Да даваш и да получаваш
Да даваш и да получаваш
 

Бог е планирал децата Му да разчитат едни на други, което включва както даване, така и получаване на помощ.

Полезни ли сме?
Полезни ли сме?
 

Бог не ни е създал и впоследствие спасил, за да живеем фокусирани върху собствените си живот, нужди и проблеми. Всичко това можем да оставим на Него. И тогава да се огледаме около себе си, за да видим чуждите нужди.

Да приемеш, когато искаш да откажеш
Да приемеш, когато искаш да откажеш
 

Когато изберем да се доверим на Бога, вместо на чувсъвата си, ще бъдем благословени.