Цинизмът сред християните се проявява като натрупване на отрицателно отношение и очаквания. Това негативно отношение може да е насочено към самите нас или към други – църквата, покаянието и приемането на християнството, прогреса на благовестието, растежа в святост или дори към самия Бог. Ясен библейски пример на това намираме в книгата на пророк Малахия: „Вие казахте: „Напразно служим на Бога и каква полза, че спазвахме наредбите Му и ходехме в жалейна дреха пред Господа Вседържителя?“. (Малахия, гл. 3, ст. 14*) Цинизмът обаче може да бъде и дълбоко отношение на сърцето или ума, дори и да не е изразено с думи.
Цинизмът днес, както във всяко друго време, противоречи на три основни белега на християнството според ап. Павел: вяра в Иисус Христос, любов към всички светии и надеждата за очакваното явяване на Христос. (Първо послание към коринтяните, гл. 13, ст. 13; Първо послание до солуняните, гл. 1, ст. 2-3; Послание към колосяните, гл. 1, ст. 3-6)
Общо цинизмът може да бъде излекуван, когато се развива и расте вярата ни в Христос, любовта ни към Божиите хора и нашата твърда надежда във второто пришествие на Христос. Заедно с общия подход обаче Бог ни е дал и много конкретни стъпки за противодействие на цинизма.
Причини и противодействие
Има много фактори, които причиняват цинизъм в съвременните християни. Цинизмът сам по себе си е общ симптом на много болести. Трябва да намерим конкретната причина за нечий цинизъм, преди да лекуваме болестта, която се крие зад него.
И така, кои са някои от общите причинители на цинизма и как да ги преборим?
Светоглед на безнадеждност
Цинизъм може да се зароди в нас, когато приемем някои съвременни обезнадеждаващи гледни точки за света. Хора, които отхвърлят Бога, защото не им харесва да бъдат под Неговия авторитет, считат, че вярата не е обоснована научно или просто искат да правят, каквото си пожелаят, не само отхвърлят Бога, но и надеждата, която Той предоставя.
Стремежът да откриеш смисъл в една безсмислена вселена със сигурност води до провал. Стремежът да намериш надежда в една безнадеждна вселена също със сигурност няма да срещне успех. Това е отвъд нас. Цинизмът може да бъде начин на живот, наследен от другите. А лечението?
Ти си изкупен от суетния живот, предаден ти от предците „със скъпоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос“. (Първо послание на ап. Петър, гл. 1, ст. 18-19*)
Ние прилагаме лечение спрямо всяка причина за цинизъм, като концентрирано и последователно размишляваме над конкретни пасажи от Писанията, думи от самия Бог към нас. Чети ги на глас, запиши ги на хартия, наизусти ги, говори за тях, превърни ги в молитви на покаяние, доверие, благодарност и хвала.
Крайни учения
Църквата също произвежда свой собствен цинизъм. Такъв пример можем да видим при поставяне на ударението само на добрите планове, които Бог има за живота ни, от една страна, и пренебрегването на библейските учения за греха, съда и Божия гняв. Четем Библията повърхностно, търсейки насърчение, като подбираме единствено великите Божии обещания за опрощение, нов живот чрез Божия Син, спасението на Божиите хора, Неговото благодатно действие чрез Светия Дух и обновяването на всичко. Имаме нужда от цялостно библейско откровение относно постоянното присъствие, повсеместност и прикритост на греха, относно Божия настоящ и бъдещ съд и Неговия гняв. В противен случай нашият небиблейски оптимизъм ще се обърне в цинизъм.
Ако четем повърхностно Библията, подбирайки само пасажите за успеха и прогреса на благовестието, а не четем относно греха, провала, страданията, гоненията и ересите, които ще са характерни за последните дни, както и за нуждата от търпение и издръжливост, много лесно можем да се превърнем в циници.
Лечението? Чети Библията цялостно, а не „на парче“. Също така размишлявай върху Божието Слово и дела, както и върху любовта Му.
„Блажен е човек, който не отива на сбирки на нечестивите, не ходи по пътя на грешници и не седи в събранието на беззаконници, но му е приятно да се подчинява на закона на Господа и размишлява върху него ден и нощ.“ (Псалми, гл. 1, ст. 1–2*)
„Спомних си за отминалите дни, замислих се за всичко, сторено от Тебе, размишлявах за делата на Твоите ръце. (Псалми, гл. 143, ст. 5*)
„Размишляваме, Боже, за Твоето милосърдие всред Твоя храм.“ (Псалми, гл. 48, ст. 10*)
Нереални представи за самия себе си
Всички сме в опасност да стигнем до цинизъм, когато надценяваме дарбите си, когато се стремим към известност, когато подценяваме търпеливата молитва, тежкия труд и страданието, които се изискват за разпространението на благовестието и когато ни липсва знание относно стъпките, които да направим, за да помогнем на църквата или служението ни да пораснат. Собствената ни нереалистична оценка може да причини цинизъм.
А лечението?
„Според дадената ми благодат казвам на всеки един от вас да не се мисли за нещо повече от това, което е, а да мисли за себе си скромно според вярата, каквато Бог е отмерил на всекиго. (Послание към римляните, гл. 12, ст. 3*)
Неизповядан грях
Уязвими сме за цинизма, когато крием неизповядани грехове в живота си, когато сме престанали да умъртвяваме грешната си природа със силата на Христовата смърт и сме спрели да живеем новия живот чрез силата на Неговото възкресение и Светия Дух. Цинизмът може да е цената на грях, който не е бил изповядан дълго време. А какво е противодействието?
„Ако изповядаме греховете си, Бог е верен на обещанието Си, справедлив е, ще ни прости греховете и ще ни очисти от всяка неправда.“ (Първо послание на ап. Йоан, гл. 1, ст. 9*)
Тежестта на водачеството
Възможно е да станем цинични, ако носим отговорност за църковно служение и, като такива, се налага да се справяме със слабостите, разсеяността и провалите на тези, с които служим заедно. Обезсърчение от този вид поражда цинизъм. Лечението? Доверявай се на Христос и прощавай на другите.
„(…) Христос обикна Църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото, за да бъде Неговата Църква славна като невеста, която няма петно или бръчка, но да бъде свята и непорочна.“ (Послание към ефесяните, гл. 5, ст. 25б–27*)
„Бъдете любезни един към друг, състрадателни, като си прощавате един на друг, тъй както и Бог ви е простил чрез Христос.“ (Послание към ефесяните, гл. 4, ст. 32*)
Насилие/злоупотреба
Разбира се, хора, които са били жертва на насилие или злоупотреба – физически, психически или сексуално – лесно могат да станат цинични спрямо себе си или останалите, особено ако техният насилник се е определял като християнин или християнски водач. Изцелението може да отнеме години, дори десетилетия. Дългосрочното лечение е?
„Търпете се един друг и си прощавайте взаимно, ако някой има оплакване против някого – както Христос ви прости, така и вие.“ (Послание към колосяните, гл. 3, ст. 13*)
Напразни очаквания
Склонни сме също така да станем цинични, ако очакваме да бъдем възнаградени в този живот и желаем да открием пълното щастие в настоящето. Бихме станали цинични, ако приемем такава версия на благовестието, която дава обещания, които не може да изпълни: пълно щастие, изцеление, освобождение от стрес, сблъсъци и разочарование, както и постигане на благополучие. Лечението?
„Братя мои, когато изпаднете в разни изкушения, бъдете изпълнени с радост, тъй като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение.“ (Послание на ап. Яков, гл. 1,ст. 2–3*)
„И на всички говореше: „Ако някой иска да бъде Мой ученик, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва.“ (Ев. от Лука, гл. 9, ст. 23*)
Действен деизъм
Има християни, които са действени деисти - които вярват, че Бог създава света като машина, която впоследствие функционира без Неговата постоянна помощ, а не теисти - вярващи в Божията постоянно провидени и суверенно поддържане и управление на света, както и в това, че всичко се крепи чрез Христос. Първите са склонни към цинизъм. Лечението? Прославяй Бога и Христос със следните думи.
„Той е образ на невидимия Бог, роден преди всяко творение, понеже чрез Него е създадено всичко на небесата и на земята: видимо и невидимо; било престоли, било господства, било началства, било власти – всичко чрез Него и за Него е сътворено… Защото Отец благоволи у Него да се всели цялата божествена пълнота и чрез Него да примири със Себе Си всичко, било земно, било небесно, като въдвори мир чрез Неговата кръв, пролята на кръста.“ (Послание към колосяните, гл. 1, ст. 15–17, 19–20*)
Повлияни от света
Превръщаме се в циници, ако не положим цялата си надежда в „новия свят“ (Ев. от Матей, гл. 19, ст. 28*), в „нетленно наследство, чисто и неувяхващо“ (Първо послание на ап. Петър, гл. 1, ст. 4а*), ако не спазим заръката „изцяло да се надяваме на благодатта, която ни се дарява при явяването на Иисус Христос“ (Първо послание на ап. Петър, гл. 1, ст. 13*), когато не казваме: „За мене животът е Христос, а смъртта – придобивка (…) желая да се освободя и да бъда с Христос, защото това е много по-добро“ (Послание към филипяните, гл. 1, ст. 21, 23*) или когато не се молим с „Да, ела, Господи Иисусе!“ (Откровение, гл. 22, ст. 20*). Ако всичко гореизброено е истина за нас, тогава се оказва, че сме твърде привързани към този свят. Ние сме неориентирани вярващи. Лечението?
„Но си събирайте съкровища на небето, където нито молец, нито ръжда ги разяждат и където крадци не подкопават и не крадат, защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.“ (Ев. от Матей, гл. 6, ст. 20-21*)
„Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак от свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме, както и греха, който лесно ни оплита. Нека с търпение изминем предстоящия ни жизнен път с взор, отправен към Този, Който е начало и завършек на вярата – Иисус, Който заради наградата на радостта, която Му предстоеше, изтърпя разпъване на кръст, като презря позора и седна отдясно на Божия престол.“ (Послание към евреите, гл. 12, ст. 1–2*)
Вяра, надежда, любов
Цинизмът е заразен. Един циник може лесно да повлияе на други, като превърне цинизма в навик за отделния човек, за църква, за общност или служение. Имаме нуждата от помощта на останалите, както и те имат нужда от нашата помощ, за да се предпазим от епидемията на цинизма.
„Внимавайте, братя, да не би някой сред вас да има лукаво безверно сърце, че да отстъпи от живия Бог (…) Внимавайте да не би някой да се лиши от Божията благодат; да не би да поникне горчив корен и да навреди, а чрез него да се отровят мнозина.“ (Послание към евреите, гл. 3, ст. 12; гл. 12, ст. 15*)
Нека се трудим в това да нараства вярата ни в Иисус Христос, любовта ни към всички светии и надеждата за Христовото пришествие. Нека вземем решение да отстраним от себе си и от другите разрушителния цинизъм, за да бъде прославен Господ.
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
Източник: www.desiringgod.org
Превод: Йоанна Русева
Снимка: Fred Moon/Unsplash.com
