BG | EN

Блог

Човешкото добро

Можем ли да заслужим прошка, спасение, приемане и любов чрез добри дела? Ако не, то трябва ли да правим каквото и да било и защо?

„Не влизай в съд със Своя служител, защото пред Твоето лице няма да се оправдае нито един жив човек.“ (Псалми, гл. 143, ст. 2*, по-тъмният шрифт е наш)

 

Един от основните библейски въпроси е този за делата и вярата. Много от нас са склонни да залитат към вършенето на добри дела с цел да докажем на самите себе си, на хората около нас и дори на Бога, че сме достойни за спасението, което получаваме чрез Христос. Други пък търсим и посочваме стихове от Библията, в които се казва, че спасението е дар, подарък, който не може да се заслужи и следователно не бива да опитваме да го правим чрез добрите си дела и поведение. По тази линия „не сме задължени да имаме някакво по-специално поведение или дела от останалите".

Знаеш ли, че не си единственият, който се е борил с мисли за собствената си недостатъчност и греховност, като се е опитвал да заслужи прошка и приемане чрез добри дела. 

Всъщност всеки път, когато забравим или пренебрегнем кръста на Христос, сме склонни да залитаме ту към вършене на добри дела и от там към себеправедност, ту към небиблейската доктрина за благодатта, според която от нас не се и няма да се изисква нищо като действия и поведение. Къде е истината и кой библейски герой също се сблъсква с тази дилема.

Ап. Павел е един от хората, който пише много по темата за делата, вярата и оправданието. Той е бивш фарисей, обучаван от най-висшите еврейски учители на времето си. Изключително отдаден на фарисейството, запален и ревностен за спазването на Закона. Какво обаче казва той за оправдаването чрез дела: „…аз мога да се уповавам и на човешки предимства. Ако някой друг мисли да се уповава на тях, то още повече аз, който съм обрязан в осмия ден и съм от Израилев род, от Вениаминовото племе, евреин от евреите, по отношение на Закона – фарисей, по усърдие – гонител на църквата, според изискваната от Закона праведност – непорочен.“ (Послание към филипяните, гл. 3, ст. 4-6*, по-тъмният шрифт е наш) В Посланието към галатяните, гл. 2, ст. 16а апостолът продължава: „Обаче като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела пред Бога според закона, а само чрез вяра в Иисус Христос, и ние повярвахме в Иисус Христос, за да се оправдаем чрез вярата в Христос“. (по-тъмният шрифт е наш)

Ап. Павел разбира нещо, което променя изцяло живота му – дори да бъде съвършен пред хората и Закона, това няма да го спаси, защото спасението ни е дадено даром от Бога, купено е за нас на кръста с кръвта на Христос, единственият, Който действително можем да наречем Непорочен. От там нататък действията на Павел не са мотивирани от това да спечели нещо, което и без това не може да бъде спечелено, а от друго – от любов и благодарност. В момента, в който предадем живота си на Христос, за нас става вярно следното: „живеем ли – за Господа живеем, умираме ли – за Господа умираме. И така, живеем ли или умираме – на Господа принадлежим. Защото Христос затова умря, възкръсна и оживя, за да господства и над мъртви, и над живи“. (Послание към римляните, гл. 14, ст. 8-9*, по-тъмният шрифт е наш) Нашите мисли, действия, воля, желания, душа, интелект и тяло вече не са наши, а принадлежат на Христос и на Неговия план да достигне вестта за спасението до всички хора. 

Добрите дела, които вършим, не са, за да бъдем оправдани, а следствие на това, че сме повярвали в Бога, Който ни оправдава.

„Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а дела няма? Може ли само вярата да го спаси? (…) Но ще рече някой: „Ти имаш вяра, пък аз имам дела. Покажи ми вярата си без твоите дела и аз ще ти покажа вярата си с моите дела.“ (Послание на ап. Яков, гл. 3, ст. 14, 18*)

Делата са белег и следствие на вярата, но не и причина за спасение и оправдание. Добрите дела, които вършим за Христос, трябва да ги има задължително в живота ни, но те са свидетелство за Божията сила и величие, която ни прави способни на тях. Ако смятаме, че ние имаме силата, самодисциплината, добрите качества, способности и характер, за да направим нещо добро, мамим себе си. Тогава излиза, че Христос не ни е нужен, че ние служим на себе си и собственото си самочувствие, а мотивите да вършим добро са всъщност егоистични и суетни. Това осъзнаване може да бъде болезнено, но болката е необходима и изцелителна. 

Какво Иисус би желал да мислим и вярваме относно нашата праведност, добрите дела, които трябва да вършим за Него, относно вярата?

Пребъдвайте в Мене и Аз – във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не е на лозата, тъй и вие, ако не сте съединени с Мене. Аз съм лозата, вие – пръчките; който е съединен с Мене и Аз – с него, той дава много плод, защото без Мене не можете да постигнете нищо.“ (Ев. от Йоан, гл. 15, ст. 4-5*, по-тъмният шрифт е наш)

Предизвикателство за седмицата: Изгради си навик, като започнеш още от тази седмица. През деня, когато планираш да се срещнеш с някого, когато вършиш или казваш нещо, си задавай наум този въпрос: „Каква е реалната причина да го правя/казвам?“. Насърчаваме те да бъдеш болезнено искрен със себе си, защото сте само ти и Господ, а Той вече знае отговора. Всеки път, когато видиш проблем в мотива си да вършиш нещо, било то и добро, те насърчаваме да го отложиш, ако е възможно, след което да отделиш време в молитва и четене на Божието слово. Помоли Господ да трансформира мотивите ти и да ти даде правилна перспектива. Не позволявай на вина или гордост да те спират да си най-доброто, което Бог е планирал да бъдеш за Него и за останалите. 


*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Markus Spiske/Unsplash.com

 

Прочети още

Изкушенията/Изпитанията
Изкушенията/Изпитанията
 

Като хора, повлияни от съвременната култура, музика, литература, кино, може би естествено свързваме изкушението с нещо, което силно ни се иска, но от което по една или друга причина се възпираме. Древните гърци обаче очевидно са виждали нещата различно.

Неразпознатият подарък
Неразпознатият подарък
 

Това, което виждаме като обективни факти, не ни прави „виждащи“ и оценяващи реално стойността на „подаръците“ от Бога. В Библията освен за физическите ни очи се говори и за още един вид очи.

Духът или плътта
Духът или плътта
 

Плътта е лъжлива, горда и фасадна. Тя прикрива раната, а не я лекува. Духът се занимава с вътрешното състояние на сърцето. Изцелява и променя желанията, усещанията, възприятията и вярванията дълбоко в човека.