„Иисус обичаше Марта и сестра ѝ, както и Лазар. Когато чу, че Лазар е болен, Той престоя още два дена на мястото, където се намираше“.
(Ев. от Йоан, гл. 11, ст. 5-6*, по-тъмният шрифт е наш)
Чуваш, че нещо лошо се е случило с роднина или близък приятел. Каква е първата ти реакция? Ако ситуацията го позволява, на първо време веднага звъниш по телефона. След като вече имаш малко повече яснота, преценяваш дали при първа възможност да не го посетиш. Би могъл да си вземеш отпуск и още на следващия ден да отидеш на място при нуждаещия се или дори да излезеш веднага от работа и да отидеш при човека.
Така действат хората, когато обичат някого, нали? Искат да са на място, да подкрепят, да се намесят, да не оставят приятеля си сам. Може би затова на нас, хората, следвайки тази логика, ни е трудно да разберем на моменти Христовата любов.
Божиите действия на любов не влизат в границите на това, което ние дефинираме по логичен или дори емоционален начин. Ако една майка би изпаднала в паника за детето си, когато го вижда наранено и би реагирала моментално, то Господ очевидно не се държи така. Това ни кара често пъти да се питаме къде е Той, защо не се намесва, защо сякаш фатално закъснява, как така допуска определени неща в живота на децата Си, не Го ли е грижа?
В разказа за Лазар знаем как се развиват събитията – накрая Иисус Христос възкресява починалия си приятел пред всички събрали се юдеи. Неговото умишлено закъснение от два дена в първия момент изглежда да е жестоко и фатално. Христос пристига във Витания четири дена след погребението на Лазар, а първите думи и на двете опечалени сестри към Него са следните: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре“. (Ев. от Йоан, гл. 11, ст. 21, 32*)
С други думи, Марта и Мария казват: „Трябваше да дойдеш по-рано. Изпратихме хора да те повикат преди толкова много време“. Докато описва разказа си, ап. Йоан вмъква няколко интересни пояснения. Първо, започва с това, че Иисус обича Марта, сестра ѝ Мария и Лазар. След това вмъква това, че Христос се бави два дена, преди да замине. Третото важно пояснение е, че разстоянието между Йерусалим, където са отседнали Иисус и учениците, и Витания, селото на Лазар, е на петнадесет стадия или по-малко от 2 километра и половина. (Ев. от Йоан, гл. 11, ст. 18)
Нека си зададем три ключови въпроса:
- Как да си обясним защо Бог се бави нарочно?
- Как да си обясним защо Той не постъпва така, както ние бихме постъпили?
- Как да си обясним защо Бог позволява неща в живота ни да загинат?
Отговорът и на трите въпроса се крие в думите на Иисус към Марта: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“. (Ев. от Йоан, гл. 11, ст. 40*) Заедно с това, че Той прославя Своето име, когато изявява силата и славата Си, Бог ни учи на доверие. Изявата на Божията слава се случва както чрез обстоятелствата, така и чрез нашите думи и действия, когато се доверяваме, че Той е Този, Който е. Обстоятелствата може да са същите, твоят „лазар“ може още да е в гроба, можеш дори да смяташ, че „мирише“, както самата Марта казва на Христос, но трябва да се довериш, че Господ може и ще извърши всичко необходимо, за да прослави името Си и да покаже любовта Си към теб. Независимо какви са обстоятелствата, дали Господ ще измине твоите „два километра“ за четири дена, четири месеца или дори четири години, довери се на това, че Той има основателна причина да не бърза. И не е защото не може да дойде навреме, нито защото не те обича.
Последното и най-съкрушаващо нещо в този разказ за безнадеждност и възкресение е това, че Иисус се насълзява и преживява болката от смъртта на Лазар и скръбта на приятелите Си.
„Когато Иисус видя как тя плаче и как дошлите с нея юдеи плачеха, обзет от душевен смут, развълнувано рече: „Къде сте го положили?“ Казаха Му: „Господи, ела и виж.“ Иисус се просълзи. Тогава юдеите възкликнаха: „Гледай колко го е обичал.“ Някои пък от тях казаха: „Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?“. (Ев. от Йоан, гл. 11, ст. 33-37*)
Ако ти се струва жестоко, че Бог ни кара да чакаме понякога дори до смърт, представи си какво Му струва на Него да копнее и същевременно да може да отмахне болката ти само с дума, но да въздържа сам Себе Си отново за твое добро. Представи си какво изпитва, когато освен тази болка, ти, Неговото дете, вярваш, че Той те е изоставил, не те обича или дори не съществува. Ето толкова голяма е любовта на твоя небесен Баща.
Стих на седмицата: „Да! Нека познаем Господа, нека се стремим да Го познаваме; Той ще се появи сигурно, както зората, и ще дойде при нас, както дъждът, както пролетният дъжд, който напоява земята.” (Книга на пророк Осия, гл. 6, ст. 3**)
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
**Библейските цитати са според текста на Библия, ревизирано издание © Българско библейско дружество 2015.
Снимка: Jaelynn Castillo/Unsplash.com
