BG | EN

Блог

Не ти, а Бог

Може би си се сблъсквал със своята недостатъчност или дори точно в този момент правиш ревизия на себе си и не харесваш това, което откриваш.

„Затова, възлюбени мои, както винаги сте послушни – не само в мое присъствие, но много повече сега, когато отсъствам, – постигайте спасението си със страх и трепет, защото Бог е, Който подтиква и да искате, и да действате според благата Му воля.“ (Послание към филипяните, гл. 2, ст. 12-13*, по-тъмният текст е наш)

 

Може би си се сблъсквал със своята недостатъчност или дори точно в този момент правиш ревизия на себе си и не харесваш това, което откриваш. Дали ще си недостатъчен или „в повече“, дали ще наблюдаваш глупост или гордост в себе си, колебливост или самоувереност, пасивност или избухливост, страх или безразсъдство – винаги ще има нещо, което да те разочарова от теб самия. Погледът навътре винаги би открил неща, за които не бихме могли да се гордеем, нещо повече – заради тези свои черти и недостатъци можем да отидем в другата крайност – умишлено да затваряме очи и уши за изобличението и тихият нежен глас на Светия Дух. Защо? Защото се чувстваме безсилни пред собствената си грешна природа и не вярваме, че можем наистина да се променим.

Когато гледаме на нещата по този начин, няма как да възприемем по правилен начин всички заръки и заповеди, които Бог ни дава в Писанията. Тези заповеди ще ни изглеждат ограничаващи, твърде тежки и дори непостижими за изпълнение. Бог ще прилича на строг учител, който смразява кръвта на учениците само с поглед и при когото тройката има стойността на шестица. Дали Бог иска да се чувстваме по този начин спрямо себе си и спрямо Него самия?

Всъщност нашата слабост и неспособност да си помогнем не са никаква тайна за Бога. Нещо повече, Той желае да се чувстваме слаби сами по себе си, но силни в Него. Когато ап. Павел се моли на Бога да го освободи от слабост в тялото му, за която не се обяснява детайлно в Библията, (има предположения, че става дума за някакво заболяване на очите на Павел), той получава следния отговор от Бога: „Стига ти Моята благодат, защото силата Ми се проявява напълно в твоята немощ“. (Второ послание към коринтяните, гл. 12, ст. 9а*) В последствие самият апостол заявява: „Затова с най-голяма радост ще се похваля по-скоро с немощите си, за да се всели у мене силата на Христос“. (Второ послание към коринтяните, гл. 12, ст. 9б*) На пръв поглед изглежда, че няма връзка между физическите проблеми като слабост, от една страна, и несъвършенствата в характера на човека като морална или духовна слабост, от друга. И в двата случая обаче се научаваме, че има неща, които зависят само и единствено от Бога. Когато осъзнаем това, в сърцата ни идва смирението и разбирането за пълната зависимост на човек от Бога. 

Бог разбира нашата неспособност да си помогнем, затова е изработил сам нашето спасение на Кръста: „защото законът на Духа, който дава живот чрез Иисус Христос, ме освободи от закона на греха и смъртта. Онова, което законът не можеше да извърши поради слабостта на плътта, извърши Бог, Който осъди греха в плътта, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, за да премахне греха“. (Послание към римляните, гл. 8, ст. 2-3*, по-тъмният шрифт е наш)

Ако живеем със същата увереност, която има ап. Павел, ако осъзнаваме, че с наши сили и добри дела няма как да се спасим или дори да подобрим състоянието си, ако сме сигурни във величието на Божията сила и любов, които могат да променят всяка човешка душа, която ги приеме, то сме на прав път. 

Нека държим тази идея през новата седмица: „Не аз, а Бог може да извърши в мен и чрез мен всичко, което Му е угодно и което е добро за останалите. Когато се отчайвам от себе си, ще тичам при Него за помощ. Когато се разочаровам от другите, ще тичам при Него за утеха. Когато виждам добри резултати, ще бързам да Му благодаря“.

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Toa Heftiba/Unsplash.com

Прочети още

Съпротивата
Съпротивата
 

Божието слово казва, че ние не се борим срещу хора, а срещу духовните сили на нечестието. Много е важно да помним това, когато изпадаме в конфликти с други хора – непознати, познати, близки.

Човешкото добро
Човешкото добро
 

Можем ли да заслужим прошка, спасение, приемане и любов чрез добри дела? Ако не, то трябва ли да правим каквото и да било и защо?

Защо сърцето изстива?
Защо сърцето изстива?
 

Накратко, любовта лекува и се грижи дори в свой ущърб, докато беззаконието наранява и се обогатява за сметка на останалите. Именно с нарастването на беззаконието любовта започва да губи сили и да охладнява.