BG | EN

Блог

Заветът на вярност

За Божиите деца скръбта, изпитанието, липсите, наказанието и дори смъртта нямат същото значение и сила както за света заради кръвта на Завета.

„Дори планините да отстъпят и хълмовете да се поклатят, Моята милост няма да отстъпи от тебе и Моят мирен завет няма да се промени – казва Господ, Който се смили над тебе.“ (Книга на пророк Исаия, гл. 54, ст. 10*)

„помнете, че бяхте в онова време без Христос, отстранени от Израилското общество и чужди на заветите на обещанието, лишени от надеждата и без Бога в света.“ (Ефесяни, гл. 2, ст. 12*)


Вярваш ли, че Бог гледа на теб по по-различен начин от този, по който гледа на хората, които не са Христови последователи? Господ е безпристрастен, така пише в Библията. Има нещо много важно, обаче, което не трябва да пропускаме – завета. На иврит с термина berith се описва сключването на договор, съюз, съглашение, но и приятелска или брачна клетва и обещание, което е придружено с някакъв знак или белег. В историята с Ной и потопа Господ казва, че дъгата в небето ще служи като белег за всички поколения, че Господ обещава повече да не наводнява земята с потоп.

Когато сключва завет с Аврам и му казва, че ще стане негов Бог и ще умножи потомството му, Бог променя името му на Авраам и постановява обрязването на всяко мъжко дете в рода на Своя приятел.

Когато обещава на цар Езекия, че ще го изцели от смъртоносната болест до три дена и че на третия ден той ще влезе в Господния храм, царят иска знак. Тогава пророк Исаия казва следното: „Това е знамението от Господа, че Той ще изпълни словото, което е изрекъл: може ли сянката да се придвижи напред или да се върне десет стъпки?“  Езекия каза: „По-лесно е да се измести сянката десет стъпала, отколкото тя да се върне десет стъпала назад.“ Но пророк Исаия призова Господа и Той върна сянката назад на същото разстояние, на което тя вече беше залязла по стъпалата на Ахаз, десет стъпала“. (Четвърта книга на царете, гл. 20, ст. 9-11*)

Заветът е обещание, което Бог инициира, в което ти и ние участваме, всеки сам за себе си пред Бога. Заветът е двустранен, така че ние също имаме своя част – да повярваме и да се кръстим: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден“. (Ев. от Матей, гл. 16, ст. 16*)

Ти си сключил завет с Бога, което означава, че Господ ти обещава да бъде до и откъм теб, да те пази, да посреща нуждите ти, да носи тежестите и болките ти, да те води и да те включи в изпълнението на Своя план. От своя страна, ти също обещаваш да си верен, да си с Него и да бъдеш Негов. Както говорихме и по-горе, в историята на Израил Яхве е давал много знамения и белези, с които да докаже Своите обещания. Какъв белег е дал на нас, които сме част от Новия Завет? 

Господ ни дава Своя син. Дава Го на света, знаейки на какво Го/се обрича. Белегът на Новия Завет е кръвен. На кръста Иисус показва любовта на Отец към теб, която не зависи от нещо, което ти си дал или би могъл да дадеш, а от Неговото сърце на милост, вярност и любов. Бог казва на кръста: „Ако все още си се съмнявал в Моето обещание, във верността на клетвата Ми към теб, в това, че не мога или не искам да те променя и спася, погледни към кръста. Ето толкова много те обичам, ето толкова съм верен – до смърт“. Именно заради тази жертва и заради възкресението ние ставаме „праведни“ или оправдани в Божиите очи. Вече сме с друг статут заради вечната жертва на Неговия единороден Син, Който ни спасява, ако повярваме в Него. Това означава, че Бог гледа по различен начин на теб и различно на хората в света. 

Може да живеем в едни и същи обстоятелства, да преминаваме през трудности, да усещаме атаки, да се борим със слабости и изкушения, но Христос казва за нас: „Те не са от света, както и Аз не съм от света“. (Ев. от Йоан, гл. 17, ст. 16*)

За нас, които не сме от този свят и които сме наследниците на обещанието и на Завета, действат други правила. Ние сме под Божията вярна закрила, независимо от това, което можем да виждаме с очите си, да чуваме с ушите си или дори физически и емоционално да усещаме. Вечното осъждение не е за Божиите деца, за тях е спасението и обещанието. Дори когато сме наказвани от Бога справедливо, ако се случи даже да изгубим живота си, трябва да знаем, че това не е фатално, защото „когато пък сме така осъждани, това е наказание от Господа, за да не бъдем осъдени после заедно със света“. (Първо послание към коринтяните, гл. 11, ст. 32*)

За Божиите деца скръбта, изпитанието, липсите, наказанието и дори смъртта нямат същото значение и сила, както за света заради кръвта на Завета.  

 

Предизвикателство за седмицата: Напомняй си през цялата седмица за това, че жертвата на Христос е тази, която те оправдава и поради която ти можеш да си в завет с Бога. Ти си различен/различна заради Христос. С помощта на брошка, гривна, точица на ръката, любимата вратовръзка или значка на раницата можеш да си напомняш през седмицата, че Господ гледа на теб по различен начин и че ти е обещал вярност и вечна любов. 


*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Nicolas Gercken/Unsplash.com

Прочети още

Не ти, а Бог
Не ти, а Бог
 

Може би си се сблъсквал със своята недостатъчност или дори точно в този момент правиш ревизия на себе си и не харесваш това, което откриваш.

Митовете на вината
Митовете на вината
 

Митовете на вината са свързани дълбоко с това, което вярваме за Бога и хората, както и с това, което вярваме, че са любовта и прошката.

Няма случайни хора
Няма случайни хора
 

Няма случайно дошли на този свят хора. Няма излишни и непотребни човешки души. Всеки един от нас е дошъл, носейки закодиран в себе си Божия план за света и своята роля в него.