BG | EN

Блог

Какво правиш тук?

Библията не е книга, изпълнена само с героични истории и подвизи. Бог, Който ни е създал, е вложил в нас, хората, универсални черти и необходимости, които важат както за един древен евреин, така за един съвременен българин.

 
Биб
лията не е книга, изпълнена само с героични истории и подвизи. Бог, Който ни е създал, е вложил в нас, хората, универсални черти и необходимости, които важат както за един древен евреин, така за един съвременен българин. Така че, ако си мислиш днес, че си най-самотният човек на света във времето, когато с няколко движения можеш да се чуеш или да се видиш с хората, които обичаш, дори да сте на хиляди километри, помисли си за Илия. Древният пророк се крие в пещера в подножието на планината Хорив, намираща се на повече от четиридесет дни път от дома му. Какво прави там ли? Самосъжалява се и чака да умре…

  Пророк Илия е убеден, че е абсолютно сам. Той няма Фейсбук, за да потърси някоя група на съмишленици от сорта на The true prophets, #Задругата, йезавелЗАСРАМИСЕ! и тн. Когато ние се чувстваме сами и неразбрани, имаме толкова много ресурси и възможности, за да бъдем насърчени, поне така си мислим. Технологиите не само дистанцират, както се твърди, те концентрират – мисли, хора, общности, идеи. Правят всичко доста достъпно. И все пак – ние сме сами, чувстваме се „последните останали верни Божи пророци“, страдаме от синдрома „Илия“. Какво ни казва това? 

  Както преди близо 3000 години, така и днес, ние, хората, забравяме два неоспорими факта: 

  • Господ е всеприсъстващ в живота ни
  • Ние не сме „последните мохикани“

  За това, че Бог е винаги със нас, може би ни се иска да го вярваме, но не ни се получава винаги. Относно втория факт обаче – това е мисъл, която не приемаме лесно. Защо ли? Защото обичаме да сме жертви, това някак си оправдава чувството ни на самота и неразбиране. Нали все пак Бог е благосклонен към онеправданите, ще спечелим жалостта Му, а от там и любовта Му. Каква е библейската обосновка на тези разсъждения? В Трета книга на царете виждаме Господ да задава два пъти един и същи въпрос на пророк Илия:

„Господ отправи слово към него и го попита: „Какво правиш тук, Илия?“А той отговори: „Аз съм много ревнив за Господа, Бога Вседържителя, защото Израилевите синове изоставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах и те търсят да погубят моя живот.“(Трета книга на царете, гл. 19, ст. 9-10*, по-тъмният шрифт е наш)

И втория път:

„Дойде към него глас и го запита: „Какво правиш тук, Илия? Той отговори: „Пламнах от ревност за Господа, Бога Вседържителя, защото Израилевите синове изоставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах и те търсят да погубят моя живот.“(Трета книга на царете, гл. 19, ст. 13-14*, по-тъмният шрифт е наш)

  Какво друго се повтара в тези стихове освен въпроса на Бога? И при двата си отговора Илия започва с това, че е истински Божи слуга и завършва с това, че е единственият останал такъв, а като „награда“, го преследват, за да го убият. И все пак това отговаря ли на въпроса: „Какво правиш тук, Илия?“? Какъв би бил най-простичкият отговор? Точно така – „Крия се“.

  Крия се, за да не бъда наранен, крия се, за да се самосъжалявам. Крия се, защото си ме оставил сам, няма кой да ме подкрепи. Ще стоя в тази пещера и ще си умра тук сам. Така мислим и ние, може би не точно с тези думи.

  Каква е реакцията на Бога? Дали Той потупва Илия разбиращо по рамото, оставяйки го да си поплаче, казва ли му, че го разбира? Това ли очакваме наистина от Бог, Който е съвършената Любов? Съжаление?

  Не споменахме една сцена, която се случва, точно преди Господ да зададе повторно въпроса си към пророка. Господ кара Илия да излезе от пещерата и да погледне към планината. Тогава Той му казва, че ще има ураган, който ще разбие планинските скали, след него тези скали ще се разтърсят от земетресение, след това ще дойде и пожар. Но Господ не е в това. След всички стихии обаче ще повее тих и нежен вятър.

  Господ не е в земетресението в живота ти, Той не е огънят, който е обгорил сърцето ти до неузнаваемост, Той не е вятърът, който е изгонил всички близки на сърцето ти хора. 

  Той е Тихият Повей, Който ще те попита: „Какво правиш тук, сине?“, „Какво правиш тук, дъще?“.

  След като Му обясниш всичките си премеждия и Му разкажеш за цялата си болка и объркване, за които Той е знаел още преди твоето раждане, ще ти каже най-възстановяващите думи:

„Тръгни обратно по своя път през степта към Дамаск и когато пристигнеш там, помажи Азаил за арамейски цар,  а Иуй, Нимесиевия син, помажи за израилски цар. Сафатовия син Елисей, от Авел-Мехола, помажи за пророк вместо тебе“.(Трета книга на царете, гл. 19, ст. 15-16*)

  Ще ти каже, че има работа за теб, че животът ти е твърде ценен, за да се затрие в някоя пещера, че щом има въздух в дробовете ти, твоята мисия не е свършила. Ще ти каже, че трябва да действаш. Да излезеш от пещерата на своята илюзорна самота и да се срещнеш с хора, на които да послужиш по един или друг начин.

 
Ти си Илия, аз съм Илия, всички сме Илия, а Бог е близо. Той е и далеч, Той е в миналото, в настоящето, в бъдещето ти и знае всичко. Не си сам, никога не си бил, Той е близо.

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013


Снимка: https://video.nationalgeographic.com/video/news/150319-son-doong-vietnam-cave-vin


Прочети още

Какво търсим в Египет
Какво търсим в Египет
 

Египет е добър вариант за бягство, за търсене на защита от нашественици. Египет е силен, в него има изобилие, символ е на увереност и благополучие.

Увереност
Увереност
 

Нашата увереност като християни трябва да идва не от собствените ни способности, нито от знанията или уменията, които притежаваме. Нито пък усилията, които полагаме, защото ако Господ не ни благослови в това, което правим, напразен би бил трудът ни.

Почивай, докато работиш
Почивай, докато работиш
 

Може би този текст идва до теб в момент, в който си изтощен от тежкия понеделник. Искаш да се отпуснеш психически и да не мислиш за нищо. Истинската почивка обаче не е в това да не мислиш за нищо, не е в почивните дни, не е просто в съня.