„Както орлица избутва полека своите пилци от гнездото и кръжи над тях с разперени криле, за да ги вдигне и понесе в полета си, така Господ Сам го водеше и нямаше с него чужд бог.“
(Второзаконие, гл. 32, ст. 11-12*)
В петата и последна Мойсеева книга Второзаконие е записана песента на Мойсей, която той оставя в края на живота си за народа на Израил. Там е използвана една много интересна метафора, за да опише отношението на Бога към Неговия народ. Божията любов и грижа е сравнена с тази на орлицата майка. Свързваме образът на орлицата обикновено с прекомерна грижа, с любов, която е нащрек, готова да отбранява обекта на своите грижи. Донякъде дори смятаме тази любов за токсична или вредна при възпитанието на деца, например, защото не им позволява да израснат смели и самостоятелни, поемащи отговорност сами себе си. Това наблюдаваме обаче само при хората, но не и при животните.
Орлицата далеч не е такъв „родител“, както може би повечето от нас смятаме. Пилетата на орлите се учат да летят с помощта на родителите си, които буквално ги избутват от гнездото. Те кръжат около малките и се стрелват към тях в момента, в който ги виждат да падат. Орлетата нямат укрепнали криле, не знаят какъв трябва да бъде размахът, за да се понесат. Неуверени са, поради което не биха тръгнали сами да скачат от гнездото. Страхът от неизвестното ги спира, дори в себе си да носят инстинкта за летене. Възрастните птици обаче имат развит и друг инстинкт освен този за летене. Те имат инстинкт за отглеждане на малките, който включва както зорка грижа, така и подтикване към действие или поставяне в позиция на отговорност. Така орлето съзрява, обучава се, развива крилете си в наблюдавана среда.
Такава е и Божията любов към нас. Ние сме в безопасност, дори и да не изглежда така, когато Господ „полека ни избутва“ от гнездото, за да разперим криле. Истинската любов няма да ни остави да стоим неспособни и неподготвени да навлезем в живота, няма да ни ограничава и държи закотвени, а ще ни „направи способни за всяко добро дело“. (Послание към евреите, гл. 13, ст. 21*) Така както очакваме от добрия родител да даде възможност на детето да развие своя потенциал дори с риск да не се чувства уверено и комфортно в началото, така трябва да знаем, че Небесният ни баща със сигурност умее най-добре да ни насърчава в ученето, в смелостта и поемането на отговорност. Това ни превръща в хората, които ни е създал да бъдем, в най-доброто, което е планирал за нас. Успокояващото в целия този процес на насърчено учене и скок във въздуха е, че винаги, винаги, винаги Татко ще е там за теб. Ще се спусне като стрела в момента, в който крилете ти поддадат. Ще те вдигне обратно нагоре…и ще те пусне пак. Божията сила и любов е тази, която дава сигурност в процеса на съзряването ни. Иисус Христос казва: „Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те вървят след Мене. Аз им давам вечен живот и те няма да погинат за вечни времена. Никой няма да ги грабне от ръката Ми. Моят Отец, Който Ми ги даде, е по-голям от всички. Никой не може да ги грабне от ръката на Моя Отец“. (Ев. от Йоан, гл. 10, ст. 27-29*, по-тъмният шрифт е наш)
В процеса на научаване ще има страшни моменти, такива, в които ще трябва да взимаш смели решения с доверие в Онзи, Който ще се спусне за теб, когато тръгнеш да падаш. Колко успокояващо е да знаем обаче, че „както орлица избутва полека своите пилци от гнездото и кръжи над тях с разперени криле, за да ги вдигне и понесе в полета си“, така Господ ще бъде внимателен с нас, ще ни приготви духовно и психически, ще ни опази от риск и фатален край, а в точния момент ще ни подбутне така, че да не изпуснем възможността. Бъди готов да полетиш!
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
Снимка: Richard Lee/Unsplash.com
