В този неповторим по красота и богатство на чувства празник в полифонично единство са събрани радост и мъка, екстаз и страдание; в следващите дни ние ще ги преживеем отново, но вече не едновременно, а последователно.
В свещената дванайсетица на великите християнски празници Цветница, или Тържественото влизане на Христос в Йерусалим, заема особено място. Видян в контекста на велико-постните недели, които в едно непрекъснато кресчендо насищат съзнанието ни с поучителни образи и примери и раздвижват в сърцата ни покайни чувства и настроения, Цветница идва някак внезапно – като ярка и цветна картина, засияла пред нас след съзерцанието на редица строги и сурови графики. След шестте седмици на пост и критично вглъбяване в себе си, когато сме осъзнали собствената си греховност и искрено се каем за нея, св. Църква ни призовава да се присъединим към ликуващите жители и гости на Йерусалим, за да приветстваме с цветя и свежи клонки идещия в името Господне.
Какъв неочакван контраст на образи и багри, на настроения и чувства! За непосветения наблюдател тази радост в самия край на св. Четиридесетница, когато силата на покайното настроение е достигнала своя предел, изглежда ненавременна и неуместна. Ала за вярващия християнин, който с духовния си взор прониква в дълбокия и скрит смисъл на нещата, това събитие се разкрива с цялата си емоционална многопластовост и значение. Да, има радост и ликуващи множества, но преди това Христос е плакал за същия този град, който студено и високомерно е отхвърлил Неговото благовестие. Има възторзи и приветствени възклицания, но има и гняв, и злоба фарисейска. На фона на народното тържество като мрачен подглас звучи и се долавя предчувствието за предстоящата драма. В този неповторим по красота и богатство на чувства празник в полифонично единство са събрани радост и мъка, екстаз и страдание; в следващите дни ние ще ги преживеем отново, но вече не едновременно, а последователно. Поемайки глътка радост и светлина от празника, по време на Страстната седмица ние ще се потопим още по-дълбоко в съпреживяването на Христовите страдания, за да стигнем до ослепителния блясък на Неговото Възкресение. Ставайки съучастница в разтърсващата драматургия на тези велики събития, всяка християнска душа се пречиства издъно и получава мощен тласък по пътя към любовта и светлината…
Вълнуваща и неотразима е силата на християнските празници, защото те са събрали в себе си доброто и красивото, мъдростта и възвишените чувства, етичното и естетичното. Нека и ние, присъединявайки се към викащите „Осанна” йерусалимци, посрещнем Спасителя с радост и цветя, с върбови клонки и възторг. Но гледайки на това тържествено събитие от хребета на хилядолетията, нека посрещнем Христос не като земен, а като Небесен Цар. Да искаме и да очакваме от Него не само телесно здраве, земни блага и материално добруване, а да Го молим да ни дари със Своята небесна помощ и благодат; да Го молим да ни дава сили да вървим по пътя на доброто и истината, да подбужда нашата състрадателност и нежност, да ни помага да надмогнем егоизма и себелюбието си. Само така ще отворим душите си за Спасителя, за да влезе Той в тях и да ги изпълни с радост, любов и светлина.
Автор: иконом Александър Лашков
Снимка: Brianna Santellan/Unsplash.com
