„Тъй като юдеите не общуват със самаряните, самарянката Го попита: „Как Ти, Който си юдеин, искаш да пиеш вода от мене, която съм самарянка?“ (Ев. от Йоан, гл. 4, ст. 9*)
Историята за Иисус Христос и срещата Му със самарянката е разказана единствено в Евангелието на Йоан. Особеното в тази случка е, че Иисус, Който е мъж, и то юдеин, заговаря жена, и то самарянка. За да си обясним защо това е толкова необикновено, трябва да познаваме някогашните обичаи и разбирания на древните евреи.
Мъжете евреи по времето на Иисус не са разговаряли с жени така, както ние го правим днес. Въобще идеята, че жената притежава свой вътрешен свят, мироглед и душевност е нещо чуждо за онова време. Мъжете не поучават жени, защото развитието на характера, интелекта и ценностите се пада по право на мъжете. От тази гледна точка инициирането на разговор от страна на един непознат мъж с жена е меко казано нещо нетипично.
Омразата пък между юдеите и самаряните се появява още по времето на Ровоам, когато дванадесетте израилеви племена се разделят на две царства – десет племена сформират Северното царство Израил със столица Самария, а две – Южното царство Юдея със столица Йерусалим. Без да навлизаме в подробности на мястото на Северното царство се издига ново място на поклонение, за да не отива народът в храма в Йерусалим. Така племена от един и същ народ се разделят първо политически, после духовно, когато години след това в областта Самария вавилонският цар изселва почти всички евреи, а населва други езически племена. Останалите от Северното царство евреи там се смесват с езичниците и се създава нова нация, която служи паралелно на Яхве, но и на различни идоли. Юдеите ги считат за нечисти, защото са със смесена кръв и за самите юдеи са езичници и идолопоклонници. Затова една от най-големите обиди, които по времето на Иисус можеш да нанесеш на юдеин, е да го наречеш самарянин – все едно го считаш за куче.
В Ев. от Йоан се казва, че Иисус: „напусна Юдея и тръгна отново за Галилея. Но трябваше да мине през Самария“. (гл. 4, ст. 3-4*, по-тъмният шрифт е наш) Гръцкият глагол се превежда като „беше необходимо“, „бе нужно“, но освен че най-краткият път е през Самария, нищо друго не го налага на практика. Фарисеите са използвали друг път, когато е трябвало да минат покрай Самария и той е бил страничен, но с цел да не „си причиняват“ среща със самаряните. Иисус иска да се срещне със самарянката, затова е необходимо да мине от там и да я заговори на кладенеца, питайки я за глътка вода. Какво има в тази жена, защо Той се среща именно с нея и какво можем да научим от нейния характер?
След като Иисус ѝ казва, че ако тя знаеше Кой я моли за вода, би поискала от Него живата вода (т.е. изворна вода), самарянката отговаря: „Господине, нямаш съд, а и кладенецът е дълбок. Откъде тогава имаш живата вода? Нима Ти си по-голям от баща ни Яков, който ни даде този кладенец – и от него са пили сам той и потомците му, и неговите стада?“. (Ев. от Йоан, гл. 4, ст. 11*) Отговорът прилича много на този на Натанаил, когато му съобщават, че са срещнали Месията и Той е от Назарет: „Натаниил му каза: „От Назарет може ли да произлезе нещо добро?“. (Ев. от Йоан, гл. 1, ст. 46*) Това, което Иисус казва за Натанаил, е следното: „Ето един истински израилтянин, у когото няма лукавство“. (Ев. от Йоан, гл. 1, ст. 47б*)
В последствие, когато Иисус призовава самарянката да повика мъжа си и да дойде обратно при Него, тя заявява, че няма мъж. Тогава Той отговаря: „Добре каза: „Нямам мъж“, защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Ти Ми каза истината“. (Ев. от Йоан, гл. 4, ст. 17-18*, по-тъмният шрифт е наш) На малко хора Бог заявява, че казват истината или говорят правилно. Казва го на Йов, на Натанаил, а тук виждаме, че го казва и на самарянката, но в изброените случаи не наблюдаваме нищо героично в думите на библейските герои. Напротив, те изразяват болката си, съмненията си, искрено споделят мислите си, без да се прикриват. Всъщност изглежда даже, че си позволяват твърде много. Това, което Иисус отчита в самарянката, е нейната искреност. Тя не Го познава, към този момент смята, че Той също не я познава. Можеше да излъже и да се прикрие, особено пред мъж юдеин, който и без това може би я смята за недостойна и нечиста. Самарянката обаче казва истината и то истината в свой ущърб.
Част от причината тя да казва това, което мисли пред Иисус, е и нейната смелост. Представи си, че някой непознат ти каже неща от миналото ти, от които се срамуваш. Каква ще е първата ти реакция? А втората? След като Иисус разказва подробности от живота ѝ, самарянката се уверява, че Той е пророк. Тогава започва да споделя с Него това, в което вярва за начина и мястото на поклонение пред Бога, както и за пророчествата за Месията, които е чувала. Самарянката е толкова жадна за истината, че това я прави да загърби срама и страха си от срещата с нея (истината). В нея се надига вяра и идва откровение, че е срещнала Месията, Когото хората от народа ѝ също очакват. Тя оставя стомната си при кладенеца, завръща се, тичайки, в града и започва да вика: „Елате да видите един човек, който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?“ (Ев. от Йоан, гл. 4, ст. 29*, по-тъмният шрифт е наш) Смелостта ѝ се разкрива най-ясно именно в това действие – да споделиш с другите истината, дори тази истина да включва някакъв риск за теб. В последствие заради разказа и свидетелството на тази жена всички жители на самарийския град Сихар повярват в Бога. Дали Иисус е знаел какво ще направи самарянката? Разбира се, че е знаел. Той е трябвало да мине през Самария именно заради това – да говори с една жена езичничка със съмнително минало, а дори и настояще, която обаче носи смело и искрено сърце. А знаем, че: „Бог не гледа така, както гледа човек, защото човек гледа лицето, а Господ гледа сърцето“. (Първа книга на царете, гл. 16, ст. 7б*)
Това, което можем да научим от личността на самарянката, е следното:
- Няма случайни срещи между Бога и човека. Ако Бог те е срещнал, има цел за живота ти, която е отвъд теб и е свързана с характера и дарбите, които ти е дал.
- Нищо не трябва да застава между теб, истината и Бога, дори собственият ти страх или срам. Искреността е едно от качествата, които Бог най-много търси и оценява.
- Миналото или настоящето не трябва да те спират да направиш най-доброто, което можеш, за хората около теб. Не се опитвай сам да сe оценяваш, със сигурност Бог дава най-реалистичната и най-позитивна оценка.
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
Снимка: Anton Malanin/Unsplash.com
