„Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.Внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се разклатиха. Веднага всички врати се отвориха и оковите на всички паднаха. А тъмничарят, като се събуди и видя, че вратите на тъмницата са отворени, извади нож и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали. Но Павел извика високо: „Не си причинявай зло, ние всички сме тук!“ (Деяния на апостолите, гл. 16, ст. 25-28*, по-тъмният шрифт е наш)
Всички сме гледали филми, в които затворници се опитват да избягат, като измислят всевъзможни планове за бягство. Това се превръща във фиксидея за тях, не спят, не се хранят, всичките им усилия и мечти се въртят около заветната свобода. Може би затова горният пасаж звучи малко странно, не мислиш ли?
Случва се земетресение в тъмницата, в която Павел и Сила са оковани, при което всички окови и вериги падат, а ръцете и краката на затворниците се освобождават. Вратите се отварят пред тях. Сега е идеалният момент за бягство. Представи си, че си един от тези задържани хора. Никой от нас не знае колко на брой са били и колко дълго време са били държани в тъмнина и мизерия, дали някои от тях не ги е грозяла смъртна присъда. И въпреки невероятния шанс да се избавят от смърт и години в окови, никой от тях не напуска тъмницата, макар че има тази възможност. Как си го обясняваме?
- Оставаш, когато няма смисъл да се опитваш да бягаш
Ако наистина си представиш, че си един от затворниците с Павел и Сила, кое би било по-страшно според теб – римските войници или Богът, за Когото Павел и Сила говорят в молитвите и песните си, Който и докарва земетресение, за да освободи слугите Си? Да, това беше реторичен въпрос. Не случайно се казва, че докато Павел и Сила се молят и пеят или, своеобразно проповядват, затворниците ги слушат и наблюдават. Това, което Господ прави, е да докаже на дело пред всички оковани изявеното в песен и молба от учениците Му. След като пред всички престъпници Бог доказва, че е жив и действа, че може да направи всичко, не остава за тях опция за бягство. Той ще ги намери, където и да отидат. Тогава остават обезоръжени и ясно осъзнали истината и величието на Яхве и Неговия Син Господ Иисус Христос.
Какво значи за нас днес това? По същата логика и ние оставаме без желание за бягство от ситуация, човек или преживявания, които ни плашат, когато осъзнаем, че единственият, от Когото трябва да се боим, е Господ. Той е над всичко и всички.
- Оставаш, защото вече си свободен
Използваме израза „да се измъкна“ за ситуация или дейност, която не ни е приятна и не искаме да преживяваме. Глаголът измъквам носи смисъл на действие с усилие, на бягство, на излизане от нещо по труден начин, на освобождаване. Затворниците, Павел и Сила вече нямат нужда да се опитват да надхитрят стражите, да се „измъкнат“ като престъпници, да вземат собствената си свобода в свои ръце. Те вече са свободни. Нито римляните, нито дори самият ад не могат да ги задържат. Тогава каква нужда имат от бягство. Бягат само виновните и онези, които се опитват със собствени усилия да се отърват от нещо тежко, страшно или, най-малкото, неприятно. Затова и всички остават, което е огромно свидетелство за началника на затвора. Той дори не допуска, че затворник би имал възможността да се измъкне и не би се възползвал. Това е защото римският войник няма представа какво е истинската Свобода, за него тя има само физическо измерение.
Нека приложим всичко казано дотук в нашето ежедневие – няма да се почувстваш облекчен или по-свободен, ако избягваш трудностите и неприятните хора и обстоятелства. Бягството няма да ти донесе лекотата, за която копнееш. Трябва да я откриеш насред трудността, насред проблема, насред оковите, които преди това са държали вързани ръцете ти. Устояването ти в трудност, сблъскването с проблем, поведението и думите ти по време на трудността са свидетелство, което другите наблюдават. Когато ти избереш да вярваш на Бога, а не да вземеш нещата в свои ръце, търсейки начин „да се отървеш“ или да се спасиш, както можеш, тогава Бог ще разтърси земята за теб. Тогава и тези, които виждат живота ти, ще бъдат разтърсени и докоснати от същия онзи Господ, на Когото ти се доверяваш.
Насърчение за седмицата: Защо да останеш ли?
- Защото нямаш нужда от бягство, имаш нужда от благодат и вътрешна свобода.
- Защото страхът да не изпълниш това, за което Господ те призовава, трябва да е по-голям от страха от трудното и неизвестното.
- Защото това, че оставаш, ще спаси животи покрай теб.
Иисус също остана за нас на кръста.
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
Снимка: Caroline Hernandez