„Онези, които благоговеят пред Господа, си казват един на друг: „Господ внимава и чува всичко това, и пред Него се пише възпоменателна книга за онези, които благоговеят пред Господа и прославят името Му.“ Господ Вседържител казва: „И така, такива ще бъдат Мои, те ще бъдат Моя собственост в онзи ден, който Аз ще определя. Към тях ще бъда благосклонен, както е благосклонен човек към сина си, който работи за него.“ (Книга на пророк Малахия, гл. 3, ст. 16-17*, по-тъмният шрифт е наш)
Съществуват ли „неотговорени“ молитви? Имало ли е момент в живота ти, когато си попитал нещо Бога, искал си нещо от Него, молил си за помощ и изходен път, но Небето е останало безмълвно? Дали наистина не си получил отговор или всъщност не си го разпознал като такъв? Възможно ли е отговорът да не е разбираем за теб сега, защото ти трябват още парчета от пъзела?
Когато Иисус Христос предсказва на учениците Си какво предстои да се случи с Него, как ще бъде заловен, осъден и умъртвен, в един момент спира да говори и казва: „Имам още много да ви говоря, но сега не можете да го понесете. А когато дойде Той, Духът на истината, Той ще ви упъти към пълната истина. Защото няма да говори от Себе Си, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвестява бъдещето.“ (Ев. от Йоан, гл. 16, ст. 12-13*, по-тъмният шрифт е наш)
Глаголът „понасям“ в пасажа на гръцки носи метафоричното значение „да приема нещо спокойно и с мир“. Глаголът пък за „упътвам“ във второто изречение носи смисъла на „уча, преподавам, показвам“ или „водя някого по пътя“. Понякога отговорите на молитвите ни или нещата, които копнеем да разберем от Бога на момента просто няма да са по силите ни, няма да можем да ги „понесем“ или приемем спокойно, защото ще ни липсва контекстът на много други ситуации, които ще се развият във времето.
Учениците не знаят, че над 2000 години след смъртта на Иисус Христос християнството ще е най-разпространената религия в света, а Библията, в която пише за тях – най-четената книга някога. Това, което знаят в онзи момент от живота си е, че най-добрият им Приятел, техният Учител и единствената им надежда за избавление от римския поробител предсказва, че ще бъде убит. От дистанцията на времето едно събитие може да изглежда толкова по-различно. Затова и самият Иисус казва, че „ще дойде Духът на истината, който ще ги упъти в пълната истина“ – ще ги води по пътя непосредствено, крачка след крачка, показвайки и разкривайки истината постепенно – така че да могат да я понесат.
Разбираш ли сега защо много пъти изглежда, че Бог не ни чува, мълчи или крие от нас неща. Трябва да сме абсолютно сигурни, че всяка наша дума и дори мисъл е взета под внимание и запомнена от нашия Небесен Баща. Той се интересува от вътрешния ни свят, нещата, които преживяваме и има отговор за всяка една молитва и въпрос. Единственото, което може да задържа отговора, който „онези, които благоговеят пред Бога“ желаят да получат, е времето и липсващите факти и ситуации в цялостната картина. Ако все още не си получил отговора или намесата на Бога, които очакваш, знай, че Той не е пасивен, разсеян, глух, незаинтересован или дори жесток. Просто трябват още време и обстоятелства, за да можеш да разбереш Неговият отговор в пълнота. Ако това не се случи тук на земята, имаш тази надежда: „Сега гледаме смътно, като в огледало, а тогава ще гледаме лице в лице; сега зная откъслечно, а тогава ще узная в пълнота, както и Бог ме позна“. (Първо послание към коринтяните, гл. 13, ст. 12*, по-тъмният шрифт е наш)
Въпрос на седмицата: Имаш ли деца или близко семейство с малки деца? Опитай се да си спомниш какви са били най-трудните въпроси, които твоите деца са ти задавали и какво е било усещането при отговора? Питай свои познати или приятели какви са били най-тежките въпроси, зададени от децата им, на които е трябвало да отговарят. В какво се крие трудността при отговора?
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
Снимка: Martin Pechy/Unsplash.com
