Има ли неща, които вярваш за себе, макар и да знаеш, че не са истина? Какви са те? Дали са свързани с начина, по който изглеждаш или с характера, който носиш? Отнасят ли се за миналото или бъдещето ти? Чул ли си ги отнякъде или просто си забелязал нещо в себе си, което те е накарало да ги приемеш?
Това не са случайни въпроси. Ако просто си минал с разсеян поглед върху тях, ти препоръчвам да ги прочетеш отново. Въпросите се отнасят за личността, която вярваш, че си.
Има едно много важно разграничение обаче, което трябва да направим от самото начало – самоличността, която имаме в Господ Иисус Христос и това, което вярваме за себе си много често се различават. Пример за това е Мойсей. Макар че говорим за старозаветните времена, виждаме, че сблъсъкът между самоличност и представа винаги е бил актуален.
„Мойсей каза на Господа: „Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив. Такъв си бях по-рано, такъв съм и откак почна да говориш със Своя раб: аз говоря тежко и заеквам.“ Но Господ му възрази: „Кой е дал уста на човека? Кой го прави ням или глух, да има зрение или да е сляп? Нали Аз, Господ?“ (Изход, гл. 4, ст. 10-11*)
Мойсей е един от най-великите водачи в Библията. Когато Бог го призовава да изведе народа на Израил от Египет, той звучи толкова изплашено и неуверено, но има своите логични аргументи за това. И все пак Бог избира един заекващ, „кротък“ и доста стеснителен мъж да застане пред божеството на най-голямата империя за времето си – пред фараона на Египет. Накрая този скромен мъж завършва напълно успешно мисията си.
Кой каза на Мойсей, че не става за работата? Със сигурност знаем, че това не е Бог. Има един обаче, който често ни предлага алтернатива на истината и ако сме достатъчно доверчиви, даже представя пред нас една нова идентичност за нас самите. Това е дяволът.
Виждаме го в Едем, когато говори с Ева. Той използва само някои съществуващи факти, когато изгражда алтернативната действителност пред нея, но скрива други. Изкушава я с идеята тя и Адам да станат като Бога, да бъдат едва ли не божества. Бог забранява на човека да се докосва до дървото, за да го предпази от познаването на доброто и злото – това е реален факт. Това, което Сатана нарочно изпуска в речта си е до какво ще доведе това божествено познание, което хората ще получат – той посочва само част от последствията. Това е като при договорите с банките или мобилните оператори – трябва да търсиш най-ситния шрифт в офертата. В случая с Ева ситният шрифт дори не съществува. Всичко е в bold и с главни букви – ЩЕ БЪДЕТЕ КАТО БОГА.
Богове ли са Адам и Ева след познанието, което получават? Дали Мойсей е един пелтечещ незначителен мъж в очите на египтяните? Отговорът е отрицателен и на двата въпроса. Тогава защо тези личности са вярвали това за себе си? В единия случай имаме желание за величие, стигащо до непокорство, а в другия – ниско самочувствие, отново водещо до непослушание. Това са крайностите, в които и самите ние често изпадаме – или сме толкова „святи“, че се главозамайваме, или сме нищожества, неспособни да се нарекат християни.
Това е така, защото гледаме само на една част от фактите. Както в Едем, така през цялата човешка история до днес, дяволът използва страховете ни, слабостите ни, дори съществуващи факти за нас, за да се опита да ни убеди, че това сме ние, че това е нашата същност. Той винаги премълчава другата част от действителността обаче. Ако сме приели в сърцето си Христос за наш Спасител и Господ и сме изповядали това устно, ние сме нови създания, старото премина и всичко е ново. Сатана обаче не иска да живеем като нови създания, а да вярваме на обстоятелствата, на плътта си или на болните си амбиции. Да вярваме на всичко друго за себе си, но не и на истината. Защо ли? Защото той се страхува от уверени Божии мъже и жени, които живеят в светлината на Писанието. Те са наследници на тези, „които чрез вяра победиха царства, раздадоха справедливост, получиха обещания, затулиха устата на лъвове, угасиха силата на огъня, избегнаха острието на меча, оздравяха от болести, проявиха храброст във война, обърнаха в бяг чужди войски“. (Послание към евреите, гл. 11, ст. 33-34*)
Така че следващия път, когато решиш, че не можеш, не ставаш и не си..., се запитай кой ти го казва.
* Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
