BG | EN

Блог

Мога ли да пропусна Божията воля?

Сигурно сте чували този зловещ израз – да пропуснеш Божията воля. Може би дори се страхувате да не ви се случи.

  
Сигурно сте чували този злове
щ израз – да пропуснеш Божията воля. Може би дори се страхувате да не ви се случи. Дали става въпрос за университет, нова работа, с кого да се обвържем, дали да теглим заем, или въобще какво да правим с живота си – всеки избор пред нас има една въпросителна накрая. Това ли иска Бог, това ли е Неговата воля за мен?

  И тъй като в повечето случаи до нас няма да долети ангел със свитък в ръка, описващ всички решения, които трябва да вземем този месец, ние стоим сред полето от безкрайни възможности, почесвайки глава в недоумение. По-смелите сред нас тръгват по някой черен отъпкан път, но в някакъв момент се оказва, че от там е минал трактор и е разкалял всичко напред, и пътят е непроходим. Други стоят на едно място, но в някакъв момент започват да се съмняват, че въобще им е разрешено да останат там. Мърдат крачка-две встрани и вече спокойно остават на новото място още няколко дена. Страшно е, когато нямаш директни инструкции. Всеки избор е потенциална грешка, с всяко решение сякаш може да предотвратиш доброто бъдеще, което Бог иска да ти даде, а може би и целия план…

  Какво е Божията воля? Как и дали можем да я „уцелим“?

„Призоваваме ви, братя – наставлявайте непорядъчните, утешавайте малодушните, подкрепяйте немощните, бъдете търпеливи към всички.  Гледайте никой да не отвръща на зло със зло, а винаги се стремете да правите добро, както помежду си, така и на всички други. Винаги бъдете радостни,  непрестанно се молете, за всичко благодарете. Това е Божията воля спрямо вас, последователите на Иисус Христос. Духа не угасвайте. Пророчествата не пренебрегвайте, но всичко изпитвайте и към доброто се придържайте, отбягвайте от всякакво зло“ (Първо послание към солуняните, гл. 5, ст. 14-22*)

„Моля ви, братя, в името на Божието милосърдие да принесете телата си като жива, свята и приятна жертва на Бога – това ще бъде вашето духовно служение на Бога. И недейте се съобразява с този свят, а се преобразявайте чрез вашия обновен ум, за да разпознавате от опит каква е Божията воля – кое е добро, приятно за Него и съвършено“ (Послание към римляните, гл. 12, ст. 1-2*)

 

  Ако използваме метафората с полето по-горе, след тези стихове излиза, че Божията воля не е само някакво конкретно място, парцел, до който трябва да стигнем. Излиза, че освен посоката, е важен начинът, по който вървим през полето. Хвърляме ли лекомислено отпадъци в зелената шир, късаме ли отегчено от посевите, или се радваме на полските цветя и благодарим на техния Създател дори и да ни вали дъжд. Божията воля за нас е да правим, казваме, мислим и чувстваме нещата, които са добри, приятни за Него  и съвършени. Как се пропуска това? Ако в нас обитава Божият Дух и ако „имаме Христов ум“, както пише в Писанието, не се пропуска. Защо ли? Защото всеки път, когато правим, казваме, мислим или чувстваме неща, които не са съвършени пред Бога, Той ще намери начин да усетим това – дали чрез изобличение чрез Неговото слово, от Духа Му вътре в нас, чрез друг човек, чрез обстоятелства – ще ни даде да разберем, че не ходим така, както трябва.

 

  Добре, видяхме какво казва Писанието за това как да ходим, но пак остава въпросът: „Накъде?“. Как да разберем кой парцел от полето е мястото, до което трябва да отидем със скица от общината в ръка, да си построим малка спретната къщурка и да дочакаме там спокойно пенсиониране, тоест „нашето прибиране при Него“? 

  Това сигурно ще прозвучи доста разочароващо, но не винаги имаме такъв парцел. Може да се окаже, че Бог ще ни води по протежението на цялото поле, ще оставаме на палатка тук или там, но никъде няма да се установим на едно място. Нещо още по-интересно: понякога Бог няма да позволи да прекосим дадено място дори и да сме се запътили натам. За да не говорим само в метафори, да видим как Бог води апостолите и по-конкретно ап. Павел и Тимотей в книга Деяния на апостолите: „След това те преминаха през Фригия и Галатийската област, понеже не бяха допуснати от Светия Дух да проповядват словото в Мала Азия. Като стигнаха Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Духът не ги пуснаИ като минаха през Мизия, отидоха в Троада. През нощта на Павел се яви видение: пред него стоеше един мъж от Македония, който го молеше с думите: „Премини в Македония и ни помогни!“ Веднага след видението поискахме да тръгнем за Македония, понеже разбрахме, че Господ ни е призовал да благовестим там“. (Деяния на апостолите, гл. 16, ст. 6-10*)

  Ап. Павел и Тимотей са се запътили на запад, към Мала Азия, но Бог не им позволява да отидат там. По-късно отново правят завой на запад, в посока Витиния, но Духът отново не им позволява. Те нямат конкретни инструкции, по които да се движат, но „познават от опит каква е Божията воля“. Тази ситуация на пръв поглед изглежда объркваща – нали трябва да правим това, което е добро, приятно за Него? Не иска ли Бог и хората в Мала Азия да чуят за Него?

  И производните въпроси: „Не иска ли Бог да не съм сам?“, „Не иска ли Бог да успявам професионално?“, „Не иска ли Той детето ми да е здраво?“. Някои от тези въпроси са тежки и за тях задължително очакваме положителен отговор. Само че стихът относно Божията воля в посланието на ап. Павел до Римляни завършва с думата „съвършено“. Бог наистина иска най-доброто за нас, за света, но често нашето „добро“ тръгва в посока, обратна на Божието „съвършено“. В Неговия глобален план всичко изглежда по-различно от нашите планове „на парче“. Затова познаваме „от опит“, а не само от разсъждение и предположение. Тръгваме и следим внимателно дали Той няма да реши да промени курса ни към Македония, към Неговото съвършена комбинация от време, обстоятелства, фактори и предпоставки.

  Та, на въпроса „Можем ли да пропуснем Божията воля?“, отговорът е: „Кой е човекът, който благоговее пред Господа? На него Той ще посочи кой път да избере“. (Псалми, гл. 25, ст. 12*)

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013

 

Снимка: Fabrizio Verrecchia https://unsplash.com/photos/BXwbfuM0cdk 

Прочети още

Защо Бог задава въпроси?
Защо Бог задава въпроси?
 

Имал ли си усещането, че няма какво да кажеш на Бога? Не, че няма какво, а че няма смисъл. Нали Бог знае всичко, знае думите, преди още да сме ги изказали. (срв. Псалм 139, ст. 4) А чудил ли си се защо Бог задава въпроси на различни хора в Библията?

Увереност
Увереност
 

Нашата увереност като християни трябва да идва не от собствените ни способности, нито от знанията или уменията, които притежаваме. Нито пък усилията, които полагаме, защото ако Господ не ни благослови в това, което правим, напразен би бил трудът ни.

Постоянство
Постоянство
 

Очакваме бързи резултати, но реалността е, че понякога се придвижваме напред с малки стъпки. Резултатите не идват на момента, както ни се иска. Тук е моментът, когато трябва да проявим постоянство. Моментът когато трябва да бъдем верни. Верни, докато пра