„А целта на поръчението е да се породи любов от чисто сърце, от добра съвест и нелицемерна вяра“ (1 Тим, гл. 1, ст. 5*).
Като домакиня и майка на малко дете, дните ми могат да бъдат еднообразни и изтощителни. Честно казано, понякога това изпива силите ми. Лесно е човек да се изгуби в ежедневието и да почувства, че това, което прави, е незначително.
Веднъж, след като благодарих на Бога за храната, моето малко дете възкликна: „Благодаря ти, Исусе! Обичам те, Исусе!“ Точно когато си мислех, че думите му не могат да докоснат струните на сърцето ми повече, моят двугодишен син, с тържествен изглед на лицето, попита: „Татай (Татко), Нанай (Мамо), вие обичате ли Исус?“ На което аз отговорих: „Да, обичаме Го, защото Той пръв ни възлюби.“ Усетих този момент като потвърждение от Бога, сякаш Той ми напомняше, че обикновените неща, които правя у дома, имат значение.
От време на време съпругът ми ме насърчава да осъзная, че чрез възпитанието на детето ни с вярност и радост ние инвестираме в неговия духовен живот, влияем на вярата му и предаваме своята вяра чрез него.
Тази мисъл ми напомни за наследството на вярата, описано във Второ послание към Тимотей – вяра, която първо е обитавала в бабата на Тимотей – Лоида, след това в майка му – Евника, и накрая в самия Тимотей. Това е толкова мощно напомняне и насърчение за това как нашата вярност днес не само оказва влияние върху следващото поколение, но, което е по-важно, върху вечността.
Линк към оригиналната статия: https://www.upperroom.org/devotionals/en-2026-07-21
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013