„Братя мои, когато изпаднете в разни изкушения, бъдете изпълнени с радост, тъй като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение. Търпението обаче нека да води към нещо съвършено, за да бъдете съвършени и безукорни и да не изоставате в нищо“ (Як., гл. 1, ст. 2-4*).
Обезсърчението е сред най-опасните чувства. Когато то ни завладее, може да засегне всяка сфера от живота ни. Разбирането на това как се проявява обезсърчението ни помага да го разпознаем и да му противодействаме.
Разпиляното съзнание често е първият признак. Това скрито разсейване замъглява всяко решение и мисъл. Независимо с какво се занимавате, усещането е сякаш сянка е паднала над цялата ви перспектива, което затруднява ясното мислене и намирането на радост в каквото и да било.
Прехвърлянето на вината е друга често срещана реакция. Когато изпитваме болка, е естествено да искаме да държим някого отговорен – може би Бог, че е допуснал трудни обстоятелства, или другите заради начина, по който са се отнесли към нас. Но обвиненията не носят изцелението, което търсим. Всъщност, те често ни държат в капана на същата болка, от която се опитваме да избягаме.
Потиснатият гняв също може да бъде сигнал за обезсърчение. Когато огорчението пусне корени и гневът се задълбочи, това може да прерасне в нещо по-сериозно.
Понякога всички се чувстваме обезсърчени. Въпросът не е дали това ще се случи, а как ще реагираме. Помолете Бог да изпита сърцето ви за следи от обезсърчение и да ги замени със Своята сила и мир. Той ще бъде верен да ви ги даде.
Линк към оригиналната статия: https://www.intouchuk.org/read/daily-devotions/the-symptoms-of-discouragement
* Библейските цитати са от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013