Роден е на 19 ноември 1810 г. в Ню Провидънс, щата Ню Джърси. Родителите му са били изключително начетени хора и са насърчавали това и в малкото момче. На 4 години той вече чете на английски, на 9 започва да учи старогръцки, на 13 – староеврейски, малко по-късно – халдейски. Следващите години научава още: арабски, сирийски, турски и други източни езици. Завършва образование в две висши учебни заведения, които са все богословски – в Армхърст и в Андовърската теологична семинария. След приключването на образованието си той знае 7 от класическите езици, които вече не се ползват и 14 модерни езика.
На двадесетгодишна възраст издава „Граматика на Халдейския език“, първата такава в света. Женен е за Марта Далзел-Ригс, която е с него неотменно в мисиите му. Имат трима синове и една дъщеря.
По покана на Американския съвет на пълномощниците на чужди мисии (по-късно само Американския съвет) през 1832 г. Илайъс Ригс пристига в Гърция като мисионер. Тогава все още Гръцката патриаршия и правителството са толерантни към протестантските мисионери и се възползват от тяхната литература и помощни материали. Само две години по-късно, след появата на Гръцка църква, автономна от Гръцката патриаршия, мисионерите са обвинени в разпространение на сектантство и прозелитизъм. Това обръща техния поглед към земи, близки до Гърция, но с разнороден етнос – Смирна, Измир, Цариград. През 1838 г. след като протестантските мисионери са изгонени от гръцките земи, Ригс се заселва в Смирна, където има и голяма българска диаспора.
Там най-вече се запалва неговият интерес към нашата нация и той започва да изучава езика, обичаите, културата. Запознава се с много български интелектуалци. Най-видният от тях е Константин Фотинов, с когото го свързва дългогодишно приятелство и сътрудничество.
След като се чувства вече доста по-уверен в знанията си по български език, на 1 май 1844 г. Илайъс Ригс издава първата българска граматика, озаглавена „Бележки върху граматиката на Българския език“. Най-значимият за България труд на Илайъс Ригс
Работата по превода на Библията на разбираем за времето си български език започва още през 1859 г., а тогава в екипа са само Ригс и Христодул Костович Сичан-Николов.
Четири години по-късно екипът е напълно сформиран – включват се д-р Алберт Лонг и П. Р. Славейков. Знаем, че неуморният им труд е увенчан с успех – отпечатана е Цариградската Библия (1871 г.).
Освен с огромния си лингвистичен труд, с множеството преводи и издадени книги, Ригс се бори тайно, но много силно за защита на българската нация от елинистичните набези. Водейки усилена кореспонденция с много хора на запад (с колеги в университетите, където е учил, с преподаватели от Ню Йорк и Бостън, както и с много други съмишленици на Балканите), той се опитва да бъде полезен за България.
Умира на 90 години в Цариград, като до последно превежда духовни песни.
Източници:
Генов, Георги. Американският принос за възраждането на българщината, с особен оглед към личността на Илайъс Ригс. София, Исторически архив, 2008