BG | EN

Блог

Разум->Чувства

Много от нас са чували фразата: „Не можеш да забраниш на сърцето си да чувства това, което чувства“ и то изречена от хора, имащи добра обща култура по анатомия. Културата на чувствата, в която живеем, твърди, че ти не контролираш емоциите си...

Нашите прадеди не искаха да му се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет, като рекоха на Аарон: „Направи ни богове, които да вървят пред нас! Защото не знаем какво е станало с този Мойсей, който ни изведе от египетската земя“ (Деян., гл. 7, ст. 39-40*, по-тъмният шрифт е наш)

 

  Думата за сърце, която се използва в този стих, е kardia. Древните евреи и гърци не са имали нашите дефиниции и противопоставяне на разума и чувствата. За тях сърцето е било центърът или буквално сърцевината на човека, откъдето идва и физическият, и духовният живот. Ако днес нашият постмодерен свят разглежда емоциите като нещо отделно от разума, макар че всичко това на биологични ниво минава през мозъка, то за древните хора не е било така. Какво означава сърцето на човек „да се обърне“? В Писанията този израз е използван на доста места и в различен смисъл и контекст. Най-често означава „да се покае“, „да промени живота и действията си“ (не винаги за добро). Библията говори много малко за чувствата като движеща сила, а по-скоро ги приобщава към мислите, решенията и, в последствие, действията. Кое е първото – емоцията или мисълта? В стиха, цитиран по-горе, по-тъмният текст показва нещо много важно и за нас днес. Сърцето ни „се обръща“ към нещо вредно или грешно, когато откаже да се покори на Бога и Неговото слово. Това обръщане не е пространствено (евреите не се връщат буквално в Египет) или емоционално, а съгласие на волята им с дадени мисли, което води до промяна на начина на живот.

   Много от нас са чували фразата: „Не можеш да забраниш на сърцето си да чувства това, което чувства“ и то изречена от хора, имащи добра обща култура по анатомия. Културата на чувствата, в която живеем, твърди, че ти не контролираш емоциите си и робуваш на всяка една от тях. Ако беше така, Бог не би ни казал чрез автора на Притчи: „От всичко, което трябва да пазиш, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“. (Книга Притчи, гл. 4, ст. 23*) Тук не се говори за това, да пазим чувствата си, защото тогава би било твърде късно. Емоциите са продукт на мислите ни. Това, което трябва да пазим, е ума си. Ако в мелницата сложим жито, ще излезе брашно. Какво допускаме да влиза в ума ни като впечатления, въпроси, анализи, размишления, логика и доводи, забавления, музика, очаквания, фантазии и представи? Всичко това ще даде плод, ще „обърне сърцето ни“ към нещо или някого, ще доведе до действия.

  Усещаш ли нестабилност и загуба на контрол върху емоциите си? Наблюдавай ума си – за какво най-често си мислиш и какво е продиктувало тези мисли, кога за първи път си отворил вратата за тях. Да разпознаем проблема, е повече от половината на разрешаването му. Това, което следва, е Истината: „Оръжията, с които воюваме, не са човешки, но имат от Бога силата да разрушават крепости. С тях побеждаваме лоши замисли и всяко превъзнасяне, което се надига срещу знанието за Бога, и пленяваме всеки помисъл, за да се покорява на Христос“. (Второ послание към коринтяните, гл. 10, ст. 4-5*, по-тъмният шрифт е наш)

Предизвикателство за седмицата: Предизвикваме те да си водиш дневник, в който да си отбелязваш най-често появяващите се мисли и картини в ума ти. В съгласие ли са те с Божието слово? Не? Вече знаеш, че имаш силата да „пленяваш всеки помисъл да се покорява на Христос“. Избери си 5 стиха от Писанието, които да запишеш някъде (на хартия, в телефона или лаптопа си), за да са ти под ръка и да ги четеш при появата на вредна мисъл. Това ще промени и емоционалната атмосфера в сърцето ти.

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Free to use sounds/Unsplash.com

Прочети още

Твориш или рушиш?
Твориш или рушиш?
 

Не си представяй вдъхновението като някакво събитие, за което трябва да чакаш и което не зависи от теб. То вече е качество на твоя дух.

Надежда, която се сбъдва
Надежда, която се сбъдва
 

Всички сме чували да използват израза „напразни надежди“, когато очакванията на някого не се сбъдват. Как ще обясним факта, че и ние като Божии деца сме имали някакви очаквания от Бога, които не са се сбъднали?

Споделяй смело
Споделяй смело
 

Разбирате ли? Когато говорим, за нещо, което познаваме, каквото и да е то, говорим свободно. Още повече, когато виждаме необходимостта на някого от тази информация. Защо не говорим така и за Иисус Христос?