Нашите прадеди не искаха да му се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет, като рекоха на Аарон: „Направи ни богове, които да вървят пред нас! Защото не знаем какво е станало с този Мойсей, който ни изведе от египетската земя“ (Деян., гл. 7, ст. 39-40*, по-тъмният шрифт е наш)
Думата за сърце, която се използва в този стих, е kardia. Древните евреи и гърци не са имали нашите дефиниции и противопоставяне на разума и чувствата. За тях сърцето е било центърът или буквално сърцевината на човека, откъдето идва и физическият, и духовният живот. Ако днес нашият постмодерен свят разглежда емоциите като нещо отделно от разума, макар че всичко това на биологични ниво минава през мозъка, то за древните хора не е било така. Какво означава сърцето на човек „да се обърне“? В Писанията този израз е използван на доста места и в различен смисъл и контекст. Най-често означава „да се покае“, „да промени живота и действията си“ (не винаги за добро). Библията говори много малко за чувствата като движеща сила, а по-скоро ги приобщава към мислите, решенията и, в последствие, действията. Кое е първото – емоцията или мисълта? В стиха, цитиран по-горе, по-тъмният текст показва нещо много важно и за нас днес. Сърцето ни „се обръща“ към нещо вредно или грешно, когато откаже да се покори на Бога и Неговото слово. Това обръщане не е пространствено (евреите не се връщат буквално в Египет) или емоционално, а съгласие на волята им с дадени мисли, което води до промяна на начина на живот.
Много от нас са чували фразата: „Не можеш да забраниш на сърцето си да чувства това, което чувства“ и то изречена от хора, имащи добра обща култура по анатомия. Културата на чувствата, в която живеем, твърди, че ти не контролираш емоциите си и робуваш на всяка една от тях. Ако беше така, Бог не би ни казал чрез автора на Притчи: „От всичко, което трябва да пазиш, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“. (Книга Притчи, гл. 4, ст. 23*) Тук не се говори за това, да пазим чувствата си, защото тогава би било твърде късно. Емоциите са продукт на мислите ни. Това, което трябва да пазим, е ума си. Ако в мелницата сложим жито, ще излезе брашно. Какво допускаме да влиза в ума ни като впечатления, въпроси, анализи, размишления, логика и доводи, забавления, музика, очаквания, фантазии и представи? Всичко това ще даде плод, ще „обърне сърцето ни“ към нещо или някого, ще доведе до действия.
Усещаш ли нестабилност и загуба на контрол върху емоциите си? Наблюдавай ума си – за какво най-често си мислиш и какво е продиктувало тези мисли, кога за първи път си отворил вратата за тях. Да разпознаем проблема, е повече от половината на разрешаването му. Това, което следва, е Истината: „Оръжията, с които воюваме, не са човешки, но имат от Бога силата да разрушават крепости. С тях побеждаваме лоши замисли и всяко превъзнасяне, което се надига срещу знанието за Бога, и пленяваме всеки помисъл, за да се покорява на Христос“. (Второ послание към коринтяните, гл. 10, ст. 4-5*, по-тъмният шрифт е наш)
Предизвикателство за седмицата: Предизвикваме те да си водиш дневник, в който да си отбелязваш най-често появяващите се мисли и картини в ума ти. В съгласие ли са те с Божието слово? Не? Вече знаеш, че имаш силата да „пленяваш всеки помисъл да се покорява на Христос“. Избери си 5 стиха от Писанието, които да запишеш някъде (на хартия, в телефона или лаптопа си), за да са ти под ръка и да ги четеш при появата на вредна мисъл. Това ще промени и емоционалната атмосфера в сърцето ти.
*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.
Снимка: Free to use sounds/Unsplash.com