BG | EN

Блог

1 = 1000

Делиш ли дните, седмиците и месеците на добри и лоши? Например, имаш ли спомени от някоя година, за която си казваш: „Това беше най-лошата/най-добрата година в живота ми досега!“.

„Единствено това не бива да убягва от вниманието ви, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години – като един ден. Господ не забавя да изпълни обещанието Си, макар на някои да изглежда като забавяне.“ (Второ послание на ап. Петър, гл. 3, ст. 8-9а*)

 

   Делиш ли дните, седмиците и месеците на добри и лоши? Например, имаш ли спомени от някоя година, за която си казваш: „Това беше най-лошата/най-добрата година в живота ми досега!“. А имаш ли усещане, че времето тече по-бързо или по-бавно от обикновено на моменти? В онези дни или месеци, които след време ще помниш като много добри, времето се изплъзва през пръстите ти, а лошите времена се усещат като безкрайност – сякаш никога няма да свършат. Какво се случва обаче с дните, които никога няма да запомним – онези, които не класифицираме като добри или лоши, а като обикновени. Те са онази „баластра“, която просто запълва възрастта ни, биографията, ежедневието – изглеждат ненужни и досадни, защото в тях не виждаме нищо особено. Склонни сме да живеем за „големите моменти“, когато всичко изглежда велико и смислено, но когато сякаш нищо не се случва, а напротив, усещаме се блокирали, уморени, че стоим на едно място, отегчени и забравили кои сме всъщност и каква е целта на живота ни, тогава някак си нямаме нито енергията, нито мотивацията да продължаваме да се борим. Няма с какво и с кого. Не е така обаче.

   Когато ап. Петър говори на вярващите в своето второ послание, той повдига въпроса за „Господния ден“, за който „в последните дни ще се появят хора, отдадени на своите страсти, които ще ви се присмиват и ще казват: „Къде е обещанието за Неговото пришествие? Откакто бащите ни починаха, всичко стои така, както от началото на сътворението“. (Второ послание на ап. Петър, гл. 3, ст. 3б-4*) Лесно може да се подведем по мисълта, че животът ни или този на някого другиго е без особено значение или стойност. Това се случва, когато гледаме на нещата „на парче“, откъслечно и късогледо от перспективата на нашето поколение или дори на нашия век. Ами ако животът ни и тези на всички останали, живи и починали, всъщност не съставляват един огромен пъзел, в който всяка част се сглобява на времето и мястото си, създавайки красивата картина на Божия величествен план за света. Нещата изглеждат безформени, незавършени или неразгадаеми все още, защото има още парчета от пъзела, които нашият велик Творец вае, за да постави на мястото им и да разкрие пълната картина. От тази гледна точка времето за Него не се измерва толкова в минути, часове, дни или години, а в подготовка и работа по човешки души, които да паснат на времето и мястото си. Това обяснява хилядите години, които за някого може да изглеждат като убийствено еднообразно време, а за други може би минават като един ден, изпълнени със събития и лична трансформация. Понякога тези най-еднообразни дни, които никога няма да запомним с някакво по-особено събитие, събрани накуп, водят до онзи ден, който ще осмисли раждането и смъртта ни. Не е Бог, Който задържа и забавя това, за което копнеем. Той е Този, Който търпеливо работи в нас и ни довежда до момента, в който ще сме готови да получим желаното и да го използваме и изживеем мъдро и в полза за останалите, включени в плана. 

„Моите мисли не са ваши мисли и вашите пътища не са Мои пътища – казва Господ. Както небесата са по-високи от земята, така Моите пътища са по-възвишени от вашите пътища и мислите Ми – от вашите мисли.“ (Книга на пр. Исаия, гл. 55, ст. 8-9*) Това означава, че от Божията перспектива и безвремие, всичко изглежда много по-различно, събитията в живота ни имат друго значение и водят до съвсем непредвидими за нас резултати. Височината на Неговия поглед разкрива една много по-различна картина, която един ден ще ни бъде открита в небето. Засега, докато нашите човешки очи виждат само на няколко крачки пред нас и много трудно могат да ни дадат реалната картина и стойност на събитията в личния ни живот или в света като цяло, те насърчаваме да си напомняш, „че Бог е по-голям от сърцата ни и знае всичко“. (Първо послание на ап. Йоан, гл. 3, ст. 20б*)

Предизвикателство за седмицата: Може би работиш от вкъщи или си в отпуск и всички дни започват да изглеждат еднакви. Забележи това, което правиш рутинно всеки ден – работа, почистване, пазаруване, ремонтиране, гледане на телевизия, прекарване на време онлайн. Можеш ли да си избереш ден от седмицата, в който да изключиш рутинните неща и да си дадеш творческа почивка с Божието слово? Ето някои идеи: изработване на табелка или пъзел със стих, домашен театър по история от Библията (ако имаш деца), изследване на любим пасаж или библейски термин с помощта на оригиналния текст. Ето и линк към онлайн речника на Джеймс Стронг с библейски термини от иврит.

 

*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Aron Visuals/Unsplash.com

Прочети още

Обичам те!
Обичам те!
 

„Господ ми се яви отдалече и рече: „Обикнах те с вечна любов, затова продължих да ти оказвам милост“

Какъв е добрият работник?
Какъв е добрият работник?
 

Нека уточним нещо, което най-вероятно всички добре сме разбрали – на духовната си работа не можем да си подадем оставката. Докато сме живи, работим. Въпросът е как и за кого.

Нека Господ сам говори за Себе Си
Нека Господ сам говори за Себе Си
 

Книгата на пророк Малахия е само три глави, препоръчваме ти да си я прочетеш. Става бързо, а темата ѝ е изключително актуална и днес. Засегнати са три основни проблема, с които ние също се борим днес, а именно досадата, измамата и почитта.