BG | EN

Блог

Благодаря!

Защо човек може да има хиляди причини да благодари, а в сърцето му да се таи разочарование? Нека видим какво ни пречи да живеем с благодарност.

„Kой баща от вас, ако синът му поиска хляб, ще му даде камък, или ако поиска риба, ще му даде змия вместо риба, или ако поиска яйце, ще му даде скорпион? И тъй, ако вие, колкото и да сте греховни, умеете да давате добри неща на децата си, то колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на онези, които Му искат.“ (Ев. от Лука, гл. 11, ст. 11-13*)

 

   Глаголът благодаря е съставен от думите благо (т.е. добро, приятно) и дарявам. Като го разгледаме така, разбираме, че да благодарим не означава да кажем „мерси“ на някого. Може би до голяма степен безразборното използване на думата благодаря я е лишило от нейното мощно действие или е изкривило първичното ѝ значение. 

   Да благодарим означава да сме толкова щастливи и трогнати от нечия постъпка към нас, че в замяна да направим нещо добро за същия човек или за някого другиго като естествено проявление на радостта и удовлетворението в нас. Защо човек може да има хиляди причини да благодари, а в сърцето му да се таи разочарование? Нека видим какво ни пречи да живеем с благодарност.

Разминаване между нашите представи и Божиите планове

   Представи си за момент, че си толкова тежко болен, че единствената ти надежда е да пропътуваш хиляди километри, за да се срещнеш с известен лекар, който ти е препоръчан от доверени хора. Знаеш си диагнозата, доказана е, а и вече виждаш проявленията на болестта. Разговарял си и с други в твоята ситуация и те са ти дали информация за това как протича тяхното лечение, какви са познатите терапии и типичните интервенции в подобни случаи. В главата си вече имаш една представа за това какъв тип лечение би трябвало лекарят да препоръча. Когато пристигаш в клиниката, лекарят обаче не може да те види. Асистентът му ти предава ръчно написана бележка, в която има няколко изречения и един вид хапчета с обяснение как да ги пиеш. Абсурдно, нали? Изглежда като подигравка с всичките ти надежди и очаквания. Тази бележка ти изглежда без всякаква стойност.

   В Стария Завет има подобна история. Арамейският военачалник Нееман е болен от проказа. Той чува от слугинята на съпругата си, че има пророк в Израил, който може да му помогне. В крайна сметка Нееман отива при пророка Елисей за изцеление. Вместо да излезе и да се срещне с него обаче, Елисей му казва чрез слугата си да отиде и да се потопи 7 пъти в реката Йордан и ще бъде очистен. Какво се случва в сърцето на Нееман: „Ето аз мислех, че той наистина ще излезе, ще застане и ще призове името на Господа, своя Бог, ще възложи ръката си на болното място и ще премахне проказата. Не са ли Авана и Парпар, реките на Дамаск, по-добри от всички реки на Израил? Не мога ли да се изкъпя в тях и да се очистя?“. Той се обърна и си тръгна ядосан“. (Четвърта книга на царете, гл. 5, ст. 11б-12*) Накратко: един от слугите на военачалника го убеждава да изпълни Божието слово, дадено чрез пророка. След като се потапя 7 пъти в Йордан, Нееман става напълно здрав. Ако получиш отговор от Бога на най-наболелия въпрос в сърцето си или разрешение на заплетена ситуация чрез Слово Му, чрез обстоятелства или по какъвто и да е друг начин, не би ли трябвало да си благодарен? Не би ли следвало да скачаш от щастие? Какво би попречило на радостта ти? Очакванията, разбира се. Нашите представи ни пречат да видим и разпознаем доброто, дадено от Бога. Ние не просто копнеем за нещо, но с човешките си надежди подхранваме конкретни картини в ума си как точно бихме могли да го получим. Всичко, различно от нашите представи или необяснимо за нашия ум води до страх и разочарование. В пасажа от Евангелието от Лука, цитиран в началото, Бог ни напомня нещо за Себе Си, за което е хубаво да имаме предвид всеки път, когато сякаш не можем да кажем „Благодаря Ти“. Той показва какви са характерът и сърцето Му – изпълнени с любов или дори нещо повече – самата любов. Тоест, когато Господ допуска или не допуска нещо, то това винаги ще е най-доброто за нас. Уви, то може да не се препокрива с нашите очаквания или дори желания. В цитирания текст се казва: „колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на онези, които Му искат“ (по-тъмният шрифт е наш). Древните евреи не са имали новозаветното разбиране за Светия Дух (от ивр. ruach hakodesh) като едно от лицата на Светата Троица. За тях Той е божествтеното дихание, Божият Дух, Който вдъхва живот, води чрез пророчества и мъдрост, като ни държи в пълна безопасност. Ако ние искаме Бог да ни води и очакваме от Него доброто, което само Той може да даде, можем да сме сигурни в Неговото бащино сърце, съвсем несъизмеримо със нашите сърца или с тези на родителите ни. Повярваме ли в тази истина, няма как да не сме благодарни за абсолютно всичко. (Първо послание към солуняните, гл. 5, ст. 18*)

   Благодарното сърце и животът в благодарност е плод на истината за Бога и за Неговата непогрешимост и любов. Ако наистина Го познаваме, няма как да не приемем с радост всеки Негов подарък и всяка Негова намеса, оставяща ни на пръв поглед с „празни ръце“. Не случайно Иисус учи да се молим така: „да бъде Твоята воля“. Повечето пъти го разбираме едностранно – да стане това, което Бог иска. Тук се крие и друг смисъл обаче – да стане това, което е най-доброто за мен според Божието провидение. След като Той ни даде това най-добро обаче, идва и нашата част – да благодарим, но не просто с думи. Да благо дарим!

Предизвикателство за седмицата: Нека тази седмица е времето, в което благодарността оживява. Можеш ли да си поставиш за цел да използваш българската дума благодаря вместо мерси, тенкс или нещо друго. Майчиният език винаги носи по-дълбока осъзнатост при думите. Когато искаш да благодариш на близък човек или на Бога през тази седмица, можеш ли да го направиш чрез действия, а не чрез думи – с песен, с помощ, с подарък, с нещо домашно сготвено, с усмивка и прегръдка.


*Библейските цитати са според текста на Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013.

Снимка: Christopher Campbell/Unsplash.com

Прочети още

Работим, за да пожънем
Работим, за да пожънем
 

Ако разгледаме грижата за посевите като духовно служение, нашата грижа като земеделци, е да познаваме първо кои са вредителите и да сме нащрек за тяхното появяване.

От зрънце към плод
От зрънце към плод
.сеем. работим. вярваме. жънем.

Какво осмисля ставането ти сутрин? Защо мислиш, че продължаваш да се бориш с предизвикателствата на всеки ден, на всеки месец, на всеки следващ сезон и година? Отговорът е в една малка дума с огромно значение: цел.

Смелост, скъпо сърце, смелост
Смелост, скъпо сърце, смелост
 

Какво те спира? Какъв сценарий на загуба и провал виждаш пред себе си, който те обезсилва да бъдеш смел?